Патриаршеско и Синодално Рождественско послание

"И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благо­дат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца" (Йоан. 1:14)

Възлюбени в Господа чеда на Българската православна църква,

В продължение на две хилядолетия едно събитие отмерва дните и годините на света и на всеки от нас: Рождеството по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.

Той дойде, за да освободи човеците от властта на греха и смъртта, и даде на всички ни залог за нов и обновен жи­вот в Църквата, която е стълб и крепило на истината, "Църква на живия Бог" (1 Тим. 3:15). Той ни даде живот от Себе Си (Иоан. 5:26) – така че и ние да имаме живот, и то живот "в изобилие" (Иоан 10:10). Той прие плът от утробата на Пресветата Дева и пълнота на човешката природа, та да може действително да изкупи човешкия род и да доведе всеки, повярвал в Него, в дома на Отца, където е вечният живот.

Ето защо днес ликува цялата вселена. Ражда се Спасителят на света. Днес е ден за духовна радост и преклонение пред непостижимата тайна на Боговъплъщението, която – както казва апостолът – наистина е "велика… защото Бог се яви в плът" (1 Тим. 3:16). "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Иоан 3:16). От непресъхващия извор на този вечен живот ние черпим с пълни шепи, когато – раз­пъвайки в самите себе си ветхия човек (Кол. 3:9) – принасяме пред Господа "плод, достоен за покаяние" (Мат. 3:8), който ни води към "светост" и "живот ве­чен" (Рим. 6:22) в Божията любов.

В действена проява на тази любов днес ние по особен начин сме призвани да си спомним и за всички онези наши братя и сестри, които – поради една или друга причина – живеят лишени от елементарни условия за живот, от топлината на дома, от нормално човешко общуване. Към тях днес трябва да насочим не само мислите, но и действията си, за да можем да изпълним заръката на нашия Спасител, Който в земните Си дни ни съветваше да не забравяме нито странник, нито гладен или жа­ден, нито болен или затворник (Мат. 25:31-46).

Не е тайна, че днес обществото ни преживява тежка духовна криза, че на изпита­ние са поставени исконни ценности, чиято подмяна означава изгубване на правос­лавната ни идентичност като народ. Бързите и резки промени, на които ставаме свидетели в последните десетилетия, лесно ни объркват и, увлечени от стихиите на всекидневието, губим духовните си ориентири, стремейки се повече към земни­те богатства – нежели към небесните съкровища (Мат. 6:19-21). Забравяме стой­ността на непреходното и бързаме да си подсигурим онова, което отминава, заед­но със суетата на този свят (Екл. 1:14).

Един от особено видимите показатели на тази духовна криза днес е актуалният въпрос за религиозното обучение в българските училища. Като припомняме на всички христолюбиви българи, че образованието и възпитанието винаги са били, са и ще бъдат не само приоритет, но и вътрешно присъща функция на Църквата, настоятелно призоваваме към зачитане на авторитета и гласа на Българската пра­вославна църква. Българският народ е православен вече второ хилядолетие и ос­тава такъв, въпреки разнообразието на опитите да бъде отклоняван от спасител­ния път на светото Православие. Ето защо тенденцията, православният български народ да не бъде обучаван в светата Божествена православна вяра в Господа Иису­са Христа, може да има само пагубен ефект върху бъдещето ни като народ. Да не се изкушаваме от идеалите на модерността. Историята безпощадно показва колко изменчиви и непостоянни са те. Да не строим кули върху пясък, когато имаме на свое разположение непоклатимата скала на Църквата и подкрепата на днес Роди­лия се във Витлеем Господ Иисус Христос – вечен небесен Глава на Църквата, наш Изкупител и Спасител.

Братя и сестри,

В нощта на Христовото Рождество всички ние сме призвани лично да посрещнем – не само в домовете, но и в собствените си сърца – Родилия се Христос Спасител. Защото само личната ни среща с Господа може да промени живота на всеки от нас, така че да се движим неотклонно по пътя към обещания ни от Него вечен жи­вот. Само опитът на вярата, облечена в дела, прави от нас действителни Христови ученици и последователи, деца на небесния Отец и обитатели на Неговото Царст­во, където е и истинското ни гражданство като християни.

Призоваваме над всички вас, верни чада на Българската православна църква, в Ро­дината ни и далеч от нея, Божието благословение и отправяме към Всеподателя Бога отечески молитви да дарува на нашия народ мирни дни и години, духовна бодрост и радост в Христа Иисуса.

Благодатта на Родилия се във Витлеем Господ и Спасител на всички ни да бъде с всички вас! Амин.

† Председател на Св. Синод

МАКСИМ, Патриарх Български и Митрополит Софийски

Членове на Св. Синод:

† Врачански митрополит Калиник
† Сливенски митрополит Йоаникий
† Видински митрополит Дометиан
† Варненски и Великопреславски митрополит Кирил
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
† Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон
† Великотърновски митрополит Григорий
† Русенски митрополит Неофит
† Неврокопски митрополит Натанаил
† Плевенски митрополит Игнатий
† Старозагорски митрополит Галактион
† Ловчански митрополит Гавриил
† Доростолски митрополит Иларион
† Пловдивски митрополит Николай