Без любов

Из ”Писма към сина”

И така, ти мислиш, че можеш да живееш без любов: със силна воля, добра цел, справедливост и гневна борба с враговете? Ти ми пишеш „За любовта е по-добре да не се говори: нея я няма у хората. Към любов е добре да не се призовава: как ще я пробудиш в окаменели сърца?”

Мили мой! Ти си едновременно и прав и неправ. Моля те, събери своето нетърпеливо търпение и вникни в мисълта ми.

Не трябва човек да живее без любов, защото тя сама се събужда в него и сама го завладява. Това ни е дадено от Бога и чрез Него – от човешката ни природа. Ние не можем произволно да се разпореждаме с нашия вътрешен свят, да отделяме едни душевни сили, да ги заменяме с други и да посяваме неща, несвойствени за нас. Можем да възпитаваме себе си, но не трябва да се разрушаваме, с идеята да се самосътворим, според нашите си представи. Погледни как протича човешкия живот: детето се прилепва към майка си – с потребностите, очакванията си, надеждата, насладите, утешенията, успокоението и благодарността си. И когато всички тези неща се поставят в основата на представата за любовта – най-първата и нежна любов, това вече определя личната съдба на човека. Детето търси своя баща, очаква неговия поздрав, помощ, защита и иска от него да му бъде водач, наслаждава се на неговата любов и го обича в отговор, то се гордее с него, подражава му и чува в себе си как тече бащината кръв. Този глас на кръвта говори в него и в годините на зрелостта му, през целия му живот, свързва го с братята и сестрите, с целия му род. А когато по-късно бъде обзет от любовта на възрастните към „нея” (или, съответно, тя към „него”), то задачата е как да трансформира „пробуждането на природата” в „Божие посещение”и да приеме този свой избор като неизбежен. И не е ли естествено човекът, за който ти говоря да обича своите деца с тази любов, която той в детските си мечти е чакал от своите родители? … Как може да се живее без любов? С какво да я заменим? С какво да запълним страшната пустота, която се образува при нейното отсъствие?

Човек не трябва да живее без любов и заради това, че тя е главната избираща сила в живота. Животът прилича на огромен, във всички страни безкраен поток, който ни залива отвсякъде и ни носи със себе си… Не трябва да изживеем всичко, което животът носи със себе си, не трябва да се отдаваме на този въртящ се хаос от съдържания. Който се опита да се отдаде на всичко, той ще разпилее и ще погуби себе си: от него нищо няма да излезе, защото ще се разтвори във всички посоки. Трябва да се избира: да се откажеш от страшно многото в полза на сравнително малкото; това малко трябва да те привлича, то трябва да се опази, да се цени, него е нужно да подхранваш в душата си, за да расте и се усъвършенства. И така да изграждаш личността си.

Избиращата сила е любовта: това тя „предпочита”, „приема”, към това „се привързва”, цени, пази, домогва и изисква вярност. А волата е само оръдие на любовта в това житейско творчество. Волята без любов е пуста, извратена, насилствена и най-вече безразлична към добро или зло. Тя бързо превръща живота в каторга под командата на порочни хора. На света има толкова организации, построени на този принцип. Да ни пази Бог от тяхното влияние! Не, ние не можем да живеем без любов: тя е велик дар – да видиш най-доброто, да го избереш и да живееш според него. Това е необходимата и драгоценна способност да кажеш „да”, да приемеш и да започнеш самоотвержено служение. Колко е страшен човешкият живот, лишен от този дар! В каква пустиня, в каква пошлост се превръща без любов живота ни!

Човек не може да живее без любов и затова, че тя, любовта, е неговата главна творческа сила.
Нали човешкото творчество не възниква в пустота и не протича в произволни комбинации от елементи, както мислят сега много повърхностни хора?! Не, да се твори може само ако се приеме създадения от Бога свят, като влезеш в него и враснеш в чудесния му порядък, слееш се с тайнствените му пътища и закономерности. А затова е нужна цялата сила на любовта, целият дар на художественото превъплъщение, който е даден на човека.

