Свободата в Библията



БЛИЗКИ ТЕМИ:

6 коментара

  1. Радостина каза:

    Прекрасен и задълбочен анализ! Благодаря, отче!

  2. Pavel каза:

    Интересна статия. Авторът е успял да обхване различните аспекти на понятието „свобода “ в библейските текстове. Свободата е и есхатологична категория (прор.Исайя, някои от аспектите които авторът е засегнал в Новия Завет).
    Усеща се влиянието на немската библеистика: „Проблемът е, че днес е невъзможно да бъдат разграничени възгледите на реално съществувалия Иисус и възгледите на евангелистите, всеки от които представя неговата версия на Христос“.Немскоезичното богословие е склонно да разглежда Евангелията и въобще новозаветните книги, в тяхното отношение към общините, където те са възникнали, а не като произхождащи от реалността на историческия Христос.Този подход има своето методологическо значение, но не бива да се приема безкритично

  3. ivan ivanov ivanov каза:

    Интересна е свободата от злото самия човек. Често съм чувал да казват такова беше времето искрено вярвахме в определени идеи и вършехме зло, само че незнаехме че е зло и не носим вина за това. Излиза че злото е външно, но това е невеъзможно тъй като нравствеността е вътрешен акт. Как да се борим със злото ,което се маскира като добро? Вярата и благодатта преобразяват вярващия, но какво да кажем на тези, които не вярват- някои от тях вършат също добро и не са толкова засегнати от злото, колкото много от вярващити. Това води до това че много трудно можеш да убедиш някого във вярата, защото той винаги може да намери пример за лицемреието на вярващия и да даде пример за обратното у атеиста. Съгласен съм че при изпитание тази нравственост на атеиста се оказва илюзорна, но може и да не е така.У атеиста това действие на духа ли е който действа където си иска или на потъмнената и изначлно добра природа или просто проекция на един дълбоко заложен ни културен модел и възпитание?

  4. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    До Molier,
    Не само евангелистите, но и ап. Павел в различните си послания (автентични или не) представя Христос по различен начин и от различен ъгъл. Неслучайно в ранното християнство изобилстват най-различни христологии. Новият Завет не изчерпва темата за Христос. Той остава една вечна загадка за нас. Който твърди, че познава Христос изцяло и без остатък е луд.

    До DODO,
    В съвременната цивилизация е заложена християнската етика, основана върху 10-те Божии заповеди. Дори и атеистите я спазват, въпреки че се абстрахират от нейния източник – Бога.

  5. Pavel каза:

    До о. професора,
    Да, в ранното християнство има най-различни христологии. Но посланието на Новия Завет, въпреки че е многобразно, е единно в своята същност. В крайна сметка, това единство е в основата на приемането на тези книги като правило на вярата и включването им в единен в своето богословие, сборник. За някои от книгите този път е бил по-дълъг и противоречив, но накрая те са били утвърдени като част от каноничния сборник.

  6. Pavel каза:

    Що се отнася до христологиите, създадени в юдаистични и гностически общности, гравитиращи към християнството, спор няма, те са изобилие, алтернативно, на каноничните книги. В тях, обаче, историческият образ на Христос почти не присъства. Колкото и да е спорен този исторически образ в евангелията, все пак те имат претенцията преди всичко да предават история – като изпълнение на пророчествата и обещанията дадени в Стария Завет. Съгласен съм с Вас, че личността на Христос не се изчерпва с текста, но историческият Му образ е конкретност, на която настояват новозаветните писатели, поставяйки я в основата на единството на своята христология.
    Сърдечен поздрав!

Споделете в социалните мрежи