Пленени души



Има един парк в София, където на входа ви посрещат бели мраморни статуи – царе, воини, духове, богини. Стоят на групички, сякаш вардят пътя пред вас – и трябва да ги заобикаляте.

И не статуи дори, а просто мраморни блокове ви преграждат пътя. Ще разберете това, ако ги разгледате по-внимателно. Едва-едва прозират човешките черти в първичната материя – тук-там очи, уста, някакъв мъглив силует. Груби тела като космически отломки, късове корава каменна нероденост.

Мъчително изплуват пленените в нея души. Някои са се оформили повече, други по-малко. Един от каменните късове вече почти се е превърнал в ездач на кон. Въпреки цялата му тромавост и тежест, усещаме и енергиите, които напират в камъка. Почти чуваме, как пука някоя разчекваща се уста в него, как трещи освобождаващият се крайник.

Кой е ваятелят на тези удивителни полу-образи? И защо ги е изоставил на половината път? Не знаем. Изглеждат тъй, сякаш са изплували от самата земя.

Каменните видения се вглеждат във вас. Царе, воини, духове, богини – извисени, скръбни, сурови лица. Космическа печал вее от празните очни кухини. Другаде виждаме бръчки на усилие и мъка да прорязват каменните чела. Духът се мъчи да се освободи от материята, в която е окован.

Не е ли това образ на човека? Опитва се да се избистри, да се издигне към ликовост, кристалност – и пак тъне в безформието на плътта и тлена. И най-високата съдба не е свободна от ниско обкръжение, и най-светлият разум – от сенките на страстта и страха. Едва-едва се избистрят някакви човешки черти върху лика – а надолу тялото е безформен къс.

Беззащитни са каменните души. Някой е нацапал царския лик с боя, мацнал е черни точки в очите му, изрисувал е мустаци, хилещи се устни. Светлите неземни княгини са нашарени с надписи, рисунки. Върху гърба на конника – грозни думи. Какви орки, кой Ам-гъл е посмял да стори това? Нали пленниците не могат да се защитят? Не може царят да вдигне каменна ръка и да избърше сквернотата от челото си, от устните си. Не е дадено на космическата дева да изпере одеянията си. Сковани са като от някаква призрачна магия. Само с учудване и скръб се взират в нас.

А междувременно е някой обикновен летен или есенен ден. Хората заобикалят космическите блокове, без да им обръщат внимание, тичат смеещи се деца. Поток от смъртна плът тече покрай камъка, незначителен и незабелязван от него – нали ще отмине, ще се стопи. Други са неговите срокове – вечностите на тайнствени светове. И може би след някоя такава вечност каменните груби одежди ще паднат най-сетне и обитателите му ще излязат, примигвайки с очи, и руменина ще залее бавно лицата им под Слънцето…

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...