“Светскостта” по френски опожарява градове. Ще се превърне ли Обединена Европа в Чечения и Косово?

Повече от седмица продължават уличните безредици в околностите на Париж. Започнали в градчето Клиши-су-Боа (Clichy-Sous-Bois), разположено североизточно от френската столица в департамента Сена, те обхванаха още девет съседни департамента. По предварителни данни в тях са били опожарени над 400 коли и 30 автобуса. А като цяло – над 500 магазина, училища, сгради, включително и полицейски участъци. Регистрирани са сблъсъци между участниците в погромите, действащи в групи от по 10 – 15 човека, и полицията.

И макар че формалният повод за масовите вълнения е смъртта, застигнала двама юноши от арабски произход в един трафопост с високо напрежение, при опита им да се изплъзнат от френската полиция, причините са много по-дълбоки.

Участниците са араби и африканци. А както е известно, отпреди няколко години във Франция се предприемат редица антиислямски законодателни мерки. Сред тях е и забраната за носенето на фередже на обществени места, в резултат на което няколко хиляди мюсюлманки остават без работа и без образование. В тази връзка известният френски учен Жан Боберо (един от участниците в международната конференция “ Laïcité”: световният и постсъветският опит”, състояла се в Москва), критично отбелязва: “Според мен, светскостта трябваше да се приложи на друго място”.

Безпрецедентната война с тероризма, началото на която обяви вътрешният министър на Франция Никола Саркози, трябвало да спомогне за упражняването на “тотален контрол над ислямистите” и над “изключително младите” французи от ислямски произход, въвлечени в джихад. Очевидна е връзката с преследваните от френската полиция юноши.

Фактът, че обвиняемите са хора с различен цвят на кожата и с различен етнически и религиозен произход, говори за подкопаването както на принципа за невинност по презумпция, така и за несъществуващите проблеми, които си създават властите. Вместо мирна социализация (“пофранцужване”) на мюсюлманите – емигранти от Северна Африка, Близкия и Средния Изток – властите ги затварят в гета.

Известно е, че преселниците от “третия свят” се смятат във Франция за хора “второ качество”. В сравнение с кореняците, те се ползват с ограничени права, което си е чиста сегрегация. Затова странно прозвуча по радио “Свободна Европа” шовинистичното изказване на историка Владлен Сироткин, според което причина за масовите безредици във Франция били “човешките права”, позволяващи миграция на населението.

Но нека оставим “причините и следствията” за международния турист, който с лекциите си за “човешките права” обиколи половината свят, доказвайки, че животът в Русия е лош заради “северния й климат”. Сигурно затова арабите и африканците емигрират от топлия Юг на Север, в Европа. С тази разлика само, че на Владлен Сироткин като на бял му е разрешено да пътува, а на черните това право им е отнето. Защото, отново според Никола Саркози, тези хора, дръзнали да отстояват правата си, са “измет на обществото”.

Според мен, обаче, причините за масовите безредици на французите от арабски и африкански произход се коренят тъкмо в потъпкването на човешките им права от страна на френското правителство, във върлия държавен национализъм (“Франция за французите!”) и произтичащата от него политика на сегрегация. И в това няма нищо чудно, щом като дори френските учени мислят в категориите на “националната самобитност”, напълно отхвърляйки закономерните тенденции на общественото развитие в условията на глобализация. А част от тези условия е тъкмо миграцията на голяма маса хора, които с право очакват зачитане на човешките им права.

По силата на Провидението началото на парижките размирици съвпадна с проведената в Москва Международна конференция “Laïcité”: световният и постсъветският опит”, организирана съвместно от Френско-руския център за обществени и социални науки и Центъра за изучаване на религиите към Руския държавен хуманитарен университет. На нея френските учени споделяха “преимуществата” на светскостта в националния модел. Към тях се присъединиха и повечето руски “експерти”.

“Светскостта на държавата” беше определена като секуларизация в разнообразието от модели, в зависимост от историческите и културните особености на дадена страна. При това в полза на политическите компромиси и на сътрудничеството с определени религиозни организации беше изключена възможността за неутрална позиция на държавата към религията.

Секуларизацията, обаче, допуска идеята за държавна антирелигиозна дейност. И не се съотнася нито с принципа за неутралитет (т.е. светскост на държавата), нито с разнообразните “модели” на протекционизма, а включва “кооперативното” сътрудничество между избраните (или признатите) конфесии, “изхождайки от историческите традиции”. В резултат на това се насаждат две крайности: воинстващ атеизъм или клерикализъм, които не предполагат мирогледни и идеологически различия в обществото. В първия случай на санкция подлежат всички религии, включително и т. нар. основни, както е било преди 100 години във Франция по отношение на католическата църква; във втория случай се санкционират т. нар. неосновни религии и, преди всичко, новите религиозни движения, известни още като “секти”. Излиза, че съвременният френски модел е хибрид, съчетаващ две крайности: секуларизма и протекционизма.

На конференцията беше демонстрирана пълна неадекватност на “официалната” наука по проблемите за човешките права, за организацията на правовата светска държава, а също така и неспособността на политиците и учените да предложат алтернатива на настоящите проблеми. Неслучайно в докладите доминираха политизирани подходи към науката и се допускаше грубата намеса на некомпетентни учени и чиновници.

Но бяха изразени и други мнения, подкрепящи научните и правовите приоритети. Така например, френските колеги бяха предупредени, че ако продължават да теглят каруцата преди коня, ще предизвикат нова Чечения. За избухването на масовите вълнения край Париж не е нужно да си ясновидец. Днешните събития в Европа са плод на неадекватни политически решения, които не решават нито световните проблеми, нито националните. А настъпилата във Франция и в други европейски страни антимюсюлманска и антисектантска истерия допълнително ескалира насилието. Въпросът е в това, какви изводи ще направят политиците: ще променят ли политиката си или ще предприемат “симетрични мерки”, каквито предприе Буш-младши след 11 септември, които ще доведат до катастрофа?

Смайващо е, до каква степен френските учени са в плен на собствените си стереотипи. Дори парижките събития на стават повод за размисъл на конференцията.

Както отбелязва президентът на фондация “Политика” Вячеслав Никонов, “Европа не намери подходящия модел за малцинствата си”. Мисля, че с него можем частично да се съгласим. Защото основите на такъв модел са залегнали в Световната харта за защита на човешките права от 1948 година. Проблемът на френските учени е в това, че те играят по свирката на политиците, които следват принципа “разделяй и владей”. А той застрашава Обединена Европа да се превърне в Чечения и Косово.

Битките в околностите и Париж не са най-добрият подарък за честването във Франция и извън пределите й на 100-годишния юбилей по случай разделянето на Църквите и държавата. Остава да съжаляваме, че юбилеят беше помрачен от фойерверките на горящия автотранспорт и … общинските училища. За сега само в предградията на Париж. Къде ли ще бъде продължението?