Румънската църква от 1918 г. до днес

Тъй като Румъния е на страната на Съглашението, спечелило Първата световна война (1914-1918), след нея тя разширява значително територията си и присъединява Буковина, Трансилвания, част от Банат, Бесарабия и Южна Добруджа. Тези територии влизат и в диоцеза на Румънската църква. Това благоприятно за нея развитие я насърчава да се стреми към по-силното обединяване на новоприсъединените митрополии и епископии със старите и за издигането й в патриаршеско достойнство. 

 

Румънската конституция от 1923 г. обявява православието за господстващо изповедание на Румъния. Църквата получава широки имуществени права. През с. г. Румънската църква участва в съвещанието, свикано от Цариградската патриаршия относно смяната на календара. През октомври 1924 г. в Румънската църква е въведен новият (григориански) календар от нейния „примат“, митрополит Мирон Кристя (1886-1939), който е бивш униатски архиерей от Трансилвания и масон. Единствено монасите от скита „Покров“ под водителството на своя игумен йеромонах (по-късно старостилен митрополит) Гликерий отказват да признаят календарната промяна.

 

На 4 февруари 1925 г. Румънската църква е провъзгласена за патриаршия, без да е свикан всеправославен събор, който да вземе такова решение.¹ Това решение е потвърдено с държавен закон и томос на Константинополската патриаршия от 30 юли 1925 г. В основата на Устава на новата патриаршия влиза Уставът на Сибиуската (Трансилванска) митрополия. На 1 ноември 1925 г. се състоява тържествената хиротония на първия румънски патриарх Мирон Кристя. На празненствата присъства българска църковна делегация в състав наместник-председателя на Светия Синод и Видински митрополит Неофит и проф. протопр. д-р Стефан Цанков. Двамата не вземат участие в литургията поради схизмата. Митрополит Неофит написва статия и брошура за събитието.²

 

При управлението на патриарх Мирон Кристя започва отново да се издава списанието “Румънска православна църква” (1921); основано е списанието “Апостол” като издание на Букурещката архиепископия (1924); преведена е на румънски език и е публикувана Библията (1936), като преводачи са свещ. проф. Гал Галактион, Василие Раду и митрополит Никодим; появяват се нови издания на Новия Завет. Патриархът поддържа публикуването на богословски книги от издателствата на Библейския институт и Православното мисионерство, основава Богословска семинария “Патриарх Мирон” в Къмпулунг за сираците от войната (1922) и Академия за религиозна музика в Букурещ (1927); осигурява обучението на редица млади богослови в чужбина. През 1932 г. за първи път е въведено задължително изучаване на вероучение в държавните училища. По време на служението на Мирон е изградено днешното патриаршеско подворие и е зографисана патриаршеската катедрала. Той е ктитор и на дървен скит в Топлица.

 

Патриарх Мирон допринася за заздравяването на връзките с другите християнски църкви чрез своите посещения в Светата Земя (1927), Великобритания (1936), Полша (1938) или като приема чуждестранни делегации. Той подкрепя участието на румънски православни богослови в конференции, конгреси и икуменически срещи в чужбина или организира такива срещи в Румъния (Регионална конференция на Международния алиянс за побратимяване на народите чрез Църквата, Букурещ, 1933 г., на която е избран за почетен председател; Англо-румънска конференция, Букурещ, 1935 г. и др.).

 

Румънският крал Карол се заплита в любовни отношения с Елена Лупеску (разведена еврейка от Яш). Традиционно антисемитският и консервативно настроен румънски двор принуждава Карол да абдикира и го принуждава да замине в чужбина с любовницата си през 1925 г. Той не се връща в продължение на 10 години. През това време Румъния се управлява от регентски съвет, председателстван от патриарха Мирон Кристя, който замества непълнолетния престолонаследник Михай. На 6 юни 1930 г. Карол обаче тайно се завръща в страната и след два дни е възстановен на престола, а синът му се задоволява с титлата „велик войвода”.³

 

