Ако бях ангел …

Казвам се Магдалина и живеех в голяма бяла къща в околностите на родния ми град със своето семейство. Бях много щастлива сред близките си, докато не разбрах, че съм болна от рак. Не можах да издържа дълго в болницата и помолих лекарите да се върна у дома.

Една сутрин седемгодишното ми момиченце Елена дойде при мен и ме събуди, защото ми бе приготвила закуска. Почувствах се щастлива.

– Мамо, ти кога ще станеш от леглото? – изведнъж ме попита Елена и аз изгубих ума и дума, тъй като не можех да й отговоря веднага.

Така изминаха три години, а здравето ми се влошаваше с всеки изминал ден. Ставах все по-бледа, вече нямах желание за живот и исках да се свършва мъчението.

Една нощ аз, без да искам изключих апарата, поддържащ живота ми. Усетих как се издигам нагоре, а сивата ми нощница се смени с дълга бяла рокля. Застанах пред прекрасна златна стълба и се чувствах спокойна и отпусната. Щом започнах да се изкачвам по стълбата, ме огря чудна светлина. Красиво същество се приближи до мен и ми подаде лира, макар да не знаех как се свири на нея. После нещо ме накара да полетя надолу и аз видях града, в чиито покрайнини бях живяла доскоро. Едва сега виждах обаче колко порочен и пълен с греховни създания бе той. Странното беше, че никога преди това не бях забелязвала това.

Скоро стигнах до моя дом. Съпругът ми и малката Елена седяха тъжни и някак безпомощни, затова аз тихо приседнах до тях и целунах детето си. То се обърна – явно ме бе усетило, но не ме виждаше.

Трябваше да вървя и полека започнах да се издигам нагоре, докато не ме спря строгия поглед на Бог:

– Ти знаеш, че си освободена от пороци и грехове, нали?

– Благодаря, Господи! – отвърнах развълнувана аз.

От днес нататък ти ще имаш важна задача – ще бъдеш ангел хранител на Елена, твоята дъщеря. Животът ти ще бъде щастлив. Ще имаш право да ходиш където и когато си поискаш. Вече ще можеш да изцеряваш страдащите! Иначе ще живееш с другите ангели и ще можеш да правиш всичко, освен да станеш отново човек!

И божиите думи се сбъднаха. Започнах нов живот – живот на ангел хранител, който нямаше свои тревоги, за да може да облекчава и утешава душите на хората.