Нова книга на издателство „Омофор“

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

"Отец Серафим Роуз: живот и дело" е новата книга на издателство "Омофор". Посветена е на съвременния православен подвижник и мисионер отец Серафим Роуз и излиза с благословението на митрополита на САЩ, Канада и Америка Йосиф. Отец Роуз  е известен на българските читатели с книгите си "Православието и религията на бъдещето"  и "Душата след смъртта".

Живял като монах в планините на Северна Калифорния, отец Серафим Роуз разчупва границите на своето време и навлиза в сърцето на древната християнска опитност, като свързва разпадащата се духовност на западния човек с неговите изгубени корени и показва обратния път към Бога. Днес името на отец Серафим е познато и обичано от милиони хора по целия свят, особено в Русия и Източна Европа, където, в годините на комунизма, неговите книги се разпространяваха нелегално в хиляди ръчно направени преписи.

Тази книга проследява търсенето на Истината и духовното и философско развитие на отец Серафим. Тя ни дава възможност да надзърнем в душата на един човек, който още в този свят живя в отвъдното Царство Божие.

Към българския читател

Митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф

Тази епическа биография на приснопаметния отец йеромонах Серафим Роуз е уникален разказ за един избран от Бога човек, който израснал в типичен американски дом в Южна Калифорния, изпитал вълненията на неспокойния 20-ти век, открил Господа с цялото си сърце. Отдал всичките си дарования в служение на Църквата като монах и станал велик учител на св. Православие, желан и търсен в Америка, Русия, България и по целия свят.

Авторът на книгата – отец йеромонах Дамаскин – е духовен син на отец Серафим и голям приятел на Българската православна църква. По негова молба представям книгата за отец Серафим Роуз на просветените български читатели и я препоръчам като изключително явление в св. Православна църква. Какво имам предвид? Точно това, което съдържа голямата по обем, но извънредно интересна и увлекателна книга за о. Серафим: да пробудиш собствената си съвест, да причиниш духовен прелом, да накараш и други доброволно да променят светогледа си, да спечелиш на своя страна и да обърнеш в своята вяра хиляди последователи.

Нека споделя личните си изживявания с този изключителен страдалец в намирането и утвърждаването на истинската вяра. Като православен епископ, от утробата на майка ми още православен и като бебе още кръстен в правата ни вяра, подходих несериозно в първата ми среща с книгите, статиите, проповедите и лекциите на о. Серафим. Мислех си, че като неофит във вярата ми, няма да ми представи кой знае какво ново. А какво се оказа? Че пътят, който о. Серафим е извървял за приемането на тази вяра, и страданията, които той е изпитал за утвърждаването си в нея, за мен бяха непознати и моят опит в сравнение с неговия е нищожен. Достигнах до положение дори да се срамувам от себе си, че като православен от рождение, достигнал до епископско служение, нямам силните вътрешни търсения и изживявания, които о. Серафим е преминал години наред, докато дойде до Спасителя Христос. Този търсач на истинската вяра ме плени. Той промени живота ми, както променя живота и на хиляди хора, които четат неговите книги по света.

Какво е положението у нас в България в момента, когато книгата за о. Серафим Роуз, за неговия живот и дела, излиза на български език? Макар погледът ми да е отдалеч и определението ми да не е съвсем точно, но статистиката в България, че православните сме 80%, не отговаря на истината. Да, вярно е, че св. Православие е традиционното ни вероизповедание, но само 5% практикуват православния начин на живот и дела, по мое мнение.

Затова с още по-голяма убеденост препоръчвам книгата като абсолютно необходима за всеки православен българин и най-вече за този, който, като мен, се старае лично да преживее вярата в себе си, да почувства Христа в сърцето си, да мисли, както Христос е мислил, и да очиства сърцето и душата си чрез носене на кръста и надмогване на смъртта.

Поради това книгата е не само за тези, които искат да станат православни, но и за нас, които сме "по кръв" такива. На всеки е необходим духовен пример, как да запази пълнотата на Православието и да избегне незаинтересоваността и особено модернизма, та и всеки от нас да стане като о. Серафим православен образец за идващите след нас поколения.

