Академик Владета Йеротич: Трудно е да кажем какво е болестно, защото сме забравили какво е здраво



P1030166-1На 19 ноември преподаватели, студенти и читатели на стойностната християнска литература се събраха в аулата на Богословския факултет на СУ, за да се срещнат с личността и живото слово на академик Владета Йеротич. Именитият сръбски психиатър и психотерапевт пристигна в София по покана на фондация „Покров Богородичен“ за премиерата на българското издание на книгата си „Християнството и психологическите проблеми на човека“ (изд. Омофор“).

Доц. д-р Димо Пенков, зам.-декан по учебната дейност на Богословския факултет, произнесе приветствени думи и поздрави госта от името на академичната колегия за неговия 90-годишен юбелей. В събитието взе участие и известният психиатър и богослов д-р Николай Михайлов, а модератор бе Пламен Сивов, изпълнителен директор на фондация „Покров Богородичен“. За превода съдействаха презвитера Екатерина Крумова и Лазар Маркович.

„Преди около 40 години словото на академик Владета Йеротич за първи път попадна в полезрението на мояNikolai Mihailov младежки интерес чрез негова студия. Тогава останах много изненадан, че в една съседна страна, тогавашната Югославия, която също бе под комунистическо управление, е възможно да се пише така свободно и задълбочено по – допустимо е да кажем – една идеологически опасна тема… Особено важно е, че днес, чрез книгите на проф. Йеротич в Алма Матер, в Богословския факултет, се въвежда подобна проблематика“, каза д-р Николай Михайлов.

Той сподели и впечатления за най-новата книга „Християнството и психологическите проблеми на човека“ на проф. Йеротич, излязла на български: „Тази книга е енциклопедия на знанието по психология на религията, по християнска антропология, разкривайки феномена на религиозността като фундаментална характеристика на човека. Самият автор споменава в предговора, че книгата е адресирана най-вече към младия човек, който има интелектуално любопитство, интроспективен капацитет, способност за самонаблюдение и – това особено ми направи впечатление – чувство за тайна. Това е много интересно, защото в тази синтетична в подхода си книга откриваме острото чувство за това, че животът представлява една загадка, един проблем, изправен пред човешкото съзнание, който сякаш няма човешко решение.

Навлизайки в текста на книгата, ние си даваме сметка, че строго научното знание за човека има един фундаментален дефицит – то не може да обоснове в дълбочина собствените си претенции за завършено знание. Това е книга, която може да бъде прочетена и като една разходка из човешките илюзии, доколкото всички светски версии на знанието за човека страдат от този дефицит на неокончателност и не могат да преодолеят това безпокойство, което лежи в сърцевината на човека. Има само един ключ за преодоляването му и това е Божественото откровение, което ни отключва знанието за човека като същество свободно и разумно, сътворено по образ и подобие Божие – но по своята грехопадналост, по силата на катастрофата в греха – противоречиво, измъчено и крайно проблематично същество, което е предмет на терапевтични усилия. В християнска перспектива – същество, което се нуждае от спасение…

Тази книга е своеобразен танц между сфери на знание – на естественото знание и на свръхестественото знание. Една голяма поука, ако бъде четена внимателно от студента и от пастира – това са може би главните адресати на тази книга.

Защо е нужно такъв тип четиво, на такова високо равнище? Можем да открием отговора в едни думи на отец Александър Мен, казани с нюанс на добродушна ирония: „Преди да станем християни, трябва да станем нормални!“. Това е горчивият опит на пастира на тогавашната московска интелигенция, която нахлува със собствената си претенциозност, капризна, жадна да реформира Божия дом…

Книга, която е адресирана към православния християнин, призовавайки ни да огледализираме собственото си състояние, което върви подир нас като собствената ни сянка: това са проблемите на нашата граничност от гледна точка на нормалността в перспективата на нашето превъзходно предназначение – да бъдем християни със средствата и чрез пътищата, които Църквата ни посочва.

