Вековен манастир събира жителите на Враца

На празника "Успение на Пресвета Богородица" хиляди идват на поклонение в манастира "Св. Иван Пустиножител" край Враца. Вековна е традицията, която събира пръснати в страната и чужбина жители на кварталите Кулата и Бистрец.

Всяка година те се събират на празничната литургия, а след това и на курбана, който организират от кметските наместничества и читалищата в кварталите на областния град.

Тази година любители на туризма, поклоници от всички възрасти и различно социално положение отново бяха заедно, за да се помолят на Божията майка, а след това да се повеселят, попеят и потанцуват върху прохладните поляни около обителта. Божествената литургивя в чест на празника бе отслужена от отец Сашо и отец Кирил, а след това бяха извършени две кръщенета – на шестмесечно момиченце от гр. Криводол и едно по-голямо от София, чиито близки са предпочели големия празник на Божията майка, за да въведат децата си в лоното на християнството.

На празничния ритуал по освещаване на вода и благославяне на именна трапеза присъстваха и временно изпълняващата длъжността кмет на община Враца Светла Кръстева, заместник-кметът д-р Слави Георгиев, кметските наместници на кварталите Кулата и Бистрец. Всички заедно се помолиха за здраве, благопреуспяване и спасение. За доброто настроение сетне пя страхотен фолклорен ансамбъл от квартал Кулата, който за първи път се представи с дарените от ПП ГЕРБ на осми август национални носии. Хората споделиха заедно надежди и радости, показваха внуци и правнуци, дошли отдалече, изказаха благодарността си към Община Враца, която от няколко години активно се стреми да обновява стари центрове на духовността и културни традиции и обичаи.

Манастирът е построен вероятно през Средновековието. Намира се в подножието на Врачанския Балкан, на 10 км от областния град вляво на магистралата за Бели извор и Монтана, над квартал Бистрец. Поляната, върху която е бил разположен, е била оградена с укрепления от късно-римската и византийска епоха, останки от които има и до днес. Около него тече рекичка, извираща от пещера южно от манастира.

Наоколо има и няколко скални обители (скитове) на отшелници. В една от тях се твърди, че се е подвизавал небесният покровител на българския народ св. Иван Рилски, затова и манастирът носи неговото име. Наричали са го още “Св. Йоан Богослов” и “Св. Иван Касинец” (заради поляната Касината, както я наричат местните). Според последните исторически проучвания, датирани от запазените стенописи, е построен през XII–XIII в. Останки от тях се виждат и до днес на външната и вътрешните стени в западна част на църквата в манастирския комплекс и представляват сцени от Страшния съд, както и образите на св. св. Константин и Елена.

По време на турското робство святата обител е опожарявана два пъти от поробителя, но отново е възстановявана. Освен еднокорабната църква, там е имало и магерница. Култовата сграда е каменна, с малък купол, полуцилиндричен свод и три олтарни абсиди. Те са покрити с тежки каменни плочи, укрепени по-късно с три големи контрафорса, стигащи до покрива. Стенописите вътре са почти заличени. Фрески има и в пещерата с извора до манастира. Той е известен още с една от първите щампамарници за медни гравюри в България. Имало е и прекрасен дървен иконостас. Запазени са няколко от щампите, като много интересна е медната гравюра от 1822 г., на която е изобразен манастира с изглед към Враца. Тогава, както и през цялото петвековно турско робство, той е бил важно културно-просветно средище – с килийно училище, издигнато високо, за да не бъде обект на посегателства. Братството му е поддържало връзки с руски манастири и през 1628 г. негови представители са посетили Москва. От 1894 до 1928 г. манастирът е напуснат и оттогава носи и името на св. Иван Рилски Пустиножител (св. Иван Пусти). На 16 септември 1928 г. е възобновен и преосветен. През 1990 г. става обект на иманярско вандалско опустошение, вследствие на което е разрушен олтара, както и стенописи. Отнесена е цялата църковна утвар, разрушени са магерницата, хотелската част и водопровода.

По решение на Врачанския епархийски съвет и с благословението на Врачанския митрополит Калиник, през последните години се извършиха крупни ремонтно-възстановителни дейности. Първо се облагороди почти цялата прилежаща към манастира площ с доброволен труд на духовници и много врачани, със съдействието на вече бившия областен управител д-р Антонио Георгиев, Финансовото и Културно министерства, дирекция “Вероизповедания”, Община Враца и много дарители. На 7 септември 2008 г. манастирът бе тържествено преосветен. Построен е малък параклис в подножието на пътя, изцяло рекоструиран от фирма “Инертстрой Калето”.

Над 5000 гости, между които депутати, политици, общественици, спонсори се стекоха на този ден за голямото събитие, тъй като обителта е скъпа на всички врачани. В подножието й се намира митрополитската резиденция, построена във възрожденски стил. С трепет, гордост и морално удовлетворение посрещнаха камбанния звън на възстановената светиня. В нея от първия ден в монашески подвиг се подвизава йеромонах Антоний. Ежедневно тук идват поклонници и туристи.

През 2008 г. община Враца взе участие в Черноморския туристически форум, в който основна тема беше религиозният туризъм: „Манастирите – носители на българската духовност”. Основни теми в проведените дискусии бяха „Манастирите – носители на българската духовност”, „Скалните манастири в България”, където Община Враца се представи с възстановения манастир „Св. Иван Пусти”.