Златният компас


orthodoxytoday.org

Филмът “Златният компас”, с бюджет 180 млн. щ. д., беше пуснат по световните екрани през декември. Създаден по първия от поредица романи, написани от открито заявен атеист, той съдържа несъмнена критика срещу Църквата, която служи като антагонист, “лошия”, в сюжета. Това, че филмът е предназначен както за деца, така и за възрастни, само засили реакцията на онези, които го изобличиха като “подсладен атеизъм” и “преднамерен опит [на автора] да натрапи своите яростно богоборчески убеждения на публиката”.

Такива филми не бива да ни изненадват. Живеем в плуралистично общество – общество, в което съществуват множество ценностни системи, изповедания и философии по отношение на истината, щастието и това, което е правилно. Много от тези философии са наистина нехристиянски и са така всепроникващи, както въздуха, който дишаме; ние всъщност не ги забелязваме, освен ако не направим крачка назад и не съсредоточим вниманието си. Друг път се натъкваме на нещо конкретно – като “Златния компас” – което е явно враждебно.

В книгата златният компас всъщност е наречен “алетиометър”. Както би предположил всеки, който изучава гръцки, този уред има отношение към αλήθεια – истината. В четвъртата глава на книгата директорът на колежа “Йордан” казва на Лира, главната героиня в историята, че алетиометърът “ти казва истината. А как да го разчетеш, ще трябва да научиш сама.”

Това ли е нашата вяра относно истината? – че тя е преди всичко нещо, което можем да измерим с апарат – а не Някой, Самият Христос? Вярваме ли, че “научаваме сами” как да разбираме Истината? Определено не.

От такъв характер са предизвикателствата във филма, такива са и предизвикателствата, с които се сблъскваме в нашата култура. Как следва да отговорим на такива идеи? Как да намерим своя път в джунглата на плурализма?

Нашата ситуация днес напомня за тази на ранната Църква. Апостолите трябвало да се борят с външни идеологии и философии, които заплашвали да разрушат целостта на вярата. В Коринт и Колоса например местните църкви изпитвали влиянието на гностицизма, който учел, че спасението зависи от специално духовно познание, а не от вярата. Не звучи ли това твърде много като онова, което казват на Лира в романа? – че, за да познае истината, тя трябва да се научи да разчита алетиометъра?

Но как познаваме Истината?

Помислете за съда над Иисус. Когато Пилат пита нашия Господ, дали наистина е цар, Той отговаря: “Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината” (Иоан 18:37). Да си спомним, че Христос дойде, за да ни покаже и каже истината. Христос е нашият компас. Чрез Него трябва да намерим пътя си в джунглата на плурализма, която ни заобикаля.

Когато император Максимиан заповядал на великомъченица Екатерина да защити вярата си в открит спор с най-прочутите мъдреци на онова време, тя не се объркала от техните аргументи. Тя използвала блестящите си знания в защита на вярата и разгромила своите противници. Не трябва ли и днес да постъпваме така, когато срещнем съпротива?

Плурализмът на нашата култура е възможност да разберем и да споделим вярата си. Нашата християнска вяра в крайна сметка е била изяснена отчасти и чрез отговора на ересите, с които Църквата се е сблъсквала през първите векове от своя живот. Трябва да помним, че Христос дойде, за да бъде компас за този свят – да спаси него и онези, които живеят в него, мнозина от които са изгубени, без чувство за цел или посока в своя живот.

А децата? Тях трябва да ги предпазваме и трябва да ги учим. Ако “Златният компас” е единственото духовно обучение, през което преминават, тогава сме в беда. Но, ако бъдат учени във вярата от своите родители, своя свещеник или епископ и членовете на своята общност, те ще могат правилно да подхождат към филми като този заедно с онези, които споделят вярата им.

Ако нашата училищна група наистина иска да гледа филма, по-добре ли ще е да им кажем да не го гледат или да отидем с тях и да го обсъдим след това, като им помогнем да достигнат до по-голямо познание на нашата вяра и на това как разбираме критиките, хвърляни срещу нас – като ги учим да гледат към Христос като наш компас.

Пол Ландбърг е студент трети курс в православната семинария “Св. Кръст” в Бруклин, Масачузетс, САЩ.

Превод: Божидар Питев

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...