Мисля, че американското православие на о. Серафим, което следва православието на Изтока, показано на дело от големите страдалци на Руската православна църква като св. Йоан Санфранциски, може да послужи на обновяващата се и у нас българска православна вяра. Като имам предвид този околосветски опит на правата ни вяра, която чрез книгата на о. Серафим и неговия живот е придобила нов подход към поколението на двадесет и първи век, с благонамерение я препоръчвам на всички българи. Моля от сърце всеки читател, който се докосне до тази книга, да страда като о. Серафим, ако все още не е придобил пълнотата на истинската вяра. Щом я възприеме, тогава нека да страда за запазването й, защото само чрез нея можем да се удостоим да застанем от дясната страна на Христа.

Книгата разкрива непрестанния копнеж и силно желание на о. Серафим да практикува св. Православие в живота си и да седи в краката на сладчайшия Иисус. Делата на о. Серафим пленяват читателя, защото са силни и действени. Смирението му го приближава още по-близко до Христа. Читателят ще се възхити на удивителната му скромност, и то на американска земя. Такава е чудната Божия воля: Бог да бъде прославен на всеки континент, във всяка страна, чрез всяка култура, на всеки език.

Още като дете о. Серафим е бил обично чедо. Баща му смятал, че "слънцето е изгряло за него". Българските ученици могат да се поучат от думите на о. Серафим: "Не искам да съм умен, а благоразумен". Бил религиозен. Още на младини цитирал цели пасажи от Библията В прогимназията показвал изключителни познания по немски, френски и испански език. Руската литература му била любимо занимание. Отказал даже парична награда при дипломирането си в прогимназията. "I have enough! – Имам достатъчно!" – била любимата му фраза. Винаги спокоен, той обмислял дълбоко нещата. Имал проницателен поглед. Негови приятели споделят, че "не можеш да гледаш в големите му сини очи, защото парят".

В гимназията о. Серафим задълбочил познанията си, но не бил удовлетворен от отговорите на сложните въпроси на живота, защото винаги търсел да открие духовното. По природа идеалист, той се увличал по Ницше, който се наричал Антихрист, но чувствал глад за Христа. Свети Антоний Велики обаче го пленил с надмогването на собствената си природа и с дара си да бъде като ангел на земята.

Книгата за о. Серафим трябва непременно да се прочете и ползва от всички учащи и учащи се, и то като учебно помагало. Особен интерес тя представлява за онези, за които предметът „Религия” в училище не е задължителен. Прочитането на тази книга ще бъде радост и за родителите, защото децата им ще растат в правата вяра, която може да промени живота им, за да имат крепка надежда и всеобхватна любов. Тогава и народът ни ще се въздигне духовно, като имаме повече светци, от които тъй много се нуждаем днес.

Добре е и музикантите да си купят и прочетат книгата за о. Серафим, тъй като музиката е език, който е най-близък до душата. На младини о. Серафим се опитвал да намери Бога и безсмъртието на душата в музиката. Слушал музика с часове. Чувствал се в съвсем друг свят. Негови състуденти пишат, че ако Достоевски е дал на о. Серафим Православието, то Бах му е дал Христос.

Вътрешната борба при о. Серафим, особено на младини, била голяма. Стараел се да разбере кой е той самият и кой е Бог. Интересувал се от индуизъм, будизъм, шинтоизъм, таоизъм, йога, китайската традиция, източно-индийската практика. Затова впоследствие, когато дошъл на себе си, изповядал: "Бях в ада! Зная какво е там!".

Точно затова е интересна книгата, защото чрез Божията воля и благодат Юджийн станал йеромонах Серафим, старият човек на греха, който на младини бил винаги чужд на своята душа, не загинал, но станал нов човек, изцяло променен. Отрекъл нихилизма, който властвал по това време в Америка, изпитал деградацията на обществото и морала и намерил пътеката на възвръщането си към Бога.

Поучителното за читателя е, че о. Серафим признал съществуването на злото и греха, преди още да се утвърди в доброто и истината. Той уверява читателя, че "Христос е единственият изход от този свят" и "само християнството може да отвори небето за човека".

Отец Серафим дори на атеиста дава указания, как да се срещне с Христа, Който не е абстрактна идея, търсена от разума, а Личност – търсена и обичана от сърцето.

Настоящата книга уверява читателя, че много хора и факти могат да помогнат на човека да намери Православието, но това, което може да му даде пълната истина за истинския Христос, е самото Православие. Нищо друго не може да го задоволи напълно.

