Йерусалимският патриарх заплашва Израел с Международния трибунал

Източник: Un Echo d’Israël

„Теофил ІІІ не издържа повече” – пише израелският ежедневник Йедиот Ахаронот в съботно-неделното си издание (предишната седмица – бел. прев.). Православният патриарх на Йерусалим очаква от две години изборът му да бъде признат от израелската държава, но напразно. Той твърди, че е обезпокояван от агенти за недвижими имоти, близки до властта, които му оказват натиск, за да отстъпи поземлени владения в замяна на официалното му признаване. „Не смятам да обслужвам личните интереси на частни бизнесмени, близки до властта, за да получа признание. В тази афера не аз съм престъпникът”, завява той.

Патриарх Теофил ІІІ е готов да отнесе делото до Международния трибунал в Хага, след като обжалването пред Върховния съд на Израел не доведе до решаване на ситуацията. Патриархът не иска повече да приема нощем пратеници на израелското правителство, които да му предлагат споразумения.

Теофил ІІІ не е сам в битката си срещу израелската държава. Църковни водачи от целия свят му отпуснаха финансова помощ от 50 хиляди долара, за да се отнесе към адвокатска кантора, специализирана в международното право. Освен това, той се радва на юридическата подкрепа на един от най-известните адвокати в Израел.

Теофил ІІІ бе избран от Светия Синод начело на Йерусалимската православна църква през август 2005 година на мястото на партиарх Ириней, който беше свален заради продажбата на църковни имоти, сред които два хотела и магазини близо до Портата на Яфа в Йерусалим на една еврейска религиозна групировка, Атерет Ха-Коханим. Организацията, под формата на търговско дружество, откупува поземлени имоти от мюсюлмани и християни в Стария град и в Източен Йерусалим. Атерет Ха-Коханим е също така център за талмудически науки, специализиран по въпроси, свързани с Йерусалимския храм и левитското служение. Според Теофил ІІІ, Израел не го признава, понеже той прави все по-упорити постъпки за анулиране на финансовата транзакция.

Вестник Йедиот Ахаронот разкрива и друга сделка с поземлени имоти в района на Бейт Шемеш. През 1995 година агент за недвижими имоти на име Яков Рабинович, желаещ да се сдобие с терен близо до Бейт Шемеш, който принадлежи на Православната църква, подписва договор с Патриаршията с намерението да построи нов квартал за религиозни евреи с пет хиляди апартамента. Рабинович се наема да плати пет милиона долара на Църквата, а след приключването на строежа, Патриаршията трябва да получи правото на собственост върху 800 жилища (недвижим имот на стойност 150 милиона долара). При подписването на договора Рабинович плаща половин милион долара, но противно на обещанието, не успява да откупи съседните терени, собственост на KKL (Керен Кайемет Ле-Исраел – Еврейска национална фондация – бел. прев.) и новият квартал така и не бива построен.

Адвокатът на Рабинович, Ури Месер, близък до Ехуд Олмерт (настоящ премиер на страната – бел. прев.), в момента е подсъдим за фалшифициране на подписи и документи. При друга продажба на имоти на Православната църква през 2000 година в квартала Рехавия на същия този Рабинович, адвокатът увещава тогавашния патриарх, болен и в напреднала възраст, да подпише документ, според който срещу 20 милиона долара Църквата се отказва от недвижимата си собственост в Бейт Шемеш. Щом откриват измамата, от Патриаршията поискват да се анулира продажбата на терена в Бейт Шемеш.

Оттогава натискът се усилва още повече. Според патриарха, „свещеници и други лица ми предадоха съобщения, че трябва да се срещна с Ури Месер, понеже е близък с премиера. В съобщението се казваше, че той може да уреди назначението ми. Аз отказах”.

Признаването на легитимността на патриарха от страна на израелската държава има множество юридически последствия, още повече че Православната църква е най-големият поземлен собственик в района. Така например, на нейни терени са построени Кнесетът, канцеларията на премиера, както и повечето министерства на входа на Йерусалим, резиденцията на държавния глава, или пък Голямата синагога в Йерусалим.

Теофил ІІ трябва също така да се справи и с вътрешните проблеми в своята общност. Сваленият патриарх Ириней, признаван все още от Израел за легитимен, не е напуснал Стария град в Йерусалим и се обгражда с малка групичка монаси и вярващи, които предизвикват разкол в Църквата.

И накрая, израелските брокери все още имат апетит към Бейт Шемеш. Монашеската общност в Бейт Джамал, намираща се в близост, най-редовно бива обезпокоявана. Брокери неколкократно им предлагат да откупят терените им, но игуменката винаги отхвърля предложенията. Общността редовно е подлагана на вандалски актове, а полицията така и не е успява да залови злосторниците.