Между двете световни войни в Европа се установява климат на засилващ се авторитаризъм, чийто върхове са болшевишкият режим в СССР, нацисткият режим в Германия, фашисткият режим в Италия и франкисткият режим в Испания. Крайнодесните и антисемитски настроения в Румъния се олицетворяват от легиона „Св. Архангел Михаил” (също наричан „Желязна гвардия”). В него вземат дейно участие редица духовници, например епископ Валериан Трифа, който след 1944 г. емигрира на Запад и умира в САЩ.⁴

 

По политически мотиви през 1936 г. Румънската патриаршия предприема една стъпка, неприета от други православни църкви. Тя признава каноничността на англиканските ръкоположения, въпреки че Англиканската църква не смята ръкоположението за тайнство, което дава даровете на Светия Дух и осигурява апостолската приемственост.

 

Политическата криза непосредствено преди избухването на Втората световна война налага дори патриарх Мирон Кристя да поеме поста министър-председател, макар и за кратко – от 11 февруари 1938 г. до смъртта си в Кан (Франция) на 7 март 1939 г. Като министър-председател патриархът внася промени в закона за гражданството, като лишава от него 255 000 евреи (37% от еврейското население в страната). Въз основа на този антисемитски закон са убити стотици хиляди евреи, цигани и други националности. През август 2010 г. Музеят на Холокоста във Вашингтон (САЩ) призовава страната да изтегли от обръщение възпоминателните монети с образа на Мирон.⁵ Но Румънската национална банка отказва да стори това.⁶

 

На 20 юни 1939 г. е избран нов патриарх – Никодим Мунтяну. През 30-те години състоянието на Румънската църква се демонстрира от следната статистика. Тя наброява около 13 милиона вярващи, 8429 свещеници, 9506 енории, 48 мъжки манастири с 1944 монаси, 29 женски манастири с 1278 монахини, 17 духовни семинарии с 4334 ученици, една богословска академия с 856 студенти; три Богословски факултета при университетите в Букурещ, Черновиц и Яш с 2206 студенти. Църковните имущества – манастирски, епархийски и енорийски – не могат да се продават или конфискуват.⁷

 

На 1 септември 1939 г. започва Втората световна война. Румънската армия окупира черноморското крайбрежие от Крим до Днестър, което в църковно отношение преминава във ведомството на Румънската патриаршия. Регионът е наречен Транснистрия и е разделен на три епархии (Приднестровие, Одеска област и отчасти Николаевска област), ръководени от два епископа и един изпълняващ длъжност. В Кишинев се връща румънският митрополит Тигиняну, а в Одеса се настанява румънска мисия начело с архимандрит Юлий (Скримбал). Епархиите имат почти 500 енории, 600 духовници, 12 манастира, семинария и пастирски курсове. Възстановено е преподаването на Закон Божи във всички училища. Шовинистичните опити да се наложи румънски език в богослужението са отхвърлени от руското и украинското население.⁸

 

Мисията в Транснистрия развива мащабна мисионерска дейност. От 1941 до 1944 г. се издава вестник „Православная жизнь” (Православен живот) на руски език и списание „Transnistria Christiana” (Християнска Транснистрия) на румънски език. От 1943 г. за селските читатели в Одеса се публикува „Вестник” в тираж 40 000 екземпляра, а група миряни списват списание „Колокол” (Камбана) през 1942-1943 г. В Кишинев излиза методическо-практическото списание „Missionarul” (Мисионер).⁹

 

Румънското църковно присъствие в окупираните територии приключва с настъплението на Червената армия през юли-август 1944 г. След това тези региони се връщат в юрисдикцията на Московската патриаршия. 

 

През 1945 г. по указания на Румънската комунистическа партия е основан Съюз на демократичните свещеници, който включва редица агенти на властта и е нейно оръдие за влияние върху силно религиозното население. Партията става едноличен господар на страната през 1947 г. и предприема масови чистки на висшата православна йерархия. Трима архиепископи внезапно умират, след като изразяват публично несъгласие с новия режим. Други 13 архиепископи и епископи са арестувани по недоказани обвинения.¹⁰

 

