Из „Изповеди“
Късно Те обикнах, о Красота тъй древна и тъй млада, късно Те обикнах! Ето, вътре си била Ти, а аз вън – и все вън Те търсех и с цялата си грозота се втурвах към създадената от Тебе красота. Ти беше с мен, но аз с Тебе не бях. Държаха ме далеч от Тебе нещата, които нямаше да съществуват, ако Ти не съществуваше.
Целият текст от книга XX, XXII – XLIII – в Литература плюс култура в превод на Анна Б. Николова
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си.
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215
