ставрофорен свещеноиконом стефан м. стефанов
Роден съм през 1952 г. в град Русе. Средно образование получих в Техникума по речно корабостроене и корабоплаване със специалност “навигация”. Завърших висше богословско образование в Духовната академия (сега Богословски факултет) “Св. Климент Охридски” през 1982 г. Защитих дипломна работа на тема “Христологическият възглед на св. Игнатий Богоносец”. Ръкоположен съм от Доростолския и Червенски митрополит Софроний за дякон през 1978 г. и за презвитер през 1980 г. От ръкоположението си до сега служа в русенския храм “Св. Николай Чудотворец”, където съм и председател на църковното настоятелство. Бях народен представител в 36-то и 37-то Народно събрание, воден от идеята да се възроди практиката от първите народни събрания след Освобождението, Църквата да има активно присъствие в гражданското общество. От 1997 г. до 2000 г. редактирах вестник “Духовен дом” – едно от първите издания след 1989 г. у нас с християнска тематика.
Грубият светски грохот все повече заглушава нежния призив на нашия Спасител. Ние сме призвани не да надвикаме света, а да му покажем, че братството и любовта са по-ценни от всичко, което той ни предлага и налага. Всичко в нашата вяра е просто и естествено. Необходимо е да го приемаме такова, а не да го усложняваме. Иисус Христос ни повика около Себе Си да създадем братска общност на любовта, която Той нарече Църква. Не трябва да оставаме безразлични, когато тя бива превръщана в институция. Институцията не спасява. Ние сме призвани да се спасим чрез евхаристийното единение в Църквата. Тъй като Църквата не е място, където се прави Причастие, а Причастието прави Църквата. И само то ни прави причастни с нашия Господ.