Ако бях ангел …

Една сутрин, както си витаех из облаците, реших да надникна в ежедневието на големия град София. Полюбопитствах да разгледам как се държат хората, какво правят, но останах потресен, защото видях как те се карат и колко са изнервени. Запитах се няма ли кой да поправи тези недоразумения и да подреди живота на хората от големия град.

Тогава си помислих, че може би аз трябва да сторя това. Всъщност никак не беше лесно, защото трябваше да променя всичко така, че хората да се събуждат с усмивка. Беше ми жал за тях, защото ги виждах оплетени в капана на големия град, в лабиринта на сивото ежедневие, обременени с много грижи и доста самотни. Затова се върнах горе в облаците и извиках един мой приятел, за да не бъда и аз сам. Двамата потеглихме надолу към големия град и се заловихме сериозно за работа.

След няколко дена вече бяхме успели да внесем ред и спокойствие в ежедневието на хората, да ги накараме да забележат другите около себе си, да изпитват радост и да общуват помежду си. Бях доволен да видя как изчезваше омразата и студенината, които първи ме бяха посрещнали в големия град. Разбрах, че да бъдеш ангел не е трудно – само трябва да раздаваш щастие на хората.