Извъникономическите фактори в икономиката



Съществува следната сентенция: „Войната е твърде сериозно дело, за да я поверяваме на военни”. Тази мисъл съдържа голяма доза истина, но за да стане стопроцентово истинна, трябва да добавим израза „само на военни”. По подобен начин би звучал изразът: „Здравето е твърде сериозна работа, за да го поверяваме само на лекари”. И икономиката е твърде сериозно нещо, за да бъде свеждана само до парите.

* * *
Върху гражданина непрекъснато се стоварва лавина от информация, в която той като цяло не може да се ориентира. Слушайки за инвестиции, котировки, дъмпинги, картелни сделки, цената на нефта и платината, обикновеният човек се чувства като заложник в голяма игра, от която е напълно зависим и на която по никакъв начин не може да влияе. Чувството за дълбока несправедливост на създалата се ситуация ме кара да хвана перото, за да защитя „обикновения” човек.

* * *
Разбираме ли всички ние (всички онези, които не сме учили в икономически факултети) нещо от икономика? Трябва да имаме представа, ако изобщо сме способни да възприемем нещо.

Например, зависи ли икономиката на страната от такова качество като трудолюбието? Естествено, че зависи. Но трудолюбието не е икономическа категория, а по-скоро нравствена. Честността също е нравствена категория, която има определящо значение за икономиката. И изпълнителността, и коректността, и трезвостта – са морални категории, които по най-пряк начин оказват влияние върху икономиката на всяка страна и на всеки регион. Не се преструвайте, че не разбирате това поради факта, че не сте се обучавали в икономически факултет.

Ако в някоя условна страна (да я наречем N) преобладават типовете лентяй и мошеник или хитрец и пияница, то не си струва да правим икономически изчисления – никакви инвестиции няма да спасят тази страна. Наливайте вода в решето, позволете на Сизиф до безкрай да търкаля своя вечно сриващ се камък: това е също толкова безполезно, колкото и оздравяването чрез инвестиции на онази страна, в която дребните крадци, безделници и пияници се срещат на всяка крачка.

* * *
Не мога да се удържа да не кажа няколко думи по повод на вътрешната връзка между трите по-горе назовани типове.

Крадецът, разбира се, притежава своеобразен талант. Той дори може да бъде гений, но именно „своеобразен”. Спрямо съзидателния труд той е въплъщение на лентяйството. Истинските ценности се създават от истинския труд, чиито свойства са сходни със свойствата на неуморно творящата природа. Природата твори незабележимо и постоянно. По аналогичен начин се създават великите култури и цивилизации. Нищо не е в по-голям контраст с психологията на крадеца от това постоянство на съзидателния труд и бавното натрупване на неговите резултати. Крадецът иска да се възползва от натрупаното и да получи всичко веднага. Едва ли дребнавата душа е способна да мисли за вечността. „Животът е кратък и трябва да вземем всичко от него” – това е веруюто на паразита, без значение дали „тараши” по джобовете или прави машинации с ценни книжа.

* * *
И така, крадецът е лентяй по отношение на съзидателния труд. А мързеливият е крадец по необходимост. От всички любители на лежането върху печката само на Емеля провървяло с вълшебната щука. Останалите трябва от време на време да слизат от там. Гладът ги принуждава. Хвърляйки поглед към празните делви, лентяят се оглежда – не е ли оставено нещо без надзор. Оставено ли е, той го отмъква и по-скоро го пропива, защото „животът е кратък и трябва да вземем всичко от него”. Така мързеливият се превръща в пияница. И неговото кредо се уеднаквява с кредото на мошеника.

Те се привличат един друг като магнит. Мошениците, разиграващи „тука има – тука няма“ неистово се нуждаят от безделници, мечтаещи да забогатеят „от раз“. Докато вторите витаят в облаците, първите реално забогатяват, и тази схема действа навсякъде, където съществува идеята за „бърза печалба без особени усилия”. След това излъганите давят мъката си във водка, а измамниците поливат успеха.

* * *
На нравствено покварения човек не бива да се помага материално. Той ще бъде вечно недоволен, вечно ще сравнява себе си с онези, които имат „повече”, ще мърмори, ще завижда, ще хапе галещата го ръка. Светът непрекъснато ще му изглежда зъл и несправедлив. Своите претенции той ще дръзва да насочва дори към Твореца, и примитивното безбожие ще му се струва аргументиран мироглед.

Казаното за отделния човек в пълна степен се отнася и за отделните народи.

Трябва да променим вътрешния, невидим свят, за да осъществим промяна в света около нас.

Трябва да се излекуваме морално или в краен случай да започнем този процес, за да могат външните ни усилия да престанат да приличат на запълване на бездънна бъчва. Реформите в стопанството, законотворчеството, колебанията в избора на икономически модели се натъкват на мързел, кражби и пиянство и се разбиват като вълна в крайбрежен кей. На теория всичко е добре, но „човешкият материал не се побира в теории”.

* * *
Страните, които живеят по-богато от нас, имат своя дълга история. В тази история намират място себеотрицание, огромно търпение, продължителни периоди на бедност и разруха. Там стоят къртовска работа на мисълта, износване на идеите, усърдна и целенасочена реализация на тези идеи – реализация, понякога проточваща се в продължение на много столетия. Не може да завиждаме на чуждия дом, ако не познаваме и не желаем да познаваме историята на този дом.

Човек пробягва маратонската дистанция, печели „златото”, едва остава жив от натоварване, а някой хилав зяпач иска да му „поноси” медала. Грозно е.

* * *
Искаме да живеем по-добре? Напълно естествено и основателно желание. Нека да започнем с благодарността и умереността. Благодарност към Бога за това, че Той съществува, и умереност в изначалните претенции. Яков моли Бога да му даде „хляб да яде и дрехи да се облече” (вж. Бит. 28:20). Молбата звучи в известен смисъл странно, нали? Нима не е очевидно, че ядем хляб и обличаме дрехи? За какво става дума? Проблемът е там, че някои имат толкова дрехи, които са достатъчни, за да се нахранят с тях, и толкова храна, с която могат да се облекат като с дреха. Праведникът моли само за необходимото, а ако Господ го дари с богатство то ще има своята нравствена основа. Смирената душа няма да се възгордее от изобилието и няма да се поквари.

Съвременната потребителска култура заплашва да унищожи Земята посредством изчерпване на ресурсите и замърсяване на околната среда. Въздържанието и умереността скоро ще се превърнат в синоними на оцеляване и ще бъдат разглеждани от водещите анализатори и икономисти в света като основополагащи принципи за развитието на човечеството. Производството на материални блага, което не е балансирано от разумното им използване, заплашва света не по-малко от ядрена война. Ако разрешим този проблем, това ще бъде намеса на етиката в икономиката.

* * *
Впрочем, етиката винаги оказва влияние върху икономиката, винаги тайно я ръководи (а не обратното), винаги я подхранва отвътре. Щом започне упадък на морала, щом отслабне или съвсем изчезне дадена етична система, съответната икономика постепенно започва да забавя своя ход, да се съсипва и да замира.

Още не сме намерили себе си. Не сме открили своето лице, нито своето място. Процесът трябва да продължи (а може би тепърва да започне)? Това не е някаква строго научна работа, поверена в ръцете на тесни специалисти. Това е всенароден труд и на народа му предстои най-важната задача, а именно – да формулира своя етичен идеал, въз основата на който може да бъде изградена ефективна икономика. | www.pravoslavie.ru

Превод: Радостина Ангелова

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...