Румънският патриарх Никодим посещава Москва през 1946 г., при което обещава, че възглавяваната от него църква няма да участва в икуменическото движение и един храм в Букурещ ще бъде предаден на Московската патриаршия за създаването на подворие. След връщането си патриарх Никодим нарежда на духовенството да окаже пълно съдействие на т. нар. Национално-демократичен фронт за спечелването на парламентарните избори. Той ходатайства за награждаването на руския патриарх Алексий І с ордена “Румънска звезда”, след което това удостояване е одобрено на 23 декември 1946 г. със специално постановление на Политбюро на ЦК ВКП(б). На свой ред патриарх Алексий І посещава Румъния от 29 май до 12 юни 1947 г. във връзка с подготовката на Всемирния православен събор в Москва. Делегацията на Руската църква е приета от румънския крал Михай.

 

Указ на румънското правителство от май 1947 г. налага задължителна пенсионна възраст на духовенството с цел да се отстранят старите антикомунистически кадри. На 4 август 1948 г. Народното събрание на Румъния приема Закон за култовете, с който се институционализира държавния контрол върху избора на епископите, като предварително се елиминират всички другомислещи кандидати.¹¹ След законодателното отделяне на църквата от образованието, което е само държавно, през 1947-1948 г. са закрити 2300 основни църковни училища, 24 църковни гимназии, Академия за православна музика, три богословски факултета и 13 от 15-те духовни семинарии. Прекратено е църковното служение в болниците, старческите домове и армията. Много епархийски издания са ликвидирани. Стотици православни свещеници са арестувани и хвърлени в затвори или лагери, работят каторжен труд по строежа на канала Дунав-Черно море, депортирани са в провинцията или са разстреляни. Сред арестуваните са известните богослови Думитру Станилое, Никифор Крайник, Йоан Савин, Ливиу Мунтяну. Някои осъдени свещеници умират в затвора, а оцелелите са освободени чак през 1964 г.¹²

 

На 27 февруари 1948 г. патриарх Никодим умира и на 24 май с. г. е интронизиран за патриарх приемливият за комунистите митрополит Юстиниан (Марина). Той е роден през 1901 г. в с. Суещи, Олтения, завършва Духовна семинария през 1923 г. и Богословския факултет на Букурещкия университет през 1929 г. През 1924 г. се жени и става свещеник, но съпругата му умира през 1935 г. След 10 години е постриган за монах и ръкоположен за епископ, а след две години е назначен за Молдовски и Сучавски митрополит. През 1949 г. патриарх Юстиниан е избран за почетен член на Московската Духовна академия, а през 1966 г. – и на Ленинградската Духовна академия. Той управлява Румънската църква почти 30 години до смъртта си на 26 март 1977 г. Неговото бързо израстване в църковната йерархия се дължи на факта, че като енорийски свещеник крие бъдещия комунистически диктатор Георги Георгиу-Деж, когато той бяга от концлагер през 1944 г. 

 

Патриарх Юстиниан участва лично в Всемирния православен събор в Москва през 1948 г., който анатемосва Ватикана, протестантството, икуменизма и се опитва да превърне Руската църква в център на световното православие за сметка на Константинопол. Под натиска на правителството румънският Св. Синод през октомври с. г. приема нов Устав. През 1950 г. патриаршията предоставя автономия на епархията на Румънската православна църква в Америка. През февруари с. г. Св. Синод приема Монашески устав, съставен с непосредственото участие на патриарх Юстиниан. На 30 септември 1954 г. енорийската църква “Св. Илия” в Букурещ е преотстъпена на българската общност в града до построяването на собствен храм. Патриархът прави официални посещения в редица православни и инославни църкви, включително и в България през 1953, 1966 и 1971 г. При неговото управление Румънската църква е приета в Световния съвет на църквите през 1961 г. и в Конференцията на европейските църкви през 1964 г.

