За пастирите

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

След Възнесението на Господа апостолите се върнали, както е казано в Евангелието „с голяма радост” (Лука 24:52).

Господ знае каква радост им е дал; и техните души са преживявали тази радост.
Първата им радост е, че са познали Истинния Господ Иисус Христос.
Втората – че са Го обикнали.
Третата – че са познали вечния небесен живот.
И четвъртата – те желаели на света спасение тъй, както и на себе си.
А освен това са се радвали и защото са познали Светия Дух и са видели как Той действа в тях.

Апостолите ходели по земята и проповядвали на хората словото за Господа и за Царството Небесно, но душите им тъгували и жадували да видят любимия Господ, затова те не се боели от смъртта, а с радост я срещали, и ако искали да живеят на земята, то е било само заради хората, които обичали.
Апостолите обичали Господа и затова не се боели от никакви страдания. Те обичали Господа, обичали и хората, и тази любов премахнала в тях всеки страх. Те не се боели нито от страдания, нито от смърт, и затова Господ ги изпратил в света да просвещават хората.

И до днес има монаси, които изпитват Божията любов и се стремят към нея ден и нощ. И те помагат на света с молитва и писания. Това е преди всичко грижа на църковните пастири, които носят в себе си такава голяма благодат, че ако хората можеха да видят славата на тази благодат, целият свят би £ се удивил; но Господ я е скрил, за да не се възгордеят служителите Му, а да се спасяват със смирение.

***
Господ призовава епископите да пасат Неговото стадо и даром им дава благодатта на Светия Дух. Светият Дух, както е казано, е поставил епископи в Църквата и в Светия Дух те имат власт да връзват и развързват грехове. А ние сме Господните овци, които Той е обикнал докрай и ни е дал светите пастири.
Те са наследниците на апостолите и по дадената им благодат ни водят към Христос. Те ни учат на покаяние; те ни учат да спазваме Господните заповеди. Те ни говорят словото Божие, за да познаем Господа. Те ни наставляват към спасение и ни помагат да се изкачим до висотата на смирения дух Христов. Те събират в оградата на Църквата скърбящите и заблудени Христови овци, за да намерят душите им покой.
Те се молят за нас Богу, всички ние да се спасим. Те, като приятели на Христос, могат да склонят Господ с молитва: за живите да изпросят смирение и благодатта на Светия Дух; за починалите – прошка на греховете; а за Църквата – мир и свобода.
Те носят в себе си Светия Дух и чрез Светия Дух ни прощават греховете. Те са познали Господа в Светия Дух и, подобно на ангелите, с ума си съзерцават Бога. Те имат силата да откъснат и нашия ум от земята и да го приковат към Господа.
Те скърбят, когато виждат, че оскърбяваме Бога и не даваме на Светия Дух да живее в нас. Върху тях падат скърбите на цялата земя и техните души са привлечени от Божията любов, и непрестанно се молят, за да изпросят за нас утеха в скърбите и мир за целия свят.
Със своите пламенни молитви и нас увличат да служим Богу със смирен дух и любов.
Заради тяхното смирение и любов към народа ги обича Господ. Те непрестанно вършат огромен труд и подвиг и затова са обогатени с разума на светиите, на които подражават със своя живот.
Господ ни е обикнал толкова, че е страдал за нас на кръста; и Неговите страдания са били толкова големи, че не можем да си ги представим, защото малко обичаме Господа. Така и нашите духовни пастири страдат за нас, макар често да не виждаме техните страдания. И колкото по-голяма е любовта на пастиря, толкова по-големи страдания му носи; а ние, овците, трябва да разбираме това и да обичаме и да почитаме своите пастири.

Братя, да имаме послушание към нашите пастири, и тогава ще има общ мир, и Господ чрез Светия Дух ще бъде с всички нас.