Човекът не твори от пустота: той прави ново от вече сътвореното, от това, което е в наличност, като създава новото в пределите на даденото му естество – външно-материално или вътрешно-душевно. Човекът-творец е длъжен да долови ясно гласът на световната глъбина и сам да запее от нейната мелодия. Той трябва да се научи да съзерцава със сърцето, да вижда с любовта и да излиза от своята малка лична обвивка в светлите Божии пространства, да намира в тях Великото – сродното – съпринадлежащото на Бога и на хората, да се вчувства в него и да създава ново от древното и невиждано от предвечното. Така се случва във всички главни сфери на човешкото творчество: във всички изкуства и в науката, в молитвата и в правото, в общуването на хората и в цялата култура. Култура без любов е мъртво, обречено и безнадеждно дело. И всичко велико и гениално, което е било създадено от човека е било създадено от съзерцаващо и пеещо сърце.

Човек не може да живее без любов и затова, че най-важното и драгоценно в неговия живот му се открива именно чрез сърцето. Само съзерцаващата любов ни разкрива чуждата душа за вярно и проникновено общуване, за взаимно разбиране, за дружба, за брак, за възпитаване на деца. Всичко това е недостъпно за безсърдечните хора. Само съзерцаващата любов открива на човека неговата родина, т.е. духовната връзка с неговия народ, националната принадлежност, душевното му и духовно лоно на земята. Да имаш родина е щастие, а да я имаш може само с любов… Само съзерцаващата любов открива на човека неговата родина, т.е. духовната му връзка със земята. Само съзерцаващата любов отваря достъп към религиозността и към Бога. Не се удивлявай, мили мой, на безверието и маловерието на западните хора: те са приели от римската църква неверен религиозен акт, започващ с воля и завършващ с разсъдъчна мисъл, и приемайки го, са пренебрегнали сърцето и са изгубили неговото съзерцание. С това е предопределена тази религиозна криза, която те преживяват.

Ти мечтаеш за силна воля. Тя е нещо добро и необходимо. Но тя е страшна и разрушителна, ако не израства в съзерцаващо сърце. Ти искаш да служиш на добра цел. Това е прекрасно и истинско. Но как ще видиш целта си, ако ти липсва сърдечно съзерцание? Как ще я познаеш, ако я няма съвестта на твоето сърце? Как ще съхраниш верността си на съвестта, ако нямаш любов? Ти искаш справедливост и ние трябва винаги да я търсим. Но тя иска от нас художествена индивидуализация във възприемането на хората, а на това е способна само любовта.

Гневна борба с враговете е нужна, и неспособността да я води, може да направи човека сантиментален предател. Но неговият гняв трябва да бъде роден от любов, той сам трябва да бъде въплъщение на любовта, за да намери в нея оправдание и мярка. Затова ти казах, сине, че ти си прав и неправ. Освен това: разбирам твоето предложение: “по-добре е за любовта да не говорим”. Вярно е: тя трябва да се живее, не само да се говори за нея. Но, ето, погледни: в света тече открита и безумна пропаганда на ненавистта; на земята е е започнало упорито и жестоко гоненение на любовта – поход срещу семейството, отричане на родината, задушаване на вярата и религията. Практическата безсърдечност на едни се увенчава с открит призив за ненавист при други. И у нашите апологети с извратена природа злобата стана доктрина. А това означава, че е дошло време да се заговори за любовта и да застанем в нейна защита…

Да, малко е любовта у хората. Те са я изключили от своя културен акт: от науката, вярата, изкуството, етиката, от политиката и възпитанието. Затова съвременното човечество навлезе в невиждана досега духовна криза. Като наблюдаваме и разбираме всичко това, естествено е да се запитаме: кой ще пробуди любов в окаменелите сърца, ако тя не се разбуди от живота и думите на Христос, Сина Божий? Сами не можем да се заемем с разгарянето на любовта. Не можем сами, с нашите малки човешки сили.

Но това съмнение скоро ще отпадне, ако се вслушаме в гласа на нашето съзерцаващо сърце, което ни уверява, че Христос е в нас и с нас…

Не, мили мой! Не можем без любов. Без нея сме обречени с цялата наша култура. В нея е нашата надежда и нашето спасение. И как нетърпеливо аз ще очаквам сега твоето писмо с потвърждение на това.

Превод от руски: Д. Захариева