Зрелостта, казва християнският мислител Николас Гомес Давила, е уверено да вървиш по утъпкани пътища. Книгата на проф. Йеротич сочи този привилигерован за християнина път – да върви по пътищата на християнската традиция. Това е ориентирът, който му спестява риска да се лута между версиите за човека, които са легион.“

P1030146-1Пред пълната аула сръбският академик посвети лекцията на темата за развитието на личността от християнска перспектива и от гледна точка на психологията; за индивидуацията и обожението. Представяме ви няколко акцента от неговото слово…

Човекът като тайна

Всяко видимо нещо почива върху невидимо – това е казал свети Юстин Попович, нашият велики сръбски отец, когото съм имал честта да слушам, докато беше заточен в манастира Челие.

Нашите най-дълбоки усещания – тъга, любов, омраза… – са невидими, не могат да бъдат измерени. Днес всеки измерва какво ли не – в психологията се правят много тестове – но нашата религиозност не може да бъде измерена… За да примирим науката и религията, трябва да примирим ума и сърцето си. Християнските свети отци са казали – блазе ти, ако умът ти е в сърцето ти.

Кой днес е нормален? Дори най-добрите американски психиатри не могат да дадат категоричен отговор на този въпрос; няма дефиниция за нормалност. В психиатрията съществуват и гранични случаи – те са на границата между нормалното и патологичното – тоест човекът нито е луд, нито е с ума си. Това сме ние в момента.

P1030150-1Много е трудно да кажем какво е болестно състояние, защото сме забравили какво е здраво.И все пак какво е здраво? Християнското учение за вярата, надеждата и любовта. Три сестри с една майка София, Премъдростта – това е моят най-любим празник след Възкресение Христово и Свети Дух. Само християнството има такъв празник и знаем, че всеки човек желае да има тези три сестри в живота си. Ако имаме вяра, ще имаме надежда, а може и любов. Ако имаме надежда, ще имаме вяра, а може и любов. А ако имаме любов, имаме всичко!

Човекът обаче е битие на страха, всеки човек още с раждането си носи семето на страха в себе си; самият живот започва травматично – едно 3-4-килограмово бебе трябва да премине през тесен отвор… Свети Йоан Богослов обаче казва в своето послание: „Любовта прогонва страха“.

По пътя на съзряването

Какво всъщност е индивидуация? Още Аристотел е знаел за принципа на индивидуацията, по-късно големи европейски философи като Лайбниц и Спиноза говорят за индивидуация, а след това и Карл Густав Юнг – за мен той е много значим, тъй като е коригирал Фройд, не го е отрекъл, но не се е съгласил с неговия атеизъм и песимизъм. Той е казал, че нашето неосъзнавано е голям кръг, а нашето осъзнавано е малък кръг. Тоест човекът не познава себе си. Нека си спомним какво е било написано на Делфийския храм още четвърти век преди Христа „Познай себе си!“.

Когато обаче човек осъзнае, че не познава себе си, това е своеобразен шок! Трябва да се занимаваме със себе си, но не в егоистичния смисъл на думата, а да проучваме нашето извънредно сложно битие. Всяко новородено дете се ражда като изключително сложно същество. Единствено бихевиористите от всички представители на психологическите школи твърдят, че детето е tabula rasа, но мисля, че и те вече са коригирали сами себе си. Тъкмо напротив – детето още с раждането си носи изключително много със себе си.

P1030149-1

Деканът на Богословския факултет на СУ доц. д-р Александър Омарчевски, зам.-деканът доц. д-р Димо Пенков и други преподаватели слушат словото на акад. Йеротич.