***
Велико лице е йереят, служителят при Божия Престол. Който го оскърбява, оскърбява Светия Дух, Който живее в него.
Какво да кажем за епископа? На епископите е дадена голямата благодат на Светия Дух; те са поставени по-високо от всички; като орли се издигат нависоко и оттам гледат безкрайното пространство и с разума на богословието пасат Христовото стадо.

***
Светият Дух, както е казано, е поставил в Църквата епископи да пасат стадото на Господа (Деян. 20:28); и ако хората помнят това, те ще обичат пастирите с голяма любов и душата им ще се радва, като вижда пастиря. Който носи в себе си благодатта на Светия Дух, знае за какво говоря.
Един смирен и кротък мъж вървял с жена си и с трите им деца. По пътя си срещнали архиерей, който пътувал в каляска, и когато селянинът започнал с благоговение да му се покланя, видял благославящия го архиерей покрит в благодатен огън.
Но някой ще попита: „Ако Светият Дух е поставил епископите и ги управлява, защо тогава ние нямаме мир и не преуспяваме?”
Защото неправилно мислим за поставената от Бога власт и с това ставаме непослушни. Но ако се предадем на Божията воля, бързо ще преуспеем, защото Господ обича смирената, послушна душа и Сам я ръководи, а непослушната Той чака търпеливо и милостиво кога ще се поправи. Господ премъдро учи душата със Своята благодат, като добър учител и роден баща. Но и родният баща греши, а Господ винаги е истинен; и учителят не знае всичко, а Господ е всезнаещ.
Всички беди идват от това, че ние не питаме по-старите, които са поставени да ни ръководят, а пастирите не питат Господа как трябва да постъпват. Ако Адам беше попитал Господа, когато Ева му е дала да вкуси плода, Господ е щял да го просвети и Адам нямаше да сгреши. И за себе си бих казал, че всички мои грехове и грешки са били заради това, че в миг на изкушение и нужда не съм призовавал Господа; а сега се научих да моля Божията благост и по молитвите на моя духовник Господ ме пази.
Така и архиереите, макар и да имат дара на Светия Дух, не всичко разбират както трябва и затова при нужда трябва да търсят Господ да ги просвети; а те постъпват по своя преценка и с това оскърбяват Божието милосърдие и объркват хората. Преподобният Серафим казва, че когато е давал съвети от своя ум, са ставали грешки; а грешките могат да бъдат малки, но могат да са и големи. Така че всички трябва да се учим да разпознаваме Божията воля; а ако не се учим, никога няма да познаем този път.
Господ е казал: „И призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш” (Пс. 49:15). Господ чрез Светия Дух просвещава човека, а без Светия Дух никой човек не може да разбира правилно. До идването на Светия Дух и апостолите не са били твърди и мъдри, затова Господ им казал:
„Докога ще ви търпя?” (Матей 17:17).

***
Господ е дал в Светата Църква пастири и те служат по примера на Христос, и на тях е дадена власт да прощават греховете чрез Светия Дух.
Ти може би си мислиш: как може еди-кой си епископ или духовник, или свещеник да има Светия Дух, когато обича да си похапва и има други слабости? Но аз ще ти отговоря: това е възможно, ако той не приема лоши помисли; така че дори и да има някакъв порок, това не пречи на благодатта да живее в неговата душа, както зеленото дърво има някои сухи клони, но това не му пречи да дава плодове; или както на полето има много пшеница, и макар сред нея да има и плевели, това не £ пречи да расте.