 

В отплата за осигуреното верноподаничество на Румънската църква комунистическата власт взема решение през октомври 1948 г. да бъде унищожена конкурентната на нея Гръко-католическа (униатска) църква, която съществува от 1697 г. и има статут на държавна църква в Кралство Румъния. Тогава тя има 1 573 000 енориаши (при население 15 милиона), 2 498 храма, 1 733 свещеника. В Клуж на 1 октомври 1948 г. е проведена конференция от 36 свещеници и 2 протоиереи униати, които единодушно гласуват за присъединяването си към Румънската православна църква. На 21 октомври унията е отменена официално на церемония в Алба Юлия, а на 1 декември с. г. правителството издава указ за ликвидирането на Гръко-католическата църква и предаването на имотите й на Румънската православна църква. През нощта на 29 срещу 30 декември са арестувани шестима униатски епископи, от които петима умират в затвора, а шестият – епископът на Клуж-Герла Жулиу Хосу – е освободен през 1964 г., но е изпратен под домашен арест в манастир, където умира след седем години. Също са арестувани 1400 униатски свещеници и около 5000 енориаши, от които 200 са умъртвени в затвора.¹³

 

В противодействие на политическата акомодация на Румънската църква възниква духовното движение „Неизгарящ храст” (по библейската книга Изход 3 глава). То е възглавено от писателя-журналист Санду Тудор, който през 1944 г. приема монашество с името Антим. Членовете, предимно миряни, се събират тайно и поддържат традицията на религиозната просвета в исихастки дух. През 50-те години започват арести, а през 1958 г. е организиран показен процес, на който монах Антим е осъден за „контрареволюционна” дейност на 25 години затвор. Той умира в тъмницата вероятно през 1960 г.¹⁴

 

Като сателит на Москва комунистическият режим в Румъния е принуден да подражава на гоненията срещу религията и най-вече срещу православието на съветския режим начело с Никита Хрушчов (1894-1971). В СССР те продължават от 1958 до 1964 г. В Румъния повече от половината манастири са закрити, над 2 000 монаси са заставени да постъпят на държавна служба, а около 1 500 свещенослужители и миряни-активисти са арестувани при общ брой на духовенството 6 000 души. На въпросите на чуждестранни журналисти патриарх Юстиниан и другите епископи отговарят, че арестите не са извършени по верски причини. През 1959 г. ЦК на РКП издава указ № 410, с който се нарежда да не се постригват монаси под 55-годишна възраст и монахини под 50 години. Патриарх Юстиниан протестира срещу това вмешателство и е затворен в скита Драгославете за половин година, а 5 000 монаси са отстранени от техните обители.¹⁵

 

Положението на Румънската църква се подобрява през 1962 г., когато след скъсването на отношенията между Москва и Пекин румънското ръководство възприема независима външна политика. Централно място в нея заема национализмът. Румънската църква, която има изключителен принос към националната идентичност и култура, става естествен съюзник на държавата. Православните богослови и духовници подкрепят външната политика на режима на Чаушеску, като се въздържат от критика на неговата вътрешна политика. Възгледите на партийните агитатори и църковните публицисти напълно съвпадат по отношение на съветските претенции в Бесарабия и унгарските в Трансилвания. 

 

Броят на свещенослужителите нараства на 12 000 души през 1975 г. Издават се осем висококачествени богословски списания. Патриарх Юстиниан публикува 12 тома със заглавие “Социален апостолат”, които включват неговите проповеди, речи и статии. Библията на румънски език е издадена през 1968 и 1975 г. По време на служението на патриарх Юстиниан са построени 302 църкви, а 2345 са възстановени или ремонтирани. От тях 999 са паметници на културата и изкуството, а 128 са манастири и скитове. Други 271 храма са украсени със стенописи.¹⁶

 

Трябва да се признае, че Румънската православна църква все пак не е подлагана на такива жестоки гонения, каквито изпитват православните църкви в други социалистически страни. В юридическо отношение тя даже не е отделена от държавата. Съгласно закона “За общото устройство на религиозните изповедания” църквата формално има правото да създава благотворителни организации, религиозни дружества, да провежда издателска дейност (от 1949 г. започват да се публикуват списанията “Ortodoxia” (Православие) и “Studii teologice” (Богословски изследвания)), да притежава движимо и недвижимо имущество, да се ползва от държавни субсидии и дотации за заплатите на свещенослужителите и преподавателите по богословие. По този начин отчасти се запазват предишните църковно-държавни отношения, което помага на Румънската църква да преживее социалистическия период без големи загуби.¹⁷

