Ако бях ангел …

Когато малките сладки ангелчета обикалят рая и белите им крилца спрат да пърхат над една дупка сред облаците, а погледнат надолу, те сигурно се чудят как издържаме на този забързан ритъм в ежедневието. За нас, хората, които живеем в големите градове, това е напълно нормално. За спокойните ангелчета обаче това ще е истински кошмар, защото техният свят е толкова по-уравновесен от нашия.

Едва ли някой човек притежава душевното равновесие, което имат ангелите. Ако човек се качи на небето, той няма да издържи на това спокойствие и на тази тишина. По същата логика и на един смирен ангел няма да му е добре в центъра на града.

Въпреки това хората и ангелите не са заедно, в една и съща среда, не мислят различно, изглеждат почти еднакви, ползват сетивата си по един и същи начин. Бог е имал причина, за да сложи ангелите в небето, а хората на земята. И ни е приспособил да живеем добре там, където сме.