Тази книга ясно показва страданията на о. Серафим както преди приемането на св. Православие, така и след като приел Христа. Той разбрал християнството като аскетизъм и виждал себе си в този свят като чужденец. Затова ни учи, че за да бъдем християни, трябва да бъдем разпъвани, защото Христос дойде да бъде разпнат и да страда доброволно за нас. Този Негов пример касае всички нас. Само чрез разпятието можем да достигнем възкресението. Защото да възкръснеш с Христа, означава преди това да си се смирил като Него, защото Царството Му не е от този свят. "Родих се в Господа! – пише о. Серафим след приемането си в св. Православие. – Станах Негов раб и познах в Него такава радост, каквато никога преди това не съм изпитвал в света!"

Ревнителите на духовния живот и монашеския подвиг ще намерят потвърждение във възгледите на о. Серафим, че първото и най-важно условие за духовния подвиг е увереността, която се утвърждава в опита. Единението на душата и ума за манастирския живот е задължително.

Монашеството за о. Серафим е подвиг, защото природата му е враждебна на принципите на модерния живот. Затова от монашестващите се изисква активност, жертвеност, сърдечност, душевност, които не са извън възможностите им, но са в несъгласие със съвременния свят, с мечтата да направиш живота си на земята лесен и уютен. Да накараш съвестта си постоянно да воюва срещу придобитите вредни навици и модерния комфорт, това е нелеката работа. Затова, според о. Серафим, не трябва да се учудваме, че монашеството днес е слабо. За съжаление, принципно то отразява и слабостта на православния начин на живот в наше време.

Игумените на българските манастири също могат да научат много от книгата на о. Серафим – особено за взаимоотношенията им с монашестващите, послушниците и поклонниците. Във всеки кандидат за монах те трябва да видят изпратен от Бога човек, макар понякога той да изглежда "чудноват" от чисто човешка гледна точка. В Платина и до днес се приемат мнозина, по правило не гонят никого, освен в случаите на извършено престъпление. Понеже Бог е изпратил дошлия брат, братята в манастира на о. Серафим считат, че не трябва да определят кога и дали той да си отиде. Те работят върху вярата му и ако той я изпитва, сам ще вземе окончателно решение. Дотогава те му оказват подкрепа, доколкото е възможно, и се молят за него по думите на старец Паисий: "Нов брат – нова молитва!"

От тази книга монасите могат да разберат как о. Серафим е водил монашеския си живот и е постоянствал в молитва и труд. Съветите му са полезни за всички монашестващи – и за тези в манастира, и за онези, които служат и работят с благословение извън манастира. Отец Серафим казва, че монасите в манастира имат повече време за молитва от хората в света и трябва да се молят за страдащите, скърбящите и всички, които са в беда и нужда.

Книгата за о. Серафим е необходимо да се прочете и от всички, които са "за" и "против" икуменизма, "за" и "против" православните ни взаимоотношения с неправославните. Сочейки примера на св. Инокентий с католиците в Калифорния, о. Серафим допълва, че острата полемика с тях е допустима само когато те се опитват да отнемат членове от нашето паство и когато променят нашето учение. В тази връзка, такива хора принадлежат към народа, не към Църквата. А Православието не желае ние да приемаме прищевките и мненията на неправославните.

Подобно на св. Игнатий Брянчанинов, о. Серафим учи, че само този, който чувства Царството Божие в сърцето си, ще има възможност да разпознае Антихриста, когато дойде. Защото Антихристът ще бъде възприеман като духовен феномен и всеки в света ще иска да му се покланя. И ако му се поклоним (пази Боже!), то ще бъде, защото ще желаем да бъдем атрактивни към някои външни неща, които ще изглеждат като християнски, тъй като Антихристът ще бъде онзи, който ще се опита да замести Христа или ще изглежда като Него.

Енорийските свещеници също трябва да прочетат тази книга. Поука за всички тях ще бъде критиката, която православни християни са споделили с о. Серафим, че техните енорийски свещеници не ги ръководят достатъчно и не им дават необходимата духовна храна и душепопечение. Особено интересни са разговорите, изповедите, писмата, съветите и срещите на о. Серафим със студентите, наранените, оскърбените, отчуждените, осиротелите, юродивите, небрачните, с грубите души, с жигосаните съвести, със своеобразните характери, които идват в Църквата Христова, за да получат утеха, успокоение, надежда, любов и лек. Да, наистина не всеки има дар да лекува, да бъде психолог, да разполага с духовни сили, но всеки може да работи на Христовия виноград, да сподели Православието и да се моли. Трябва да се намери време за всяка измъчена от дявола душа.

