Запустяват, мамо, белите манастири…

Сега

Само че този път става дума за българските манастири в Краище, или т.нар. Западни покрайнини, голямата част от които днес са на територията на Сърбия. Събрала ги е в един сборник Зденка Тодорова – наш общественик от този регион.

Вътре в тома "Светилища, разделени с граница"* са Погановският манастир "Св.Йоан Богослов", едноименната Земенска църква; Искрецкият манастир край Своге, царибродската църква "Успение на пресвета Богородица", "Свети Никола Летни" в с. Протопопинци, Царибродско, средновековните църкви край Кюстендил – "Св. Арх.Михаил", край Трън – "Св.Троица" в с. Главановци, едноименният храм в с. Извор, Босилеградско; Босилеградската "Света Богородица" и др.

Това е втората книга на Зденка Тодорова по темата. Тя разказва за църквите и манастирите из Годечко, Босилеградско, Трънско, Драгоман, Своге с любов и с мъка – заради тяхното запустение и изоставеност. Става дума за това, че се рушат и поругават, което усилва нашата безпаметност. Според авторката просто сме свидетели на нашето самопогубване и самоизтребване, колкото и да не ни се иска да вярваме…

Тя прави широки аналогии: "Дъбовото дърво в миналото е използвано и като нервоуспокоителна терапия, лекуваща депресията и стреса. …оброчните кръстове и свещените дървета са "историческа реликва", но и "цяла философия , която все още си остава неразбрана".

Книгата е източник на много полезна историческа, етнографска и дори ботаническа информция. Снабдена е с много илюстративен материал.

След "указателя", излязъл през 2003-та, сега ние имаме том, който разширява обсега на темите – тук са включени и оброчните кръстове, и килийните училища, и "миросаните", "кръстати" дървета… Малцина са видели тези неща с очите си – затова въпросната книга играе роля на обектив.
––––––––
*/ "Светилища, разделени с граница", Цариброд – София, 2007,
Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия.