Ако бях ангел

Съществуват ли ангелите или са плод на нашите фантазии?

Дали са родени от въображението ни, или са истински и реални?

А може би са израз на вярата ни в Добрата сила?

Ангелите са едни за всички ни…

В приказките Доброто и Злото са в непрекъсната борба.

В живота непрекъснато сме на кръстопът – вземаме важни решения за себе си, за близките си, за бъдещето ни.

И тук Доброто и Злото са в борба за нашите души.

Когато по една или друга причина забравим кои са всъщност нещата, които дават смисъл на нашия живот – Любовта, Щастието, Свободата, Разумът – тогава… тогава Бог ни праща Ангелите.

Защото "живеем от това, което имаме, но животът ни е това, което даваме".

Свободата придава цел и съдържание на човешкия живот.

Стремежът към нея позволява на човека да развие и да усъвършенства най-добрите страни от характера си.

Свободният човек е щастлив и по-лесно превъзмогва своите слабости.

Свободата ражда Сила и Смелост.

Когато човек става роб на чуждите желания и на собственото си невежество, тогава престава да бъде личност.

Към Свободата има Път, но няма обяснение, а пътят на Свободата съвпада с пътя към Съвършенството.

Любовта е основата, върху която Човек изгражда себе си.

Тя спасява – помага на Душата му да не се превърне в пресъхнал кладенец.

Тя не гледа с очите, а с душата.

Запазва Човека духовно жив.

Превръща краткия и иначе безмислен живот на Човека в полезно дело.

Всичко, започнато и осъществено с Любов, има Успех и Бъдеще.

Тя е най-благородният смисъл на човешкото съществуване.

Разумът е ценност, придаваща уникалност и неповторимост на Човека.

Независим от времето остава и човешкият Дух, надскочил себе си, устремил се към Доброта и Красота.

Човек загубва себе си, когато измени на своите собствени ценности, поставяйки ги в плен на жажда за успех и слава.

Човек осъществява разгръщането на разума си, удовлетворява потребностите си, трудейки се.

Трудът е не само средство, а и смисъл на живота – той е реализация на Съзнанието, Волята и Амбицията.

Човек предава себе си, когато загуби чувството си за Справедливост – а то му е дадено, за да може да съди първо своите собствени постъпки.

Човек изневерява на себе си и на своята природа, когато наруши своя собствен Закон – Съвестта си; когато пожертва достойнството си.

Човек престава да бъде личност, когато позволи на Страха да завладее Душата му.
Истинският Човек устоява и не потъпква принципите си.

А хората продават Душите си, за да постигнат целите си.

Жаждата за Успех, постигнат на всяка цена, печели битката с човешката Съвест.
Материалните неща, успехът, славата се купуват, но веднъж продадена, Човешката Душа загива.

Затова Бог изпраща Ангелите…

Когато сме изправени пред Беда, Трудност или Изкушение, Те са тук, Те са сред нас.

Молят се на Бога за нас, помагат ни да преодолеем трудностите, отвръщат очите ни от Злото, предпазват ни от Грях.

Човек получава име още в люлката си, но трябва да съумее да нарече живота си с дума, която да предаде неговия смисъл. Затова и Ангели бдят над нас.

Съществуват ли те, или са плод на нашите фантазии?

Аз усещам Своя до дясното ми рамо. Държи голяма свещ в ръката си и никога не ми е казал и дума. Понякога Го виждам и в погледа Му усещам всичко.Улавям мислите Му и разбирам какво ми казва. И въпреки че заслужавам, никога не ме съди… Води ме за ръка и ми посочва накъде да вървя…

Ако бях Ангел, бих превърнала всяка сълза в цвете.

Бих взела всяка пясъчинка Завист от душите на всички хора и наново бих построила Храм на Любовта…

Ако бях Ангел, бих осветила Пътя на този, който не вижда Светлината…

Бих отключила Портите на заключените Души за повече Смирение…

Ако бях Ангел, бих съхранила Искрата на онзи огън в Човешките Души, който никога не изгасва – който те поддържа жив.

Бих превърнала всяка лоша мисъл в усмивка.

Нашият несъвършен свят има нужда от повече Добронамереност и Човечност…

Аз вярвам в добрата природа на човек… та нали Бог е неговия творец.

Нали Бог е любов..
Ангелите са посредници между Бога и нас.

Те са онова, свръхестественото, което винаги ни привлича.

Те са и онова, истинското, което ни прави по-добри, по-благочестиви, по-смирени.

Правят ни повече Хора.

"Всички сме Ангели само с едно крило. Можем да летим единственно като се прегърнем един друг"

Лучано Ди Крисченцо