Нова църква се гради

Напоследък в България се развива небивало от десетилетия църковно строителство – знак за завръщане на българите към християнските ценности и вяра. Средства се набират от дарения, както е било открай време и това се смята за почетна дарителска кауза. За строителството на храмове се разказва и в народните песни.

Коледна песен разказва как веднъж самият Господ се заел да гради църква и манастир. Песента уточнява, че църквата е посветена на Света София – Божията премъдрост. Средновековен храм на името на Св. София е съхранен и действа до ден днешен в българската столица. Дори се смята, че когато бил издигнат, славата му била толкова голяма, че с неговото име започнали да наричат и града – София. Но песента се освобождава от конкретността на реален храм, за да подчертае духовния смисъл на църковния градеж. В нея се казва, че Господ гради църквата и манастира “нито на небето, нито на земята”, а между два тъмни облака, т.е. строежът не е материален. Господ гради с човешките души и им отрежда по-възвишена роля – да му служат в небесните селения. Затова избира за строежа си най-непорочните души – детските, на моми, неженени юнаци и на старите хора. Господ възлага на трима светци да съберат души за строежа – на св. Рангел, на св. Димитър и св. Георги. А когато църквата е готова, нейните камбани ще бият сутрин рано и петлите ще им пригласят, за да разбуждат хората – „Християни да станат, в нови черкви да идат, поклон да се поклонят, восъчни свещи да палят”, се казва в песента. Да се построи храм е голяма чест. Песен разказва как светицата покровителка на жените св. Неделя си спечелва честта да построи църква. Веднъж тя минава през полето и забелязва, че насред него е заспал свети Никола. Тя го събужда и му предлага да се надбягват със своите коне. Облогът е: който спечели, да изгради църква и манастир със сребърна ограда и златни греди. Изненадващо, но св. Неделя спечелва състезанието и правото да съгради църква. Явно, дори светците трябва да “доказват” своята вяра и почит към Бога чрез храмовостроителство. Ако приземим сюжета за строеж на църкви при обикновените хора, ще срещнем в песните различни истории. Рибар дава щедър обет да издигне храм от тамян и восък, ако се спаси от морска буря. Така ще се отплати на св. Никола, когото моли за помощ. И до ден днешен много параклиси се строят именно от хора, които в труден момент подкрепят молитвите си към някой светец с обет да му въздигнат храм. Но в една песен откриваме още по-земен и човешки мотив. Младият Димо се влюбва в мома Еленка. Три години и половина продължава тяхната любов. Но момината майка не дава съгласие да се оженят и дори не им позволява да се срещат. Тогава Димо решава да построи нова чешма накрай село – от мрамор, с посребрени чучури и златно корито. Той се надява, че красивата чешма ще привлече всички да ходят там за вода и да й се дивят. А заедно с останалите ще дойде и неговата любима, за да се срещат, както е обичайно за младите влюбени в стари времена. Но Еленкината майка не пуска дъщеря си да отиде при чешмата. Тогава Димо решава да се заеме с още по-забележителен строеж. Намисля да построи нова църква – с каменни стени и мраморен под, с посребрени икони и позлатени кандила. Той се надява дано дойде Еленка да види църквата и тогава той поне да зърне своята любима. Но майка й остава непреклонна дори пред толкова величествен и почетен дар. Изгубил всяка надежда, Димо умира. Едва тогава Еленка пренебрегва забраната на своята майка и отчаяна отива да се сбогува с любимия си в построената от него църква. Тя моли свещеника да ги венчае и мечтата на двамата най-сетне се сбъдва. Макар и с толкова драматична развръзка, народната балада утвърждава колко могъща е силата на въздигнатия нов храм. И в много обредни песни се подчертава, че храмът е мястото за венчавки и кръщаване на децата, за да продължава кръговратът на живота по християнски и с Божия благословия.