За духовниците

През Великия пост на вечерня в Стария Нагорни Русик Господ даде на един монах да види иеросхимонах Авраамий в образа на Христос. Старецът-духовник стоял с епитрахила си и изповядвал. Когато монахът влязъл в изповедалнята, видял духовника, побелял старец, че е с младо, момчешко лице, и целият сияе и прилича на Христос. Тогава монахът разбрал, че духовникът се намира и извършва тайнството в Светия Дух, и че Светият Дух прощава греховете на каещия се.
Ако хората можеха да видят в каква слава служи свещеникът, те биха паднали по очи от това видение; и ако самият свещеник би видял себе си в каква небесна слава е той, когато извършва служението си, той би станал велик подвижник, за да не оскърби с нищо благодатта на Светия Дух, която живее в него.
Пиша тези редове и моят дух се радва, че нашите пастири приличат на Господ Иисус Христос. Но и ние, овците, макар и да имаме малка благодат, също приличаме на Господа. Хората не знаят тази тайна, но Иоан Богослов ясно е казал: „Ще бъдем подобни на Него”, и това е не само след смъртта, но и още тук на земята, защото милостивият Господ е дал на земята Светия Дух и Светият Дух живее в нашата Църква; Той живее в непорочните пастири; Той живее в сърцата на вярващите; Той учи душата на подвиг; Той ни дава сили да изпълняваме Господните заповеди; Той ни учи на всяка истина; Той така е разхубавил човека, че човекът е заприличал на Господа.

***
Трябва винаги да помним, че духовникът извършва служението си в Светия Дух, и затова трябва да благоговеем пред него. Вярвайте, братя, че ако на някого се случи да умира в присъствието на духовник и умиращият каже на духовника: „Отче свети, благослови ме да видя Господа в Царството Небесно”. И духовникът каже: „Върви, чедо, и виж Господа”, с него ще стане така, както е благословил духовникът, защото Светият Дух и на небето, и на земята е един.

***
Велика сила имат молитвите на духовника. Много страдах аз от бесовете заради своята гордост, но Господ ме смири и ме помилва заради молитвите на духовника, и сега Господ ми откри, че на тях почива Светият Дух, и затова много почитам духовниците. Заради техните молитви ние получаваме благодатта на Светия Дух и радост в Господа, Който ни обича и ни е дал всичко нужно за спасението на душата.

***
Ако човек не казва всичко на духовника, неговият път е крив и не води към спасение, а който казва всичко, ще отиде направо в Небесното Царство.
Един монах ме попита: „Кажи, какво да сторя, за да поправя живота си?” Той обичаше да яде много и не в определеното за това време. Аз му казвам: „Пиши всеки ден на един лист колко си изял и какво си помислил, а вечерта прочитай това на духовника”. Той ми казва: „Не мога да направя това”.
И така, той не можа да преодолее малкия срам да изповяда немощта си и затова не се поправи и умря от удар. Да прости Господ нашия брат, а нас да избави от такава смърт.

***
Който иска непрестанно да се моли, трябва да има мъжество и мъдрост и за всичко да пита духовния си отец. И ако духовникът сам не е минал с опита си пътя на молитвата, ти пак го питай, и за твоето смирение Господ ще те помилва и ще те запази от всяко зло; а ако помислиш, че духовникът е неопитен, че е в суетата, и затуй „сам ще си се ръководя по книгите”, ти си на опасен път и не си далече от прелест. Много такива зная, които така се излъгаха в своите помисли и заради пренебрежението си към духовника не напреднаха. Те забравят, че в тайнството действа благодатта на Светия Дух, която и ни спасява. Така врагът мами подвижниците, за да няма молитвеници, а Светият Дух дава мъдрост на душата, когато слушаме съветите на нашите пастири.

***
Чрез духовника в тайнството действа Светият Дух, затова, когато излезеш от духовника, душата чувства обновлението си по мира и любовта към ближния, а ако излезеш смутен от духовника, значи не си се изповядвал чисто и сам не си простил на брата си от сърце прегрешенията му.

***
Духовникът трябва да се радва, когато Господ довежда при него някоя душа на покаяние, и според дадената му благодат трябва да лекува тази душа, и за това ще получи от Бога голяма милост като добър пастир на своите овци.

Превод: Кръстю Банов
Из книгата „Св. Силуан Атонски“, ИК Омофор

Дарение с кредитна/дебитна карта