Недоразумение с „реликва за откуп“

Сензацията, разпространена на 11 ноември, че в Националния исторически музей (НИМ) се предлагат за откуп „мощи” на св. Йосиф, „юридическия” баща на Спасителя, и че даже се предвиждало да бъдат предложени на католически епископ, обиколи света. На 13-ти дори бяхме запитани от църковния активист Джеймс Ликудис от САЩ, основател на динамичното църковно движение „Католици, обединени за вярата" (CUF), дали и как такава наглост може да се получи в България. Очевидно е налице голяма нужда от разяснение на недоразумението.

Най-правилно реагира в случая Апостолическата нунциатура с декларация от 12 ноември, в която се казва, че Католическата църква нито продава (както е обвинявана), нито купува реликви. Противното би било равносилно на „симония” – греха да даваш или да вземаш пари за духовна/блатодатна ценност, както в началото на църквата предлагал на апостолите Симон Магьосник (Виж Деяния на апостолите, глава 8, 9-24).

Терминът “reliquia”, спомената в грамотата (по всяка вероятност автентична), в Католическата църква е широкообхватен: означава „мощи”, както е било прието в НИМ, но също и „останки” (relinquo първо означава „оставям”), т.е. също остатък, частица от дреха, от принадлежала на светеца вещ или частица от нея). Така при венчавката си в Асизи през октомври 1930 г. царица Йоанна получила реликва, т.е. част от расото на св. Франциск, което и до днес се пази в известната базилика.

В грамотата, която придружава въпросната реликва в НИМ трябва да е отбелязано дали става въпрос за „мощи” (ex ossibus), в което силно се съмняваме, или за честица от дрехата (ex vestibusq ex pallio), от тояжката (ex bacyllo), ако щете от юздите на магаренцето му, както наивно гласят древни грамоти. Такава реликва – цяла кръпка от пелерината му – се съхраняваше и всеки 24 май се показваше на годишното възпоменаване на освещаването на Асизката базилика през 1228 г.

Годината на грамотата 1770, препотвърдена също през 1772 г., я вписва в понтификата на францисканеца папа Климент ХІV (1769-1774). Около онова време в Североизточна България се забелязва движение на францискани преминамаши от Цариград в Молдова, като един от тях е номиниран за Никополски епископ. Молдова представлява тяхна много успешна мисионерска територия и до днес, специално посветена на св. Йосиф, като най-старата църква, запазена в гр. Бакъу е посветена именно на този светец.

Възможно е обаче реликвата да е пристигнала в България с първите мисионери пасионисти, силно покровителствани от споменатия папа, личен приятел на основателя им св. Йоан Кръстни. Възможно е тя да е била свързана също с най-успешния католически девически орден, действал в България още преди Освобождението – този на сестрите жозефинки (йосифинки), с пълно наименование „Сестри от конгрегацията на Свети Йосф от Явяването”, т.е. от видението му насън на Ангел Господен, който му нарежда да спасява Младенеца чрез бягство в Египет.

Не е нужно да се мисли, че реликвата е била открадната от някоя от българските католически църви. Същестува практиката по време на гонения, какъвто беше за католиците периодът 1944-1989 г., когато много църкви се одържавяваха (три във Варна, откъдето изглежда произхожда реликвата), свещеници да поверяват някои ценности на особено благочестиви верни за съхранение, докато настъпят по-добри дни. Предполагаме, че някой не толкова благочестив наследник е решил да си изкара някое левче в повече в тези трудни времена. Сбъркал е обаче адреса. | www.eldarov.blogspot.com