Има ли благодат в Католическата църква?

Здравейте! Ще съм ви много благодарна, ако ми отговорите на въпроса дали в католическата църква има благодати? Историята говори дори за мъченици на вярата, изповядващи католицизма. Непрекъснато попадам на определието "ерес" относно римокатолицизма. Ако папата е еретик, защо тогава го приеха в храм "Ал. Невски", когато беше в България? Защо изобщо има диалог между Православието и католическата църква? Ще се спасят ли милионите католици или са в огромно заблуждение, което ги води право към ада? Възможно ли е тези хора да са в "лапите" на сатана, а да си мислят, че служат Богу? (Бакърджиева)

Презв. Стефан Стефанов:

Христос воскресе!

Католическата църква през периода, когато е доминирала схоластиката е въвела учението за различни видове благодати. Всъщност благодатта на Светия Дух е една. Тя има различни действия и проявления.

Това отчасти отговоря на всички Ваши въпроси. През различни исторически периоди, най-вече през Средновековието, в Католическата църква са възникнали и са се оформили различни неправилни учения и понятия. В общи линии те се свеждат до рационализъм, легализъм, морализъм, индивидуализъм и пиетизъм, които превръщат богословието в затворена идеологическа система. Така латинското богословие в голяма степен се откъсва от патристичните корени на неразделената Църква. Според мен именно в това се състои отстъплението на Западната църква. Мартин Лутер нарича това явление Вавилонски плен на църквата. За съжаление много голяма част от неправилните късни западни богословски теории са се инфилтрирали и в източното богословие, което в епохата след падането на Византия е в упадък. Това пък о. Георгий Флоровски нарича „Вавилонски плен” на Православната църква и призовава за връщане към светоотеческото богословие.

Но ние, по примера на светите отци, не трябва да се боим да гледаме трезво и критично на миналото на Църквата, в което има отстъпения, ненавист, убийства на „еретици”, братоубийствени войни между християни…

Един от най-големите грехове в Църквата е разделението. Причините за разделението между Източната и Западната църкви са предимно политически, впоследствие облечени в богословска терминология. Ние трябва да преживяваме разделението на християните като общ грях и нарушение на Христовата воля и да се стремим към неговото преодоляване, като вярваме, че това ще стане не с ненавист, превъзнасяне и самодоволство, а в духа на братската любов, без която призванието на християните не може да бъде осъществено (Иоан 13:35). Днес като най-дълбоко различие между Православната и Католическата църкви се счита въвеждането на Запад на Filioque в Символа на вярата. Но и преди Голямата схизма от 1054 г. на Запад вярата се е изповядвала с тази прибавка, насочена против арианската ерес и това не е довело до разделение. По-късно ненавистта взема връх и това поражда взаимните обвинения в ерес и в отпадане от църквата. Това от своя страна поражда агресивниая прозелитизъм (униатството) на Католическата църква сред православните народи.

Източната и Западната църкви съществуват вече 10 века разделени. Това е натрупало доста различия между тях, издигнало е доста висока стена. Но, както гласи един популярен израз, тя не стига до небето. Освен това, няма събор, на който Католическата църква да е обвинена в ерес. Схизмата настъпва вследствие взаимни анатеми и отлъчване на Константинополския патриарх Михаил Керуларий и Римския папа Лъв ІХ на 16 юли 1054 г. На 7 декември 1965 г. със съвместна декларация бяха снети анатемите едновременно от патриарх Атинагорас и папа Павел VІ, без това обаче да води до пълно общение във вярата и участие в Таинствата.

Както споменах по-горе, това, че сме православни не ни прави автоматично прави. Споменах също, че за съжаление сме възприели много от отклоненията на Католическата църква. На първо място сред тези отклонения бих поставил клерикализма, от което пък следват още доста други. В старозаветната епоха Израил беше богоизбран народ, но това не го предпазваше от множество падения. Затова и ние като православни не бива да имаме самочувствие на незаблудими. Още повече, че Католическата е въвела такъв догмат само по отношение на папата.

Питате защо има диалог? Именно диалогът е средството за преодоляване на разделението. Диалогът трябва да става все по-интензивен, богословски задълбочен и доминиран от братска любов. Във въпроса си използвате изрази от лексиката на някои ултраправославни фундаменталисти. Мисля, че те не са в духа на евангелската любов и затова не ги споделям.

С братска обич във възкръсналия Спасител,

презвитер Стефан