Най-ранните стенописи в Родопите са от средата на 19 в.

Най-ранни са стенописите в църквата в с. Широка лъка (около 1839 г.) от неизвестен самоук иконописец. След това – около средата на 19 в., е изписана църквата в Павелско, а през 1857 г. – църквата "Пр. Илия" в с. Хвойна от асеновгадски зографи. Зографите, които са работили в Родопските църкви по това време, са били родом от Асеновград. Това са Алекси Атанасов, Димитър Астериади, Димитър Щерев, Димитър Христов, Георги Ксаф, Михаил Димов, Щерю Тодориев и Радослав Българов
Като друга причина Цветкова посочи още, че в Родопите започва активно строителство на християнски храмове върху основите на стари светилища, като първите църкви в централната част на Родопите са построении в началото на 30-те г. на 19 в. и за три десетилетия са изградени над 20. Ферманите за строителството им се е издавало със съдействието на гръцката митрополия в гр. Ксанти, създадена през 19 в., за да обслужва църковните нужди на планинското население.