Доклад от подготвителната среща за 3-та Европейска икуменическа асамблея


Източник: Ecumenical Patriarchate

І

“Христовата светлина освещава всички”!

1. По покана на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей, с любезното гостоприемство на Негово Високопреосвещенство митрополит Кирил Родоски и под модераторството на Негово Високопреосвещенство Митрополит Генадий Сасимски (Вселенска патриаршия) 35 архиереи, свещеници, дякони, университетски преподаватели и миряни (мъже и жени), представители на почти всички православни църкви-членки на Конференцията на европейските църкви, се събраха на остров Родос, Гърция. Срещата се проведе от 25 до 28 юни в рамките на подготовката за 3-та Европейска икуменическа асамблея, която ще се проведе в Сибиу, Румъния, от 4 до 9 септември 2007 г., на тема “Христовата светлина освещава всички. Надежда за обновление и единство в Европа”.

2. Всички участници в Родос бяха членове на официалните делегации на своите църкви, които ще участват в 3-та Европейска икуменическа асамблея (ЕИА3), подпомогнати от програмния персонал на Конференцията на европейските църкви. Те бяха представители на: Вселенската патриаршия, Московската патриаршия, Сръбската патриаршия, Румънската патриаршия, Кипърската църква, Еладската църква, Полската църква, Албанската църква, Църквата на Чешките земи и Словакия, както и Арменската апостолическа църква, Първопрестолния свети Ечмиадзин.

3. Заедно с обсъждането на поредица от разнообразни теми програмата включваше молитви и посещения на местни енории.

4. Главните цели на срещата бяха:
а) да се коментира и анализира програмата на ЕИА3;
б) да се постигне по-задълбочено мислене по нейната главна тема: “Христовата светлина освещава всички. Надежда за обновление и единство в Европа”, както и по нейните три подтеми: 1) “Христовата светлина и Църквата”, 2) “Христовата светлина и Европа”, 3) “Христовата светлина и светът”;
в) да се направи преглед на днешните църковни и социалнополитически събития в Европа и да се определи ролята на църквите за създаването на едно ново европейско общество;
г) да се формулира едно общо православно разбиране по въпросите, които ще се обсъждат по време на това значимо паневропейско икуменическо събитие; и
д) да се изготви доклад, който да бъде адресиран до всички участници в ЕИА3 в Сибиу.

5. След като предаде отеческите пожелания, молитви и благословения на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей, митрополит Генадий благодари от все сърце на митрополит Кирил Родоски за неговото щедро гостоприемство и поздрави участниците. Той изрази надеждата, че тази неформална среща ще бъде още един повод за заздравяване на съществуващите братски връзки между православните църкви и че тя ще им даде възможност да действат и говорят по един съгласуван начин, “с един глас и едно сърце”, по време на ЕИА3. В допълнение той посочи, че тази среща се случва на историческия остров Родос, където преди почти петдесет години Всеправославните срещи откриха пътя към светия и велик Събор на Православната църква и за по-тясно православно сътрудничество. От своя страна митрополит Кирил Родоски радостно приветства участниците и отправи най-добрите си пожелания за успеха на тази важна междуправославна среща.

ІІ

6. След тези встъпителни бележки митрополит Генадий представи в резюме отчет за стъпките, предприети досега от организаторите на ЕИА3, а именно Конференцията на европейските църкви (КЕЦ) и Съвета на европейските епископски конференции (СЕЕК), в процеса на подготовката на събитието в Сибиу. Той изрази надеждата, че този икуменически европейски процес ще бъде наистина едно икуменическо поклонничество, което може да служи като инструмент, предлагащ на европейските църкви нови динамики, благоприятстващ диалога, предоставящ нови методи на сдружаване и откриващ нови пространства за сътрудничество между църквите днес.

