Нова книга: “Има Бог: Най-прословутият атеист в света преосмисли позициите си”

Източник: Amazon.com

През 2004 г. Асошиейтед прес съобщи една от най-големите религиозни новини на хилядолетието: професор Антъни Флу, водещият атеист в света, вече вярва в Бога.

Флу е пионерът на модерния атеизъм. Неговата прочута студия “Богословие и фалшификация” е представена за първи път на среща на Оксфордския сократовски клуб под председателството на К. С. Луис, а впоследствие става най-масово тиражираната философска публикация за последните пет десетилетия. Антъни Флу си спечелва слава с твърдението, че човек би следвало да предпостави атеизма, докато не се появят доказателства за съществуването на Бога. Сега той вярва, че такива доказателства съществуват, и книгата “Има Бог” е хроника на неговото пътуване от непоколебимия атеизъм към вярващия човек.

За първи път тази книга предлага подробен и увлекателен разказ за крайно интересното решение на Флу да се откаже от предишните си убеждения и да започне да доказва съществуването на Бога. Откакто Флу направи своето изявление, се водят големи дебати както сред атеистите, така и сред вярващите, относно това какво точно означава това “обръщане”. “Има Бог” най-после слага край на тези дебати.

Това е разказ за един блестящ ум и аргументиран мислител и за това къде са го отвели в крайна сметка интелектуалните търсения на живота му: до вярата в Бога като архитект.

Книгата излиза на английски език.

Рецензия на Publishers Weekly

Британският философ Флу беше дълго време нещо като проповедник на атеизма, който дебатираше с богослови и пастори пред огромни тълпи. През 2004 г. беше съобщена смайващата новина, че 81-годишния учен е преосмислил позициите си. Тази книга разказва защо. По ирония на съдбата неговите аргументи за абсурдността на разговора за Бога предизвикаха възраждане на философите-теисти, някои от които, като Алвин Плантинга и Ричард Суинбърн, бяха от значение за неотдавнашното обръщане на Флу към теизма. Важни пробиви в науката, особено в космологията, също са изиграли роля: ако скоростта или масата на електрона бяха съвсем малко по-различни, никакъв живот не би се развил на тази планета. Може би арогантността на новите атеисти също го е насърчила, защото Флу им се присмива, че не се показват достойни за величието на някогашните атеисти. Книгата завършва с приложение от специалиста по Нов Завет и англикански епископ Н. Т. Райт, който доказва съгласуваността на християнската вяра във възкресението. Флу хвали Райт, макар че запазва известна дистанция все още от ортодоксалното християнство. Книгата ще се приеме особено добре от традиционните теисти, които търсят аргументи. Понякога тя разочарова: има обширни цитати от други авторитети, на места се цитират учени с положително отношение към религията в продължение на цели страници и се разработват подробно странични въпроси, като твърдението, че Айнщайн всъщност е посредствено религиозен.