 

 

 

 

Патриарх Юстиниан умира на 26 март 1977 г. На 12 юни с. г. на неговото място е интронизиран Юстин Мойсеску (р. 1910). Учи в семинария и завършва блестящо богословие в Атина (1930-1934). След това следва две години в Страсбург и се връща в Атина, където защитава докторат. Преподава в семинарията “Нифон” в Букурещ (1937-1938) и Православния факултет на Варшавския университет (1938-1939). През 1940 г. в Румъния е избран за доцент, а след две години – за професор. Неговата специалност е Новия Завет.²¹

 

През февруари 1956 г. животът му претърпява пълен обрат. В продължение на няколко дни той се замонашва и е ръкоположен за дякон, свещеник и архиепископ на Сибиу и митрополит на Трансилвания. Само след 11 месеца той е преместен на друга катедра и става митрополит на Молдава и Сучава. На 3 февруари с. г. Юстин е избран за депутат, което се повтаря шест пъти през живота му. Той участва активно в икуменическото движение. 

 

Забележителна е неговата строителна дейност в Молдова. Под неговото ръководство са изградени три големи здания в епархийския център, над 70 нови църкви и параклиси, 52 енорийски дома и пет наместничества. Юстин основава 10 църковни музея и възстановява изцяло или отчасти над 12 манастира и скита.²²

 

След неговия избор за патриарх през 1977 г. той продължава международната си активност. Посещава и България през 1982 г. Под неговото ръководство се издават поредиците “Църковни отци и писатели” в 90 тома и “Христианското изкуство в Румъния” в шест тома, Библията (1982), Новият Завет (1979), много богословски книги и сборници с проповеди. 

 

Патриарх Юстин умира на 31 юли 1986 г. Негов приемник е Теоктист Аръпашу (р. 1915). Роден е в многодетно селско семейство и става монах през 1935 г. в манастира Бистрица-Нямц. Учи богословие в Букурещ от 1940 до 1945 г. След това преминава в Яш, където е ръкоположен за йеромонах и получава офикия архимандрит. Учи за кратко литература и философия в Яшкия университет. В началото на 1947 г. Св. Синод му отнема архимандритското отличие поради прокомунистически възгледи. Но през 1950 г. новият патриарх Юстиниан го назначава за свой викариен епископ, секретар на Св. Синод и ректор на Богословския институт. През 1962 г. Теоктист става епископ на Арад. През следващата година е изпратен в САЩ, но американското правителство отказва да му издаде виза. Избран е за архиепископ на Крайова и митрополит на Олтения (1973), митрополит на Молдова и Сучава (1977) и патриарх 1986). 

 

Теоктист води политика на верноподаничество спрямо комунистическия режим и не протестира, когато се прилага налудничавият проект на Чаушеску за систематизация – разрушаване на малките села и старите квартали в Букурещ и заместването им с гигантски жилищни блокове и партийни сгради. Само в столицата са съборени 20 църкви и три манастира. Други са поставени на релси и са преместени на големи разстояния, при което стените се напукват.²³ Между 1975 и 1989 г. патриархът е избиран редовно за депутат в Народното събрание. Той е също делегат в Социалистическия фронт за единство и демокрация и Националния комитет за мир.

 

На 18 декември 1989 г., когато избухва народната революция срещу комунистическия режим, Св. Синод под ръководството на патриарх Теоктист одобрява смазването на вълненията в Тимишоара. Часове след бягството на Чаушеску Теоктист подписва оставката си и се укрива инкогнито в манастира “Синая”. На 18 януари 1990 г. Светият Синод приема оставката му, без да изясни причините за нея. През април с. г. това решение се отменя и патриархът се възстановява на поста му. Обвиненията, че той е сътрудник на тайната полиция Секуритате, остават недоказани.²⁴

 

След 1989 г. Теоктист засилва грижите за църковното образование, като основава нови семинарии и певчески школи, отделя средства за реставрация на старинни църкви и манастири, за стипендии на богослови в чужбина. На 20 юни 1992 г. по неговата инициатива Св. Синод решава да се празнува Събора на всички румънски светци в първата неделя след Неделя на всички светци. Най-забележителното събитие през второто служение на Теоктист е посещението в Румъния на папа Йоан Павел ІІ през май 1999 г. – първа визита в православна страна след разделението на двете църкви през 1054 г.²⁵ След 1989 г. значителна част от населението в Трансилвания се връща в унията. На 14 март 1990 г. папата възстановява униатската йерархия, като назначава епископи на петте й епархии. В много селища, особено в Трансилвания, православните и униатите водят ожесточени съдебни процеси за оспорваните храмове. 