7. Негово Високопреосвещенство митрополитът на Молдова и Буковина Даниил предложи анализ на темата на асамблеята. Той отбеляза, че тази тема е едновременно библейска, литургическа и мисионерска. Като Творец на света (Иоан. 1:3; Кол. 1:16) и Глава на Църквата, Христос е Светлината на света (Иоан. 8:12) и особено Светлината на живота и мисията на Църквата и на християните в техния ежедневен живот. Митрополит Даниил говори също така за значимостта на тази асамблея в Сибиу – една от двете културни столици на Европа за 2007 г. – както и за нейното голямо значение за вярата, живота и мисията на църквите в Румъния и въобще в Европа. Той специално подчерта, че в наши дни, когато Европа преживява дълбока криза на вярата и преминава през “пустинята на секуларизацията”, дълг на европейските църкви е да се мобилизират за диалог, помирение и сътрудничество между църквите и народите на този континент.

8. Отец проф. Виорел Йонита, директор на Комисията на КЕЦ за църквите в диалог, представи кратък отчет за трите предварителни етапа на подготовката за ЕИА3 (Рим, януари 2006 г.; регионални/национални срещи между Петдесетница 2006 г. и февруари 2007 г.; Витенберг, февруари 2007 г.), по време на които имаше обмяна на икуменически опит между участниците, подробни разисквания по темата и проблемите на асамблеята, но също и задълбочено обсъждане относно секуларизацията на Европа и отговорността на църквите за изграждане на едно ново европейско общество, основано на християнските нравствени ценности и принципи.

9. О. Йонита продължи след това с “power-point” презентация на дневния ред и програмата на ЕИА3, като изтъкна значението на деветте форума на асамблеята, създадени за изследване както на главната тема, така и на подтемите. Въпросите, които ще се обсъждат в този контекст, са:
а) търсенето на църковно единство;
б) въпросът за християнската духовност;
в) свидетелството на църквите в днешното секуларизирано европейско общество;
г) християнските ценности и изграждането на една нова Европа;
д) срещата на християни с вярващи от други религии;
е) вниманието и грижата за преселниците, бежанците и търсещите убежище;
ж) въпросът за справедливостта в Европа и в целия свят;
з) ангажимента на църквите за защитата на мира; и
и) защитата на околната среда чрез възприемането на един отговорен и устойчив “начин на живот”.

10. В последвалото обсъждане в пленарните заседания и в подгрупите голям брой участници взеха думата и коментираха както по програмата, така и по тематичното съдържание на ЕИА3. Беше подчертано, че църковното единство, основано на истинската вяра, трябва да бъде главната цел на всяко икуменическо усилие. Изтъкна се обаче, че въпреки непреодолените трудности, пред които се изправят в икуменическия диалог по въпроси от еклисиологическо, богословско и нравствено естество, църквите трябва да излязат с едно ясно съвместно свидетелство пред света и пред секуларизираното европейско общество. Това може да се направи на основата на общата вяра в Триединния Бог и в спасителното дело на нашия Господ Иисус Христос.

11. Беше специално подчертано, че в цялостното усилие за създаване на едно съгласувано и справедливо европейско общество Православието има конкретна задача; а именно да свидетелства категорично за своята вяра, че Църквата преди всичко е проявление на присъствието на Триединния Бог в света и знак за непрекъснатото участие на Неговата любов в нашия живот. “Ортодоксия” (правилната вяра) не може да бъде отделена от “ортопраксия” (правилното действие). Именно въз основа на това убеждение нашите църкви трябва да донесат Божието изцелително действие на съвременното общество, разкъсвано в наши дни от омраза, конфликти, насилие, расизъм, ксенофобия, несправедливост, материална и духовна нищета.

ІІІ

12. Във връзка с подтемата “Христовата светлина и Църквата” беше подчертано, че Христос е Онзи, Когото призоваваме в молитва, Когото слушаме в Евангелията, Когото приемаме чрез участие в тайнствата на Църквата, предвкусването на Царството Божие, и чрез изпълнение на заповедите да обичаме Бога и нашите ближни.

13. Единството на Църквата е дар Божий и в същото време задача на християните, които са приели предизвикателството да се молят и работят за него. Този дар и това предизвикателство на единството не могат да бъдат отделени от светостта, католичността и апостоличността на Църквата. Да се молим и работим за християнско единство означава да преоткрием общата апостолска Традиция, живяна и предавана през вековете.

