Проблемите на образованието в България в контекста на ЕС

В България преразглеждане на комунизма като философия и като идея на образованието няма да има. Това ще рече, че нашата хуманитаристика ще остане вкаменяла в своята революционност – основен постулат на Маркс за развоя на обществения процес, в своя нихилизъм – наследство от българското революционно Възраждане на Захари Стоянов, в своята технокрация – наследство от плана за Голямата модернизация след 1944 година и в своя материалистичен еволюционизъм – наследство от европейските философски школи на ХVІІІ и ХІХ век.

Когато комунистите идват на власт в България, първата им работа е да изхвърлят вероучението от учебната програма и да променят философията, структурата и духа на преподаваните предмети в училищата. Това става преди да се национализира собствеността и да се проведат политическите промени по установяването на трайна власт на тоталитаризма. Цялата структура на образованието в България като звена от обучение и като спуснати научни задачи за разрешаване е детерминирана от философията на марксизма-ленинизма, която е доразвита от българските комунисти-философи. Така в България се налага европейската практика – определена философия да създава житейския проект на общността и чрез тази философия да се детерминира както политическия и икономическия живот на страната, така и представите за устройството на човека и света.

Комунистическият проект в България беше европейски проект, защото комунистическата философия е дело на европейската философска мисъл, само че наложена в България през руската политическа практика. Като представа за устройството на света и на обществото комунизмът обаче следваше достиженията на атеистичната просветителска мисъл, която учението си и в понятийно-терминологичния си апарат си служи с представи и идеи от областта на техническите науки и от природните познания на човека.

Основното във философията на комунизма е историческият детерминизъм, опрян върху социално-икономическия аспект на обществените отношения. Затова философията на историята, опряна върху социално-икономическия фундаментализъм, е база на комунистическите представи. Преди години написах книгата “Грешките, неточностите и заблудите в учебниците в история” (публикувана в портала Православие.bg), за да се види до каква степен съзнанието на образования българин е комунизирано. Като дериват на европейското мислене комунизмът носи белезите на материалистично-еволюционистичната школа в мисленето. И не е случаен фактът, че решението за влизането на България в ЕС е взето на ХІV конгрес на БКП и е следвано от всички политически сили след прехода, които са креатура на кадровата политика на тоталитарната партия. Затова европеизацията на България започна след налагането на комунистическата власт чрез идеите на образованието, публичната латиноезична лексика и чрез модернизацията на страната, изразена в създаването на материално-техническата база на социализма. Днес реформите засягат само превръщането на народната собственост в частна и разширяването на политическия спектър като котерия. До преразглеждане на комунистическото образование обаче не се стига, защото в ЕС структурата на образованието и идеите също са материално-еволюционистични, каквито са и при социализма. Така ЕС не иска да се говори за Бога извън религиозните училища и споделя виденията на Дарвин. Видения, защото Дарвиновата теория страда от липса на доказателства и от лабораторно проверими постулати за да бъде приемана за вярна. Докато вярата в съществуването на Бога не може да бъде опровергана чрез доказателства за противното, то за Дарвиновата теория има такива доказателства, основани на генната теория.

Затова в България преразглеждане на комунизма като философия и като идея на образованието няма да има. Това ще рече, че нашата хуманитаристика ще остане вкаменяла в своята революционност – основен постулат на Маркс за развоя на обществения процес, в своя нихилизъм – наследство от българското революционно Възраждане на Захари Стоянов, в своята технокрация – наследство от плана за Голямата модернизация след 1944 година и в своя материалистичен еволюционизъм – наследство от европейските философски школи на ХVІІІ и ХІХ век. Факт е, че научните задачи в България според титулатурата и схемата на преподаваните предмети във висшите ни училища още се спускат от хора, които са минали курсовете по диалектически материализъм, включително и хората от Богословския факултет. В тези условия за религиозен подход в образованието и науката не може да се говори, нито да се мечтае.

Отделянето на хуманитарната наука от нейната същина на свободно изкуство, каквато тя е била през Средновековието, чрез лустрация на религиозния елемент в България е направено след 1878 г. и затова атеистите хвалят нашето образование и говорят за “наши традиции”. Тези “традиции” ни докараха четири национални катастрофи, защото това, което стои зад кодовата комунистическа дума “преход”, е всъщност хуманитарна катастрофа. Днес учителите стачкуват за заплати. Стачката им е основателна. Неоснователно е обаче да се стачкува в рамките на социално-икономическото битие, без да се преразгледат философските постулати и идейните представи на образованието. Защо, питам аз, българският учител не стачкува за въвеждане на православно вероучение в училищата? Защо българският учен не стачкува за премахването на детайлизирания материалистичен и революционен възглед за света и човека, който води до деформации в съзнанието на младия човек и го прави мирогледна мутра? Защото мутризацията на България дойде не само от програмата на властта за запазване на социално-икономическата стратегия на прехода, за запазване на собствеността. Самата идея да създадеш мутри се корени във философията на фрагментарното образование с революционен и хайдутски дух. На сградата на Народното събрание пише “Съединението прави силата”, а не “Чистотата ражда истината”. Този култ към физическата сила и към човека на оръжието и на силовата групировка е заложен като идея и дух в хуманитарното ни образование и чрез частичния и лесно оборим философски тезис на икономическия фундаментализъм трайно мутризира страната.