Църковните настоятели могат много да научат от книгата за о. Серафим не само за това как трябва да пазят материалното и финансово състояние на храма и енорията, но и как да съблюдават празниците по църковния календар, енорийското общо пение, помощта към бедните и духовния живот, който не е формула, а нещо естествено за нас. Така че всеки, който обича духовния живот, трябва да започне оттам, където е в момента, без да спира вече активното си участие в живота на Църквата. Само така може да се издигне на висота нашето служение в нея.

В 81-ва глава на книгата о. Серафим разкрива нещо, което сякаш отсъства в живота на Българската православна църква. Ние нямаме подготвени монаси, които да се отдадат на сериозна работа за духовна просвета на нашия народ, без да излизат от манастира на организационни или административни послушания. Отец Серафим е описал интересно собствената си тъга, ако управлението на църквата, към която се числил, го повика на епископско служение. Затова, обичайки манастира си, той изказал решимост да остане завинаги в него, защото дълбоко в себе си чувствал, че неговата сила е да върши Божието дело в манастира. Ако излезе от него, той е в нарушение на клетвата си. Нещо, което и ние в Българската православна църква обещаваме, но никой не го спазва впоследствие. Св. Синод мисли за администрацията, за монасите, годни за епископи, а за манастирите… Няма го в достатъчна мяра духовното, нямаме отецсерафимовци… Моля за прошка, ако не е така!

В 89-а глава о. Серафим е разказал истински случаи, чрез които убеждава всички младежи, увлечени в порочен живот, наркотици, светски увеселения и бягство от дома, колко голяма е ползата за тях, ако познават добре православната ни вяра и църковния ни живот. Апелирам към младите хора на възраст от 13 до 20 години непременно да прочетат тази част от книгата.

Нашите семинаристи могат да извлекат хубави уроци и да се поучат какво значи днес да бъдеш православен християнин; какъв отговор може да се даде за самубийството; какво е синкретизмът; как да оборваме сектантите и харизматиците; каква е ползата да имаш съзнателна вяра; как да реагираш на нападките, че православието ни е умряло, че ритуалите ни са празна работа и че никой в църквите ни не се моли.

Глава 91-ва също следва да се прочете от всеки вярващ и нерелигиозен, за да помни той, че има и смърт. Ние, православните, трябва да сме убедени, че нашата вяра има най-верните отговори на въпросите за задгробния живот и бъдещия век, за да не прибягваме до окултизъм или да станем жертва на парапсихолози. Гарантирам, че читателят ще се възхити от дълбочината на православното учение за състоянието на душата след смъртта, така затрогващо описано от о. Серафим. Главната му цел е била да покаже в детайли контраста и пълното различие между православното учение и опита на православните светци, от една страна, и окултното учение и съвременния опит, от друга, така че четецът да бъде съдията и да отсъди коя и къде е истината.

Относно митарствата и учението за тях о. Серафим си е послужил с израза на св. Теофан Затворник, който счита, че "независимо колко абсурдна е идеята за митарствата, особено за учените хора, те няма да избегнат да преминат през тях". Неговата книга "Душата след смъртта" е класическа работа и насърчавам не само пастирите, но и всички хора, да я имат като настолна книга, за да помнят смъртта. Интересът към нея е голям и за кратко време тя е излязла на гръцки, сръбски, румънски, френски, малайзийски, индийски и български език.

Амбицирам читателя да намери 94-та глава, за да се убеди в проницателността на о. Серафим, който предсказал досущ възкресението на Русия след страшната Голгота. С лекота о. Серафим споделя, че има закон в духовния живот, който гласи, че където има Голгота, ако се страда за Христа, там трябва да има и Възкресение. Преди всичко това става в сърцата на хората. Коментирайки ситуацията в Америка и "пластичното християнство" сред американския народ, о. Серафим правилно задава въпроса: "Ние на Запад готови ли сме за това?"

