Александър Солженицин: In Memoriam

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Александър Исаевич Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в южния руски град Кисловодск. Баща му, поручик артилерист, завърнал се от германския фронт на Първата световна война, загива при злополука малко преди раждането на сина си. Майка му Таисия Солженицина завършва агрономски курсове в Москва по време на войната. След революцията става стенографка и се установява през 1924 г. със сина си в Ростов на Дон.

През 1939 г. Солженицин започва да учи в задочното отделение на Московския институт по философия, литература и история. През 1941 г. завършва Физико-математическия факултет на Ростовския университет, където постъпва през 1936 г. На 18 октомври 1941 г. е мобилизиран. Воюва като офицер и командир на батарея до февруари 1945 г., когато малко преди края на войната го арестуват заради писма до негов приятел, в които критикува Сталин. Осъден е на  8 години лагер. През 1953 г. е освободен без право да живее в европейската част на Съветския съюз и е изпратен на "вечно заточение" в затънтено пустинно място в казахстанската степ. Пак по това време 36-годишният заточеник се разболява от рак. Лекуват го в онкологичната болница в Ташкент, където успява да постъпи. Бил е на прага на смъртта, но оздравява  по почти необясним начин. До края на живота си писателят смята това за чудо, чрез което Бог го е натоварил с особена мисия сред хората. Този период от живота му е описан в романа "Раковото отделение".

Заедно с милиони други невинни хора по времето на т. нар. "размразяване" на Хрушчов Солженицин е реабилитиран и пуснат да живее в европейска Русия. Заселва се в Рязан. Там работи като учител по математика, пише някои от главните си литературни творби, замислени още по времето, когато е бил в лагера. През 1961 г. публикува първата от тях – в списанието "Новый мир" излиза знаменитата му повест "Един ден от живота на Иван Денисович", описваща живота в лагерите. Това е първата литературна творба от такъв род в световната литература, която привлича вниманието на широките читателски кръгове – както в комунистическите страни, така и на Запад. Може да се каже, че от този момент  Солженицин посвещава живота си на разобличаването на комунизма,  неговите терористични методи за управление и тайните му служби. През 1965 г. архивът на Солженицин попада в ръцете на КГБ и издаването на негови произведения е забранено в СССР. През 1967 започва преследване на писателя, който минава в нелегалност. Той живее при приятели, включително и във вилата на музикантите Мстислав Ростропович и Галина Вишневская. През 1968 г. на Запад излиза романът "Първият кръг". На 4 ноември 1969 г. писателят е изключен от Съюза на писателите. По предложение на водещи световни писатели начело с Франсоа Мориак на 8 октомври 1970 г. на Солженицин е присъдена Нобеловата награда за литература. Властите обаче не пускат писателя да излезе от страната.

През 1974 г., след като на Запад излиза първият том на "Архипелаг ГУЛАГ", кампанията на КГБ срещу писателя се засилва. На 12 декември 1974 г. Солженицин е арестуван, на 13 февруари 1974 г., с решение на комунистическата върхушка е лишен от гражданство и насилствено изгонен от родината си.

Живее в Цюрих, Швейцария, до 1976 г., след което се преселва в САЩ. През декември 1974 г. отива в Стокхолм, Швеция, за да получи Нобеловата награда. Церемонията е бойкотирана от СССР и останалите комунистически държави.

Реабилитацията на Солженицин в Русия ставаше мудно и едва в самия край на "перестройката". През юли 1989 г. той отново бе приет за член на Съюза на съветските писатели, през август 1990 г. с декрет на президента Михаил Горбачов бяха възстановени гражданските му права. Солженицин се върна в родината си през пролетта на 1994 г. През 1997 той бе избран за действителен член на Руската академия на науките, пак тогава учреди собствена награда за литература. През 2006 г. той бе удостоен с държавна награда, връчена му лично в неговия дом в с. Троице-Ликово от президента Владимир Путин.

В момента руското издателство "Время" подготвя 30-томно издание със събраните съчинения на писателя, което се очаква да се появи през 2010 г. Сред тях са "Един ден на Иван Денисович" (1962); "Първият кръг" (1-ва част, 2-ра част) (1968) ; "Раково отделение" (1968); "Червеното колело" (поредица от исторически романи за раждането на Съветска Русия): "Август 1914" (1971). "Октомври 1916" (1983); "Март 1917" (1986); "Април 1917" (1989); "Архипелаг ГУЛАГ "(1-ви том, 2-ри том, 3-ти том) (1973-78); "Рекло телето дъба да мушка" (1975); "Ленин в Цюрих" (1975); "Русия в разруха" (1998); "Двеста години заедно" (2001, 2002) (исторически труд за евреите в Русия) и други. Книгите на Солженицин са преведени на повечето езици по земята. За съжаление на български имаме само малка част от богатото му творчество.

Като писател и интелектуалец Солженицин продължаваше традициите на голямата руска литература от ХІХ в. – не само като социален изобличител, но и като защитник на християнските ценности и християнско-православния мироглед. Страданието като път към духовно пречистване и школа за човешката душа – това е основната тема на неговото творчество, продължаваща мирогледните търсения на Достоевски и неговите "Записки от мъртвия дом" и "Записки от подземието". Същевременно постоянната нишка на изобличаването на съветската политическа система и бичуването на нейните пороци при Солженицин напомнят за социалната тема в "Мъртвите души" на Гогол. С годините религиозната тема в творчеството и живота на писателя се задълбочаваше все повече и повече.

Геният остана самотен и в посткомунистическа Русия. Мразен от левите и неразбиран от десните, пренебрегнал благоволението както на властта, така и на народа, Александър Солженицин търсеше Бога в своята самота на творец и висш човек. Вярваме, че е намерил пътя към Него. Бог да прости душата му и да я приеме във вечните Си селения! Вечна му памет!

Дарение с кредитна/дебитна карта