Днес видни политици се оплакват, че в България имало групировки и че не се спазвал законът. Ами че нашата история и литература си е чиста теория на конспирацията и никъде в България не се учи апология на законността. Критерий за законодател в историята е езическият владетел Крум, а не св. цар Борис І, който преустройва законодателството в България в християнски дух. Хвалим се, че имаме славна история и разни овластени историци взимат хиляди левове, за да правят национална патетика от тракийските съдове и от съкровищата на хановете. Обаче извън воина, образец на подражание в Третото царство, извън революционера и активния борец за социално-икономически правдини, образец за подражание през социализма, къде е историческият герой с културно и хуманно послание, държавотворецът, който да бъде обект на почитание от страна на образования човек? Войни, златни съдове, революционери и хайдути, конспиратори и т.н. не могат да имат интегрално философско и познавателно послание за онзи, който иска да учи в България и който иска да има пример на святост в живота си. Плачат политиците, че в България се разграбва държавата. Ами че къде в хуманитаристиката има апология на държавността? Ние учехме, че трябва да почитаме БКП, СССР, нашите другари от Третия свят и т.н. Сега ще учим, че трябва да почитаме ЕС. Къде е тук елементът на държавностроително начало,отразена във философията, идеите и духа на образованието?

Затова преди да иска въвеждане на вероучение в училищата, БПЦ трябва да поиска цялостна реформа в образованието, като посочи факта, че ЕС няма хуманен идеалистичен проект извън рамките на християнския проект, който не е материалистичен и не е технократски. Технокрацията убива духа на човека и всички технократски термини и логически обяснения в българската хуманитаристика следва да бъдат изхвърлени, ако наистина сме свободни от комунизъм. Това ще рече БПЦ или поне Богословският факултет да настоява за:

1.Славянизиране и християнизиране на научната лексика в България.

2.Въвеждането на обща теория в училищата и университетите, за да се избегне фрагментаризацията на познавателните представи и технократичният подход.

3.Въвеждане на двугодишни курсове по логика в учебните програми на училищата.

4.Публична декларация на политиците каква е тяхната философия или религиозен мироглед.

5.Създаването на религиозни образци в областта на историята, литературата и философията.

6.Задължително изучаване на старобългарската литература и възрожденските образци (нереволюционни и непросветителски) в курсовете по философия във ВУЗ-овете.

7.Създаване на философски речник на основата на православната представа за света и живота, който за бъде учебно помагало в хуманитарните гимназии.

8.Реабилитация на така промененото хуманитарно образование като базисен политически продукт за извеждане на политическа логика и идея на организация на живота в България.

В Гърция Православната църква забрани учебник по история. В Русия философията на образованието ражда великоруски шовинизъм, чиято идеологическа основа е православието. В България БПЦ прави служби и молитвени треби, без да вземе отношение към характера и системата на знанието, което се разпространява в обществото. Затова ние нямаме духовен водач, макар да имаме расоносци. В модерността преди да разбереш духовните истини трябва да имаш образован ум, култура и душевни очи, за да разпознаеш истината.

Ако искаме да имаме духовни водачи у нас, трябва първо да се еманципираме религиозно чрез идеите, духа и представите на хуманитарното образование като философия и идеалистична представа, а после да търсим висшите богословски истини. Само така ще се парират сектите, далекоизточното влияние и атеистичната технокрация, която иска да превземе ЕС. Другото е мънкане на остарели проповеди, които говорят на отминал език и дават неразбираеми примери, палене на свещи и кадилници без способност да се приеме Христовата проповед, служене на венчавки и панихиди за хора, които цял живот са имали материалистично-еволционистична идеология, и целуване на десницата на йерарха, чиято философска подготовка е на равнището на селския просветен деец.

Папата е световен философ, и това нещо трябва да го имаме предвид. Да не говорим за гърците, чиято философия се изучава навсякъде по света. Затова ако искаме да имаме православие, славянство и национална традиция – т.е. триединната формула на националната ни доктрина, завещана от св.цар Борис І – ние трябва да се заемем с образованието. Останалото е пазарен комунизъм, т.е. групировъчна технократска конспирация, а този филм като идея и познание за света вече сме го гледали. И ако БПЦ няма кадри, които да разработят образователна програма за обяснение на света и мястото на човека от християнска гледна точка, тя може срещу заплащане да си потърси миряни, които разбират от наука и образование и са доказали че са верни чеда на православието.

Накрая ще завърша с един цитат. Неврокопският митрополит Борис, мъченически убит след 1944 година, издава една брошура, която се казва “Кризата в нашето училище”. Тя излиза през 30-те години на ХХ век и е преиздадена наскоро. Митрополитът, който е един от малкото представители на православната интелигенция в България, казва следното: ”Българският народ е християнски и затова никой няма право да му дава езическо училище. Българският народ се е крепил, живял е и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога и себе си и затова никой не може безнаказано да учи неговите рожби на безверие и безбожие и да приготвя по тоя начин неговата гибел”. Само ще допълня, че през турско робство имахме християнско славянобългарско училище, а сега имаме атеистично технократско училище, което поставя въпроса дали терминът “робство” не е приложим днес в по-голяма степен, отколкото за османския период.

А БПЦ вместо да се пита дали е християнско да носим мартеници, да постави публично следния въпрос: доколко нашата историческа мисия като пазител на православието е гарантирана от философията на българското образование?