Рождество Христово

Отново звучи ангелската песен “Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение” (Лука 2:14)

Защо така ни вълнува разказът на евангелистите за Младенеца, роден в бедния подслон? Защо празникът Рождество е толкова различен от другите? Дали обяснението не се крие в спомените ни от детството? Но не само паметта от детството ни трогва в деня на Рождеството. Мнозина от нас дори нямат такива спомени. Самият празник има неумираща и истинска сила.

В покрития с мрак свят “възсиява светлината на Разума” и Неговото сияние е неугасимо. Слабото Дете отправя предизвикателство към царството на насилието и омразата, изпитва сърцата, пробужда съвестта …

За Христа не се е намерило място в нито един човешки дом. Той се е родил в ясли. Но дали тази история остава само във времето на Август? Нима това не се случва през всички векове? Колко души изплашено затварят врати, когато Христос почука на тях! Едни се боят да не нарушат своето спокойствие, да не изпитат някакво притеснение. Други са оглушали от грижи, а у трети отдавна е угаснала духовната жажда, огънят отдавна вече дори не тлее в душите им.

Наистина, има такива, които все пак отделят някакво място на Бога в своя живот, но често това място прилича на заден двор …

Евангелският разказ рисува друга картина – околностите на Витлеем, пастирите, насядали около огньовете под откритото небе. Това са хората, които не размишляват и не се колебаят. Изпълнени с доверие към Бога, те ще побързат към града, където първи ще се удостоят да паднат на колене пред люлката на Спасителя.

Следващата картина – по улиците на Иерусалим мъдреците търсят Юдейския Цар. В тяхно лице древната езическа мъдрост отива да срещне Христа. Влъхвите не са чули ангелските химни, не са видели сиянието на Саваота. Само загадъчната звезда им показва целта. Пътят на влъхвите е трънливият път на човешкия разум, път на онези, които “трупат знание”. Той също може да доведе човека до Бога.

И накрая Ирод – представителят на земната човешка власт. Той дори е готов да повярва, че новороденият е Месията, но това не променя неговите кървави замисли. Във всяко столетие иродите, тайно боящи се и открито ненавиждащи, са готови да защитават своята власт с цената на престъпление…

Звънят Рождественските камбани.

Христос се ражда и изисква нашия избор: след кого ще тръгнем – след Ирод или след пастирите и влъхвите…

Из “Начала Православия”