Религията – нищо страшно

Училището – чисто, подредено, с много цветя по прозорците, грижата за които е на децата. Децата до 4-ти клас учат само сутрин. Голямото междучасие – 30 минути, задължително се прекарва на двора, децата ядат сандвичите, които носят от къщи (с черен хляб) и пият сокчето си. По време на едно междучасие, дъщеря ми леко треперела от студ и учителката я попитала – ти взе ли си тази сутрин студен душ?

Веднага фрау Гутхоф ни постави въпроса – тя ще посещава ли предмета „религия”. Ние с баща й, отговорихме – не. Дъщеря ни е кръстена в православната вяра, как така ще посещава часа по католическа религия? Да, ама след първия час, който тя изкара сама в двора на училището, решихме, че е по-добре отговорът да е „да”. И така започна.

Това бяха най-интересните часове за детето ми. Рисуваха в час, водеха ги да слушат меса в католическия храм наблизо, пееха песни. Когато дойде първата Коледа, или всъщност преди нея, имаше тържество в училището, на което децата облечени в техните традиционни тъмносини кадифени рокли с бели якички, пяха католически коледни песни заедно с родителите си и беше една чудесна вечер.

Тогава си помислих – в кое училище в България се събират пред Коледа родители и деца и пеят заедно песни?

На другата година, пак пред Коледа, отидохме до един голям хипермаркет, извън града, да напазаруваме. Каква беше изненадата ни, когато на паркинга, отпред пред магазина заварихме много хора със семействата си, с колички – приготвили се да влязат в хипермаркета, но спрели и под звуците на оркестъра изпълняваха коледни песни. Беше сумрачно, те стояха на студа и пееха – всички заедно. Нещо ме сграбчи за гърлото. Какво би ни обединило нас, българите като народ, ако не вярата? Така, както е обединила тези германци.

Дъщеря ми вече порасна. Не стана католичка.

Всъщност какво научи тя от часовете по религия – формира си правилна представа за християнството; разбра че има и други религии (ислям, юдаизъм, будизъм) и всеки е свободен да изповядва една или друга религия според вътрешното си чувство, възпитание, традиции, народност, т.е. научи се на толерантност към вярата на различните хора.

Не стана монахиня, ако от това се страхуват родителите на децата, които ще изучават религия в училище.

Отнякъде трябва да се започне и защо това да не е едно културно отношение към религията и вярата на хората, едно формиране у децата на важни понятия като добро и зло, милосърдие, любов към света?

Нещо дребно и необходимо.

Да, моето схващане е, че трябва да се изучава религия в училищата.