От светската суета до Бога



БЛИЗКИ ТЕМИ:

40 коментара

  1. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Много интересен материал за българин от старо време, но вече го четох в сп. „Минало“, 2008, № 2.
    .
    Връбница –
    http://archiman.livejournal.com/

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Блудство – духовно и плътско

    http://sinay.blog.bg/novini/2010/03/26/zadyrjaha-dvama-myje-prodavali-porno-s-iasnovidkata-ivelina.518405

  3. Ф.Николов каза:

    Честит празник на всички православни християни!

    Не смятам на този светъл ден и то точно под тази статия да се конфорнтирам, но наистина, [u]напълно сериозно[/u] се учудих на формулировката „изявен аристократ“. Не искам да характеризирам по какъвто и да е начин човека определен като такъв, интересува ме единствено на каква историческа база почива това определение; лично аз не смятам, че е исторически адекватно. Смятам го за някаква религиозно-естетическа поза, отколкото за властова реалност, налагаща със сила ценностни хоризонти.

    Кога за последно са управлявали аристократи на територията на България?

    Как се образува и запазва българската аристокрация?

    Има ли пряко влияние (културно-политическо) произтичащо от живота на аристократа върху обществото?

    Има ли самоосъзнато съсловие от аристократи?

  4. Ф.Николов каза:

    Не разбирам какво е това явление „аристокрация“ в България.

    Достатъчно ли е да си богат по наследство, да имаш отношение към „националната култура“ за да си аристократ?

    Или всичко това е опит за намиране на български аналог на западен феномен.

    Струва ми се посетителите на православие.бг биха могли да ми отговорят на тези въпроси и най-вече такъв ерудиран учен като архимандрит Павел.

  5. veska каза:

    И аз съм съгласна, че материалът е изключително интересен и поучителен!

    Погледнах този в сп. „Минало“. Наистина става дума за същия човек, но тук авторките много изразително са наблегнали на духовната същност на описания господин, прекрасно са описали човешките терзания, когато някой реши да поеме по духовната пътека на живота. Смятам, че са успели да доловят като истински психолози, идеята за монашеството, подкрепена с много подробни цитати и примери. Умело са вплели личната история с философските разсъждения.

    Книгата на Нусбаумер, която цитират няколко пъти изглежда също интересна. Ще я потърся и ще прочета.

    Убедена съм, че този материал е попаднал в точното време и на точното място!

    С радост бих изчела и други неща от тези авторки. Те са много талантливи!!!

  6. veska каза:

    Г-н Ф. Николов откъде знае, че човекът не притежава някаква аристократска титла от чужбина – барон, граф или друга.

    Например актьора Явор Милушев има титла, при това от чужбина.

    Но дори и да няма, не виждатели Г-н Николов как е изглеждал този човек. Каква интелигентност излъчва неговото лице, образованост и авторитет.

  7. veska каза:

    Вашите въпроси ми приличат на обикновено заяждане или на някаква нотка на злоба и завист, така типични за българския ни манталитет.

    Българите не могат да допускат да има умни, успели, знаещи, можещи и оригинални същества около себе си.

    Господин Николов да не би да изпитва някакви комплекси или чувство за малоценност, след като е прочел за постиженията на този човек?

  8. veska каза:

    Аз съм много приятно впечатлена, че такива хора са съществували – да говориш 7 езика, да имаш такова потекло. Да се посветиш на Бога, както са го написали, звучи толкова християнско и прекрасно … Обърнахте ли внимание кой е бил кръстник на г-н Карагьозов? Аз съм запозната с хаджи Николи, даже посетих новореставрирания хан във Велико Търново? Станал е прекрасен!

  9. veska каза:

    Моето мнение е, че не е християнско човек, който има някакви претенции за възпитание, култура и е носител на християнски ценности, да се отнася така с изявените ни личности. По цял свят, а аз пътувам много в чужбина, всички много държат на своите национални герои и исторически личности!!!

  10. Божидар Питев каза:

    Биографията на В. Карагьозов е изключително интересна и ценна. Фактите говорят сами по себе си, дори и без коментар.

