Великден
Във пролетната нощ люляни от зноен дъх и звезден звън, сънувахме ний твойте рани и тихо плакахме насън. Ний плакахме за Теб на кръста, за себе си и за света, за своите ястребови пръсти...
Във пролетната нощ люляни от зноен дъх и звезден звън, сънувахме ний твойте рани и тихо плакахме насън. Ний плакахме за Теб на кръста, за себе си и за света, за своите ястребови пръсти...
Денят така е чуден – синина струи от свода днес – едно момиче подпряно до църковната стена, раздава китки, здравец и игличе.
Аз не помня, аз не съм видял минаха ли моите години? Ти не ме оставяй да загина, Господи, преди да съм живял!
Роман Нови Сладкопевец Глас на дякон, пение от клира, златен лъч във димния олтар, тайнствения говор на Всемира и мъжа във огнена порфира, страшен като пламък на пожар.
Мъглата като балтон е провесила празни ръкави – обличам балтона, направен по моята мярка. И моля се – никого в тая нощ не забравяй, Господи, слязъл на пътя с колесницата бяла.
Час на размисъл и покаяние, и предчувствие за измяна. Светят с бисерно нощно сияние олеандрови цветове. На лицата апостолски — бдение. И Христос – с лунносребърни длани. Между свещите скръбно наведени пеперуда вечерна снове....
Блага майко на царя и Бога на всички, майко на създателя на всички, живот на всички и благост на всички, краю на всичко добро и желаемо!
Проглас на светото евангелие. Както пророците са предрекли, Христос иде да събере народите, защото е светлина на целия свят!
Аз Богу се моля с това слово: Боже на всяка твар и създателю на видимите и невидимите неща!
И ние ще простим, и Бог. Невежи, чакаме разплата. Но крие в себе си злината за мъст най-сигурен залог.
Из романа "Доктор Живаго" І Щом мръкне – идва демон луд: за мойто минало разплата. И спомените за разврата гризат сърцето ми, че в блуд – робиня на мъжа разплут – аз бях глупачка...
Щом тя се спусне, отначало горе на куполите златото помръква, а най-подир и на самата църква потъва бавно каменния кораб.
В начало беше Словото… И сбъдна Бог – изпрати на Земята Своя Син, предвечния Божествен Логос.
Когато всичко беше наред, беше изчезнала идеята за грях, и земята беше готова – във всеобщия мир – да консумира и се весели без догми и утопии,
Превод от немски: Стоян Бакърджиев Бог е далеч от теб и нас. От своя трон висок ръката ти в прекрасен час благословил е Бог. У никоя с по-нежна плът ръката не блести. Аз съм...