В 96-та глава о. Серафим отправя повик към всеки родител, учител, възпитател и труженик на просветния фронт да се моли до сълзи и да прави всичко необходимо за жертвите на нашето нихилистично отношение, което не цени младежката душа и прави много малко за тези, които навлизат в живота.

Глава 104-та съдържа писмени документи, които говорят до колко сърца се е докоснал о. Серафим, колко люде по света са прочели неговите книги и са станали православни християни, колко много души по неговите молитви и съвети са променили живота си и са станали по-добри. Да, и днес той служи като мост за всички, които искат да влязат в Царството небесно, където той се моли и за нас, които го четем и облажаваме за неговия живот и дела.

Политиците също трябва да прочетат книгата за о. Серафим и да се поучат от неговите предсказания. В наше време, особено в НАТО и ЕС, ясно се чувства старанието на човечеството да създаде нова религия, която да даде ново световно значение на живота на земята и да се роди първата глобална световна цивилизация. Да се чуди човек как о. Серафим е предвидил в книгата си "Православието и религията на бъдещето" увлечението на хората в тази "демонична Петдесетница" с тяхната "нова религиозна съвест". Явно е, че за да си дадат отговор на това феноменално увлечение, хората се нуждаят от една сигурна, точна и стабилна теория на православната патристическа доктрина. Това е и причината за големия интерес към книгата на о. Серафим, преиздавана седем пъти на руски, а също на гръцки, сръбски, румънски, грузински, латвийски, френски, и сега – на български език. Поуката е: да вървим по царския път, да изтъкваме Божията правда, да имаме ревност по Бога, но по разум (Рим. 10:2), и да пазим Православието в това лукаво време на духовен упадък.

Отец Серафим е желаел Православието да прогресира. Това е било кулминацията на неговия живот: да предаде на следващото поколение всичко онова, което Христос оставил на апостолите и учениците Си. В книгата става ясно, че Православието е отговорът на неговото изследване. Който го приеме, всичко друго ще му се придаде. То не бива да се смесва с нищо друго. "Ако го желаеш – пише о. Серафим, – дълбай в него по-дълбоко, ако не го искаш, напусни го и не вземай от него нищо – ни икона, ни християнски молитви, нито нищо". За него било духовна наслада да утешава със св. Православие духовно жадни люде. Той не искал да ги прави "експерти" на Православието. Желаел хората да започнат да мислят за Бога и сърцата им да Го чувстват. Бил щастлив, че може да сподели знанията си с хората, и в същото време страдал вътрешно, че му остава малко време за това.

Представям тази вълнуваща книга като предизвикателство към всички българи, които желаят да знаят истината. Защото, ако няма мотивация за намиране и познаване на истината в този повсеместен глад за нея, за да я употребяваме във всичко и да я обичаме заради нейната същност, тогава няма да обичаме Истината, няма да я намерим и няма да бъдем свободни. А без истина няма християнство. Без познаване на християнската истина не можем да бъдем християни. Християнинът трябва да бъде едно с Истината. Той е дотолкова християнин, доколкото познава Иисуса Христа. Който отрича Христа, той не Го познава и който Го приема, но не живее пълноценен християнски живот, той не Го познава напълно.

Когато прочетеш книгата "Отец Серафим Роуз – живот и дело", досточтими читателю, ти непременно ще се самоопределиш към едно от двете царства, което предпочетеш: или към Царството Божие, или към царството на твоето "Аз". Защото и двете царства са близо до теб! Отец Серафим ще бъде доволен ти да се добереш до първото! "Не може да бъдеш наполовина християнин – казва той – или си изцяло, или никак!"

И накрая, нека да уверя българския читател, че книгата за о. Серафим е Божие благословение за България. В годината на приемането ни в ЕС и във връзка с двадесет и петата годишнина от блажената му кончина тя ще ни послужи да не попаднем в мрежите на светските философии и фантасмагории на модерните самозвани мъдреци и харизматици, учители и политици, фалшификатори и лечители, баятели и ясновидци. Моля се читателят да повярва в думите на о. Серафим, че има само едно място, където човек може да намери истината, която идва от Самия Бог. Това място е Православната Църква на Христа, която е извор на благодатта на Всесветия Дух, а истинските учители на Божествената доктрина, която изтича от този извор, са св. отци и учители на Православната църква, един от които е отец йеромонах Серафим Роуз.

Дарение с кредитна/дебитна карта