Навършват се 10 години от историческия Всеправославен събор

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

На «Светия разширен и надюрисдикционен Всеправославен събор» участват: Негово Всесветейшество Вселенски патриарх Вартоломей, който председателстваше Събора, Светейшият патриарх на Антиохия и целия Изток Игнатий VI, Московският и на цяла Русия Алексий II, на Александрия и цяла Африка Петър VII,
 на Белград и цяла Сърбия Павле, на Букурещ и цяла Румъния Теоктист, на София и България Максим и др. представители на поместните патриаршески автокефални и автономни Православни църкви.

Инициативата е на Българския патриарх Максим, който се обръща към сестрите –Църкви, за да се намери начини за преодоляване на зъдълбочаващия се с намесата на политиците разкол в Българската църква. Да припомним, че самият разкол започна с акт на среден държавен чиновник, директора на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет Методи Спасов
, който направи нещо непознато в световната история – уволни патриарх и Свети Синод. Самият Събор заяви недвусмислено, че разкол в БПЦ има, по силата на каноните на светото Православие, и посочи разколниците. Представителите на разколниците се явиха на събора и представиха покайна декларация, в която поискаха прошка за греховете си. Те обявиха, че признават Негово Светейшество Максим за патриарх на Българската православна църква, отказват се от своите санове, получени по време на разкола, и се явяват на съ
бора като обикновени монаси.

Заради разкаянието и желанието им да служат отново на Българската православна църква, по снизхождение и по силата на пълна икономия, Съборът ги прие отново в лоното на Православието, призна епископско им достойнство и ги постави на разположение на Светия Синод на БПЦ. Бившият “патриарх” Пимен се отказа от своите претенции да ръководи Църквата и съборът отмени наложените му наказания, като му бе дадена титлата бивш Неврокопски митрополит. По-късно Дядо Пимен почина. В лоното на каноничната Църква бе възстанов
ен като Врачански митрополит дядо Калиник. Почти всички от опростените представители на епископата в Българската православна църква също станаха част от нейния висш клир. Изключение направи само признатия за Крупнишки епископ Инокентий, който продължи да се самоназовава „Софийски митрополит” и не прекрати разколническите си действия.

На практика с приемането на новия Закон за вероизповеданията и в съгласие с решенията на Всеправославния събор, през 2004 г. държавните власти освободиха заеманите от разколниците храмове на Българската праволавна църква. Така се постави началото на нормализиране на живота в БПЦ. А ние следва да помним, че Всеправославният събор, чиято 10 годишнина честваме тези дни, е едно от най-важните събития станали в историята на българската държава след промените през 1989 г.

Дарение с кредитна/дебитна карта