Грях ли е да се молим с протестанти?

В Стария завет духовният живот се основавал и регулирал от закони и забрани. Законът на благодатта в Новия завет са любовта, свободата и съвестта: “Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно… Никой да не търси своята полза, а всякой – ползата на другиго” казва св. ап. Павел (І Кор.10:23-24). А малко по-нататък продължава: “Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест. Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте – заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта… Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде осъдена от чужда съвест?…И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете (27-31). Апостолът не ни учи на двойни стандарти. Не приспива съвестта ни. Напротив, учи ни да бъдем с будна съвест. Учи ни да поемаме отговорност.

Както Законът, така и законническият подход не могат да ни избавят от грях. Затова старият завет на буквата, която убива беше заменен от новия на духа, който животвори (вж. ІІ Кор. 3:6). За жалост ние, които живеем не под закона, а в багодатта, често желаем законнически норми. Правилата на св. Православна църква забраняват молитвата с еретици. Напр. 45 Апостолско правило гласи: “Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи…” Но същността на ереста е доста различна от протестантизма. Св. Василий Велики нарича еретици онези “които напълно са се отделили и от самата вяра са се отчуждили” (Правило 1).

По тази тема може да се разсъждава много, могат да се приведат и много цитати. Но не в това е същността. Ако погледнем честно, ще видим, че днес в Православната църква не се спазват много от правилата на св. Събори и на св. Отци. И само по себе си това не води до отпадане. Веднъж попитах един епископ, защо, като нарушим някой от каноните се счита, че отпадаме от Църквата, а като нарушаваме най важната заповед на Господа – тази за любовта, не отпадаме. Той ми отговори: “И когато нарушим някой канон също не отпадаме. Заради любовта”.

Същността на св. Православна църква е в евхаристийното общение (в тайнството св. Причастие). Единствено чрез него ние засвидетелстваме принадлежността и верността си към нея. Затова евхаристийно общение е недопустимо с неправославни. Просто един човек не може да бъде с единия крак в Православната църква, а с другия някъде другаде. Ако плътската изневяра е грях, то колко повече духовната. Ако имаме това съзнание и тази практика, Светият Дух ще ни научи как да постъпваме в конкретни ситуации, напр. дали е грях да произнесеш Господнята молитва заедно с протестант. Аз лично мисля, че това няма да ни направи неправославни, ако участваме редовно и съзнателно в православната Евхаристия.

С братски в Христа поздрав,
презвитер Стефан