14. Позицията на Църквата пред лицето на всеки обществен проблем е израз на православната духовност. Нашият духовен живот не бива да се разделя от обществения ангажимент на Църквата, изразен чрез живи общности, свидетелстващи пред днешния свят. Духовният живот е основата за всеки автентичен християнски обществен живот и мисия.

15. Във връзка с подтемата “Христовата светлина и Европа” беше подчертано, че “Европа” не се ограничава в рамките на Западна Европа и Европейския съюз, а описва целия континент. Общата основа на Европа е християнската вяра. Ето защо е важно на асамблеята в Сибиу да се наблегне върху християнските корени на Европа. Ролята на християнството в Европа много зависи от личната ангажираност на верните в техните страни и в европейските институции. Това е задължително условие за превръщането на всеки един съюз на страни в наистина духовен съюз.

16. Християнският свят понастоящем съществува съвместно с хора от други религии в контекста на европейското общество. Това е една предизвикателна ситуация. Освен това Европа посреща огромни миграционни вълни от хора с различен религиозен и културен произход. Този факт често създава проблеми и конфликтни ситуации. Трябва обаче да се признае, че присъствието на хора от други религии не е нов феномен за източната част на Европа, населявана предимно от православни християни. Този регион има многовековен опит на добросъседски отношения с народи от други религии и култури, главно от исляма. Трагично е, че в някои случаи, като например в Косово днес, християнските общности се преследват поради политическото използване на етнически и религиозни различия. Въпреки тези злощастни примери като цяло православните християни се радват на добри взаимоотношения, основаващи се на взаимно уважение и споделена отговорност в рамките на техните общества. Църквите трябва да се ангажират да приемат “другите” при условие, че тази ангажираност със съседите и съжителство произтичат от взаимно уважение и търпимост.

17. Що се отнася до третата подтема “Христовата светлина и светът”, беше отбелязано, че в контекста на днешното плуралистично общество в един глобализиран свят църквите трябва да се мобилизират за насърчаване на християнските ценности като истина, свобода, човешко достойнство, нравственост, справедливост, мир и солидарност, както са ни преподадени от нашия Господ Иисус Христос. Това може да се постигне чрез образование и изграждане на нови поколения. В това отношение защитата на основните човешки права на преселниците, бежанците, търсещите убежище и всички пренебрегнати хора в нашето общество е част от дяконическата мисия на църквите в света.

18. Неразделна част от това служение обаче е също задължението да търсим ефективни начини за лекуване на нашата природна среда, която е увреждана и унищожавана от лекомисленото поведение на човешки същества, които възприемат природата като обект за експлоатация, а не като знак и “тайнство” на Бога в света. Както заявява Вселенският патриарх Вартоломей в своето Послание за Деня на творението, “… уважение към природата означава да се признае, че всички твари и предмети имат уникално място в Божието творение”.

19. В това отношение беше препоръчано да се даде видим знак на нашата загриженост за влошаването на природната среда, като се определи въз основа на православната традиция на поста, “νηστεία”, денят петък, 7 септември, за незадължителен постен ден за всички участници в асамблеята.

20. Срещата в Родос изрази желанието на православните участници да се подготвят добре за срещата в Сибиу, която поставя предизвикателство по отношение на икуменическия ангажимент на православните църкви по един особен начин. Изслушвайки приноса на другите участници и влизайки в диалог с тях, православните участници биха желали да представят своите възгледи по един съгласуван начин като един особен принос в това важно икуменическо събитие. Нека нашият Бог, Отец, Син и Свети Дух благослови и просвети участниците в асамблеята в Сибиу и помогне на църквите в Европа да свидетелстват за Христовата Светлина и Любов за обновлението и единството на цялото човечество.

“Христе, истинска светлина, която просвещава и освещава всеки човек, идващ в света, нека блесне върху нас светлината на лицето Ти, за да видим в нея непристъпната светлина. Управи нашите стъпки към изпълнение на Твоите заповеди, по молитвите на пречистата Твоя майка и на всички Твои светии. Амин. (Молитва от последованието на първия час).

Родос, 27 юни 2007 г.

Превод: Божидар Питев

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...