Ако бях ангел

Ако бях Ангел, бих потърсила Най-добрия Мъж.Той сигурно няма да е манекен. Нито ще е професор. От къща на къща, от душа на душа бих "погледнала" навсякъде. Взаимността сякаш е на изчезване. Любовта е дефицит.

Осъществяването на красотата, на божествения лик в любимия е задача, поставена от любовта пред съзнанието на любещия. Любимият не само е предмет на нашето
любуване, нашето преклонение, възторзите ни; образът на любимия не само предизвиква у нас възхита – той ни тегли към себе си. Положен вън от нас, той поражда у нас непреодолимото желание да се обединим с него. Невъзможноста и трудността да намериш половинката си води до песимизъм и отчаяние. Себедостатъчни ли сме? Сам за себе си – човек губи целта си. Дезориентира се в обществото, в хаоса на информацията и в инфантилноста на тоя свят. Кой ще помогне в живота на човека? На обикновения човек, търсещ Другия? Ние сме самотни и това най-често го разбираме, когато сме заобиколени от много хора. Там, където суетата и суетнята са най-големи, където има от всичко по много, душата ти се чувства най-празна.

Живеем във века на на забавленията и менюто на псевдодуховността е твърде богато. Ако нещо не ни харесва, ще пробваме друго, ако и то не ни удовлетвори, ще прибегнем към трето и така можем много да се лутаме, търсейки "хляба", който да нахрани душите ни. Скритият глад по Бога е заложен във всеки един от нас. Психолозите едва ли ще ни помогнат. И наистина вече няма как да си затворим очите пред насилието, породено от спотаената агресия, или пред отчаянието, докарало депресирания човек до лудост. Няма как да игнорираме факта, че новините по телевизията звучат по-скоро като криминална хроника,отколкото като обикновен осведомителен бюлетин. Няма как да се опитаме да не мислим за това, просто защото то е нашия живот, нашето ежедневие. Не можем да не си зададем въпроса: "Защо се стигна дотук?" Толкова ли вече не се понасяме, за да се чудим какви безумия да си причиним? Защо "Адът-това са другите" е станало мото на много от нас? Каква е причината все повече млади хора да се превръщат в индивидуалисти или, казано по-простичко, в егоисти? А онези, които уж търсят другия, да не искат да го приемат такъв, какъвто е, защото не могат да се примирят с неговата различност. Чувствайки се несъвършени и уязвими, предпочитаме да не получаваме, но и да не даваме. А ако все пак допуснем да се разочароваме, се затваряме в себе си и се "успокояваме" в крепостта на своята себедостатъчност. Но човек не е създаден да живее сам и личноста е личност само когато е в общение.

Какво е мнението на Библията по въпроса за самотата? Още от първите глави на първата книга "Битие", Бог казва: "Не е добре за човека да бъде сам. Да му сътворим помощник, нему подобен". Бог създава Ева, с което недвусмислено показва, че естественото състояние на човека не е самотата, а животът с някого и
за някого.Оттам произлиза и учението на Църквата, че се спасяваме не поединично, а чрез другите. Не случайно всички добродетели са дадени в контекста на връзката с другия; вярата не е просто вяра, а вяра в някого или в нещо, надеждата е надежда за нещо и любовта сама по себе си не може да съществува, ако не е любов към някого.

Също и десетте Божии заповеди – те дефинират модел на поведение, свързано отново с отношението ни към Бога и към ближните.

Смисълът на заедността е в подкрепата и взаимното усъвършенстване, в съпреживявянето на богообщението. Много често обаче нашето его и гордостта ни нарушават Божествения замисъл на това състояние. Веднъж допуснали да променим правилната си самооценка и себевъзприятие като част от общността, като един от многото членове на Христовото тяло, наречено Църква, ние неизменно ще отворим и вратите на сърцето си за пороци като завист, осъждане, омраза, които ще направят преградите между нас и другите още по-големи, а ние ще ставаме все по-самотни, защото егоизмът вече ще е умъртвил любовта и ние ще гледаме на хората около себе си като на индивиди, които ще използваме за една или друга наша потребност. Ако успеем обаче да осмислим общуването си от гледна точка не на това, какво можем да вземем, а на това, какво можем да дадем, то самотата ще отстъпи от нас.

Споделеността, любовта, бракът остават, за съжаление, празна химера за много. Да променим това.