Един от най-тежките въпроси обаче е дали човекът изобщо се променя, дали е способен на промяна, и дали и народите се променят в хода на историята. Само индивидът може наистина да се промени чрез покаяние, това е метаноята. А ако успее да се промени самият той, ще промени и семейството си към по-добро. Никога не се съмнявайте, че човек може да се променя! Имал съм пациенти, които са ми казвали: „Виждам, че правите усилия, но аз не мога да се променя! Такава е майка ми, такъв е баща ми, такъв съм и аз. Не мога да бъда друг!“. Но не приемайте подобна позиция, човек може и трябва да се променя през живота си; една еврейската поговорка казва: „Ако не станем по-добри, ще станем по-зли“. Не можем на 30 да сме останали такива, каквито сме били на 20 – това вече е инфантилизъм, това е невроза, болестно състояние.

Човек се променя към по-добро или към по-лошо. Християнството обаче ни помага да се променяме към по-добро. За да следвам пътя на промяната обаче, пътя на зрелостта, аз трябва да знам какво трябва да променя в себе си, затова трябва да се познавам добре. Съществува само процес, път към съзряването – това е индивидуацията, но не съществува пълно съзряване. Юнг го казва добре – това е постоянното опознаване на нашата сянка. Трябва да познаваме нашия интериорен брат, по-лошата част от себе си. Друго понятие, въведено от Юнг, е персона или маската. Древните гърци, когато е трябвало да покажат някое чувство в театъра, са носели маска. Всеки човек носи маска – но трябва да е наясно, че това не е той самият.

Свободната личност и обожението

А какво е обожението (теосисът)? Обожението на човека е приближаването му към Бога; то е молитва Светият Дух да се спусне над човека. Какво е общото между тези две понятия: обожението и индивидуацията? Посланието, че е необходимо да се усъвършенстваме през целия си живот. Индивидуацията няма край, но и обожението няма край. Никой не е станал напълно християнин. Христос ни казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“. Това е процес, но абсолютното съвършенство за нас е невъзможно. Християнските светци са били близо до него, но и те приживе постоянно са треперели Господ да не отнеме от тях милостта си. Индивидуацията е път на съзряване на човека, обожението – по един друг, дълбок начин – също е съзряване на човека.

Любопитен е въпросът дали и народите съзряват, дали има зрели народи… Няма. Но има по-зрели и по-малко зрели сред тях. Питали са ме мога ли да назова някой по-зрял народ. И отговорът ми е бил – англичаните. Защото те са имали само една кървава революция, революцията на Кромуел през 17 век, и никога повече не са вдигали революция. По време на Френската революция са изчезнали 2 милиона души, а по-късно идва и най-страшната за всички времена – Болшевишката революция, за която казват, че е отнела 16 милиона човешки животи.  Тъй като никога не съм бил член на партията, мога да кажа, че тази революция е донесла само зло.  Вина за това има и загубването на нашата християнска идентичност.

Цицерон е казал, че историята е учителка на живота. Той е велик философ, но ние виждаме, че тя не е учителка, защото ние всъщност нищо не сме научили. Пак има войни, пак има кървави конфликти. Защото човекът носи в себе си и Бога, и дявола – това казва Достоески, не аз, това не означава, че и в мен не са и Бога, и дявола. Всички герои на Достоевски носят и Бога, и дявола в себе си – Разколников, Ставрогин, Кирилов… В края на живота си Достоевски казва: „Между истината и Христос, избирам Христос“… Четете Достоевски, който ще бъде актуален във всички времена!

Дали сме битие на необходимостта или на свободата? Щом сме на пътя на обожението, все повече започваме да осъзнаваме и да разбираме свободата в себе си. Но сме и битие на необходимостта – никой не ни е питал къде да се родим, не сме избирали родителите си… Но там, където сме се родили – трябва да знаем, че това не е случайно.

Нека се стараем колкото се може повече да се променяме, да поправяме себе си, а този път ни е дал Бог чрез Христос. Христос в най-голяма степен е запазен в Православието. Това не означава, че ние, като православни, сме успели да осъществим онова, което Той иска от нас – единството на православните, като пример за другите християни по света…

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...