 

Патриарх Теоктист умира на 30 юли 2007 г., а на 30 септември с. г. за негов приемник е интронизиран Даниил Чоботя.²⁶ Той е сравнително млад – роден е през 1951 г. През 1970-1974 г. учи в Богословския институт в Сибиу, след което следва богословие в Страсбургския университет (Франция) и Фрайбургския университет (Германия). През 1979 г. е удостоен с докторска степен в Страсбург, а през следваща година става доктор и в Букурещ. През 1980-1988 г. преподава в Икуменическия институт в Бозе (Швейцария), на който е заместник-директор през 1986-1988 г. През следващите две години е съветник на румънския патриарх по въпросите на икуменизма. На 4 март 1990 г. Даниил е хиротонисан за викариен епископ на Тимишоарската архиепископия и скоро след това става архиепископ на Яш и митрополит на Молдова и Буковина. От 1992 г. той е също професор в Богословския факултет в Яш. 

 

Даниил е обвиняван, че е масон, но той отхвърля тези обвинения.²⁷ Прави впечатление, че въпреки неговото икуменическо минало той води днес националистическа политика често за сметка на съседни православни църкви. Румънската църква претендира да има юрисдикция в Молдавия, но мнозинството от вярващите там принадлежат към Басарабската митрополия, която е част от Руската църква.²⁸ На 16 април 2009 г. Румънската патриаршия изпраща свещеник-румънец в българската църква “Св. Илия” в Букурещ, който забранява да се служи на български език.²⁹ След протести на Българската църква и държава се стига до споразумение да бъдат отделен терен от два декара за строеж на български храм в румънската столица. Дали това обещание на Румъния ще бъде изпълнено е друг въпрос.

 

Тъй като патриаршеската катедрала е сравнително малка и тясна сграда, Румънската църква е взела решение да построи нова катедрала. Разноските за строежа ще възлязат поне на 200 милиона евро. За целта Румънската патриаршия е изтеглила кредит за тази сума за срок от 15 години, като е заложила свое имущество. Строителството ще започне в края на август и началото на септември 2010 г. и ще открие 4 000 нови работни места. Към комплекса ще има социални кухни, трапезарии, хотелска част за поклонниците от провинцията. Храмът трябва да е завършен през 2013 г., но отсега предизвиква много протести на икономисти и еколози.³⁰

 

Днес Румънската православна Църква се управлява въз основа на нейния Устав и православните канони. Глава на църквата е патриархът. Светият Синод е висш решаващ орган в областта на догмите и каноните. Синодът е съставен от всички действащи архиереи.

 

Централен представителен орган на Румънската църква, който решава административните и икономически проблеми е Църковно-народният събор, съставен от членовете на Светия Синод и по трима представители от всяка епархия (един клирик и двама миряни), които се избират на всеки четири години от местните епархийски събрания.

 

Висш административен орган както за Синода, така и за Църковно-народния събор е Църковно-народният съвет, в чийто състав като постоянни членове влизат трима клирици и шестима миряни, избрани от Църковно-народния събор за срок от четири години, както и административни съветници.

 

Румънската православна църква е организира като патриаршия и е разделена на митрополии. В състава на митрополиите влизат епископските и архиепископските епархии. В диаспората патриаршията също включва отделни митрополии, архиепископии и епископии.

 

Нейната канонична территория е Румъния, но юрисдикцията на Румънската православна църква се простира също върху Австралия, Нова Зеландия, Америка (САЩ и Канада), Великобритания, Швеция, Франция, Германия, Австрия и България.

