Ангел бях …
Нина Кръстева е от София, участва в конкурса "Блага вест" за втори път. Завършила е Журналистическият факултет и художествено училище в Сливен. Интересува се от социални взаимоотношения, психология, психоанализа, изкуство, култура, народна медицина и билколечение, нестандартни методи на лечение, фолклор и етнография, психотроника. Сътрудничила е с фейлетони, репортажи, интервюта на много вестници и списания. Работила е и като репортер в различни радия, телевизии и вестници. В момента е главен редактор на здравния вестник “Народен лечител”. Член е на СЖБ, на Българския хайку клуб. Има издадени роман, хайку стихове и други.
Категория: Над 18 години
В сън небесен ангел бях и от небесата:
Видях дете, оставено да проси. Сълзите му избърсах, научих го да се помоли на ангела-хранител свой, щастливо детство то да има.
Видях жена с деца, тя майката им беше. Оставила бе егото си настрана, с любов сърцето си на тях отдала, не мислеше за друго. Цареше обич в тяхното семейство.
Видях съседи да се бият за глупост някаква. Подсказах им завистта, страха и злобата, че могат да забравят; че разбирателството означава да имаш за хората сърце.
Видях бедняци да се скитат. Спокойствие в сърцата им наложих, светлина и сили, за благополучието свое да се борят.
На хората подсказах да нямат чувство за вина, че нещо материално пожелават. На изобилието тайната е в тях самите – да си представят, че малко семенце поливат и то покълва.
Видях човек нещастен, решил да се самоубива. Крило подадох му, обвих го в мека топлина, изпълних го с надежда. Хармонията върна си човека, хармонията – силата в света, която кара ни да сме щастливи.
Видях деца безгрижно да се смеят. На възрастните да припомня трябва, че в настроение добро, проблеми трудни се най-лесно разрешават; ако смеха си върнат, в радост ще живеят.
Видях човек безцелно да се шляе. Изпълних го с енергия, научих го да бъде силен, да има цел в живота си, да я постигне.
Видях, че хората желаят светът да бъде хармоничен и воля им е нужна за това. Решенията си научих ги да отстояват и сили дадох им така.
Видях, объркана девойка се чудеше какво да прави. Подсказах й молитва да отправи, да сложи край на всякакво съмнение. Постигна просветление и тя намери вярното решение.
Замислих се – простих на себе си и всички, които са ме наранили. Защо живеем с чувство за вина към някого или за нещо? Да простим, то означава да забравим, да се отърсим от минали неща.
Видях самотник отчаян, с празна душа. Сърцето си отворих, изпълних го с Вяра, Надежда, Любов и Светлина и му го дадох.

