„Политкоректният“ разкол

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Тази мисъл звучи странно, парадоксално и дори съвсем нереално. Но неизвестно защо, когато става дума за Църквата (а в случая за Българската православна църква), се смята, че няма граници за правата и свободите на хищниците. Никой не е против това да има нови религиозни общности в България, но тези общности нямат право да си присвояват името, правата и имотите на държавообразуващата Българска православна църква.

Стана ясно, че законодателната база на Евросъюза е доста несъвършена, особено в областта на религията. В нея отсъстват такива необходими понятия, като грях, ерес, разкол. А това не са някакви отживелици от средноковековието, както някои се стараят да ни убедят, а съвсем реална съвременна църковна действителност. За истински вярващите хора това е разбираемо.

Аз съм грешен човек и естествено не се смятам за пророк. Но едно нещо мога да твърдя със сигурност! Ако сега България се съгласи с резолюцията на Страсбургския съд относно предоставянето на част от имотите на каноничната Църква на разколниците (на т. нар. алтернативен синод), то скоро ще последват и други резолюции. Първата ще се отнася за женското свещенство (нали правата на жените се "нарушават", защото не ги ръкополагат за свещеници). В България сигурно знаят за това как феминистките обсаждаха Света Гора Атон и настояваха да се премахне дискриминацията им, за да могат да посещават мъжките обители. (А някои от тях успяха да влязат там с измама). Второ, Европарламентът ще вземе решение за узаконяването на религиозните права на сексуалните малцинства. От Църквата ще се изисква да венчава (!!!) еднополови бракове. Мога да разкажа за известния инцидент в Швеция, когато за отказа си да венчае двама хомосексуалисти един възрастен пастор на Лутеранската евангелическа църква на Швеция отиде в затвора.

Защо материалистичният (светският) мироглед господствува в конституцията на Европейския съюз (и в Русия също, за съжаление) и потиска религиозния мироглед? Защо да не се позволи на световните религии на територията на Евросъюза да живеят съгласно своите устави и канони, а не според светските измислици?

За Църквата (и за религията изобщо) е много важен въпросът за Истината. Не могат да ни налагат съществуването на две или няколко истини, изхождайки от лъжливото разбиране за политкоректността. Каква алтернатива може да има тук?! Ако Европарламентът започне да посяга на най-скъпото за хората, на тяхната вяра, той много скоро ще загуби всякакъв авторитет в техните очи.

Мисля, че няма нужда европейските страни да имат някакъв общ, универсален за всички нации религиозен (по-точно псевдорелигиозен) мироглед. По-добре би било да се признае на всяка страна нейната традиционна държавообразуваща религия (в някои страни – няколко традиционни религии) и да й се признае правото да определя духовно-нравствените норми на своята историческа каноническа територия. Ако на някой му се иска да ни плаши с религиозни войни, то, повярвайте ми, те отдавна вече са минало (а не е зле и да се проучи много внимателно какви са били всъщност мотивите им – религиозни или секуларно-политически?). Например, Първата и Втората световни войни на ХХ век (най-страшните по своята жестокост и по човешките загуби) съвсем не са били религиозни. А напротив – светско-политически. И отговорността за тях носи материалистичното (светското) съзнание, т.е. светското общество, което в днешна Европа неизвестно защо си присвоява правото да потиска вярващите, правейки им забележки и приемайки непромислени шаблонни резолюции на най-високо ниво.

Значението на Библията за Европа не може да се надцени. Ако я нямаше Библията, нямаше да я има и онази прекрасна Европа, която познаваме. За това свидетелства всичко – религиознанието, изкуството, науката, музиката, литературата, народните обичаи, битът. Но съвременната Европа все повече и повече се стреми да се отдалечи от нормите на Светото Писание, опитва се да премахне границите между доброто и злото, да докаже, че единната Истина не съществува, а има множество противоположни и същевременно равностойни убеждения. Европа започна да забравя за разликата между двете компоненти на човешкото естество (освен тялото) – душевността и духовността – и смеси небрежно всичко в един сурогат. А Писанието ни призовава да не смесваме тези важни понятия. То предупреждава душевните (светските) хора да не поучават духовните (църковните). В Посланието на апостол Иуда, брат Господен, явно се говори тъкмо за тези хора, които, пренебрегвайки здравия смисъл, постигнаха своето: в Конституцията на Евросъюза не се споменава християнското вероучение като основата, върху която собствено се е формирала Европа: "Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели. Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха; те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти. Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни – и нямат дух" (Иуда 16-19).

В Първо послание до Коринтяни апостол Павел показва разликата между духовните хора (вярващите) и душевните хора (материалистите) и забранява на материалистите да съдят вярващите: "Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога; това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно. Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно. Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва. Защото кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов" (1 Кор. 2:12-16). От тези думи следва, че никакъв Европейски съд не може да се меси в делата на Поместната църква и да я съди. Това може да направи само Вселенският Събор (или поне съвещанието на главите и представителите на всички Поместни Църкви). В своето Послание апостол Иаков разкрива истинските корени на материалистичния мироглед, върху който за съжаление се базира съвременната цивилизация: "Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост. Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска" (Иаков 3:13-15).

Съвременният църковен афоризъм казва за това: "Демокрация има в ада, на Небето има Царство". Така че ние самите трябва да избираме къде и как искаме да живеем в този свят и в какво състояние искаме да преминем в неизбежно приближаващата се към нас Вечност. Аз мисля, че решението е много просто – българският народ и Правителството трябва да защитят своята Църква от тази земна мъдрост.

София, 5 февруари 2009 г.

Дарение с кредитна/дебитна карта