 

Румънската църква също разполага с редица духовни учреждения във вид на подвория на територията на братските поместни църкви. Тя има и два центъра в Светата Земя – църква и духовен център в Йерусалим, и скит с храм “Св. Йоан Кръстител” близо до Йерихон.

 

Титулът на предстоятеля е: Блаженейши Архиепископ Букурещки, Митрополит Мунтенски и Добруджански, Наместник на Кесария Кападокийска и Патриарх на цяла Румъния. Патриаршеската резиденция и катедрала “Св. равноапостолни Константин и Елена” се намират в Букурещ. 

 

По официални данни от 2006 г.³¹ Румънската патриаршия има следните активи:

 * 6 митрополии, разделени на архиепископии и епископии + 3 митрополии, 1 архиепископия и 2 епископии в диаспората;

 * 11 102 енории; 

 * 13 925 свещеници и дякони;

 * 14 870 богослужебни места;

 * 606 манастира и скита;

 * над 8 000 монаси и монахини; 

 * 37 духовни семинарии;

 * 12 богословски факултета в състава на светските университети;

 * 10 185 учители по вероучение в държавните училища; 

 * 215 свещеници в болниците, 98 в армията, 39 в затворите, 70 в социалните учреждения.

 * 185 музея и музейни колекции;

 * 65 центъра за реставрация и съхранение на църковни ценности от държавно значение.

Епархии: 

* Патриаршeска катедра;

 + Плоещко викариатство

 + Къмпинянско викариатство;

 

 * Мунтенска и Добруджанска митрополия;

 o Букурещка архиепископия;

 + Илфовско викариатство;

 + Праховско викариатство;

 o Томиска архиепископия;

 o Търговищка архиепископия;

 o Бузъуска и Враничка епископия;

 o Арджешка и Мусчелска епископия;

 o Долнодунавска епископия;

 o Слобозийска и Кълърашка епископия;

 o Александрийска и Телеорманска епископия;

 o Джурджуска епископия;

 

 * Молдавска и Буковинска митрополия;

 o Яшка архиепископия;

 + Ботошанско викариатство;

 o Сучавска и Ръдъуцка архиепископия;

 o Романска епископия;

 + Бакъуско викариатство;

 o Хушка епископия;

 + Бърладско викариатство; 

 

 * Трансилванска (Ардялска) митрополия;

 o Сибиуска архиепископия;

 + Ръшинарско викариатство; 

 o Ковасенска и Харгитска епископия; 

 

 * Клужка, Албийска, Кришанска и Марамурешка митрополия;

 o Вадска, Фелякска и Клужка архиепископия;

 + Бистрицко викриатство

 + Сомешко викариатство; 

 o Алба-Юлиевска архиепископия;

 o Орадийска епископия;

 + Сълажско викариатство; 

 o Марамурешка и Сату-Марска епископия;

 + Сигетско викариатство; 

 

 * Олтенска митрополия;

 o Крайовска архиепископия;

 + Горжко викариатство; 

 o Ръмникска епископия;

 + Слатининско викариатство; 

 o Северинска и Стрехайска епископия; 

 

 * Банатска митрополия;

 o Тимишоарска архиепископия;

 + Лугожско викариатство; 

 o Арадска, Йенополска и Хълмаджуска архиепископия;

 o Девинска епископия;

 o Карансебешка епископия;

 o Дюлска епископия (Унгария); 

 

 * Румънско украинско викариатство (за украинцине в Румъния) 

 

 

 * Бесарабска митрополия (в Република Молдова, автономна) 

 

 * Германска, Централно- и Северноевропейска митрополия (Австрия, Германия, Дания, Люксембург, Норвегия, Швеция);

 o Северноевропейска епископия;

 + Брашовско викариатство. 

 

 * Западно- и Южноевропейска митрополия (Англия, Белгия, Ирландия, Испания, Италия, Нидерландия, Португалия, Франция, Швейцария);

 + Марсилско (Италянско) викариатство (Италия);

 + Нямецко викариатство;

 

 * Американска архиепископия (Северна и Южна Америка, автономна);

 + Вичинско викариатство; 

 

 * Дакийско-Феликсовска епископия (Сърбия)