  11. Когато се говори за православие у нас обикновено се дават исторически примери от близкото и далечно минало. Наистина историята и литуратурата остават главните хуманитарни образования у нас и чрез влизане в историята и литературата Църквата получава неоценима помощ, ако разбира се приемаме БПЦ за официален представител на вярата на българите. По-интересно е обаче състоянието на религията днес и какво става с умните, можещи, достойни и честни хора, които Църквата би трябвало да издирва, както и да издирва Божиите угодници и любимци и да им дава шанс да реализират своята свише дадена им благодат по рождение или по Божи избор за прослава на Бога и за утвърждаване на вярата. Освен това прави впечатление една тенденция в българското общество, видно и от биографията на Карагьозов, че по-изтъкнатите и интелигентни българи от ново време дават децата си да получат техническо и практическо образование. Така обаче се снижава нивото на богословие и философия у нас, които крепят вярата със слово.

  12. veska каза:

    Интерсно е изложението на pitevs. Но както са написали авторките на биографията на г-н Карагьозов, неговият син е бил голям дарител също. Цитирана е сумата от 50 000лв. за изработка на иконостас. Това за мен говори, че дори и да нямат религиозно или философско образование, хората от миналото са били големи дарители за дълбоко духовни и религиозни каузи. Това показва, че духовността и вярата не са въпрос само на академично образование, а на [u]възпитание[/u] и начин на възприемане на околния свят.

  13. veska каза:

    Днес се опитваме да възпитаваме благотворителност не само при малките деца, но и при възрастните. Прекрасно е, че много хора откликват със средства за лечение на болни в чужбина, дарят суми за реставрация на църкви и манастри, строят нови. Щом благотворителността от преди 9 септември 1944г. се възражда, заедно с присъствието на все повече хора в храмовете – не само на големи празници, това за мен е огромна надежда за духовното спасение на нашия народ!!!

  14. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Българската аристокрация изчезва през османското господство – не толкова е изклана, колкото е приела исляма заради изгоди и постове като спахийството. „Кнезовете“ в СЗ България през Възраждането са по-скоро кметове. Неслучайно след Освобождението започва търсене на аристократ, който да стане княз – в Русия, Дания, Грузия и накрая в Австрия. До голяма степен тази липса предопределя следващата ни история.

  15. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Бизнесмени в расо. –
    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-28&article=318972

  16. veska каза:

    За да бъде изяснен въпросът с аристокрацията ще кажа няколко неща:
    1. В тълковен речник е записано:
    – Аристокрация – висш слой на обществото, който поради своето богатство или знатен произход, се ползва с различни привилегии, на първо място да заема висши служби в държавата. Родова или парична знатност.

    – Висшето съсловие в Древна Гърция.

  17. veska каза:

    По повод търновските боляри – възможно е някаква част да са приели доброволно или насила исляма. Но много по-голямата част от тях са избити – спомнете си погребението на тланните останки на 110 търновски боляри, които бяха погребани с почести наскоро във Велико Търново и имаше репортаж по националните медии.

  18. veska каза:

    Третото Българско царство започва от 1879г., когато на престола в България е възкачен княз Александър Батемберг.
    Първата конституция – Търновската, която навърши 130г. през 2009г., направена по модел на Белгийската, забранява на княза да раздава благороднически титли.

    Търновската конституция търпи няколко промени. Под влиянието на княз Фердинанд е променен чл. 59 – за раздаване на ордени само на героите от войната. Той го редактира, като разширява това понятие и от тогава са въведени ордени за Граждански заслуги. Идеята на княза е била да удостоява своите поданици с подобни знаци, които да заместват благородническите титли. Защото конситуцията не му дава това право, а то реално е същестувало на запад в миналото и сега.

  19. veska каза:

    Английската кралица е удостоила много изтъкнати личности с титли – лейди Маргърет Тачър, сър Елтън Джон, сър Лорънс Оливие, сър Алекс Фъргюсън и др.

    Това са хора, които нямат кръвно родство с английската династия, но за особено големи заслуги към държавата те са получили тези титли.

  20. Ф.Николов каза:

    Ves-ves-tres-tres чрез множеството си коменари в „защита“ показвате точно вашата уязвимост по темата. Вие откъде пък знаете с кого говорите, че ме обвинявате във завист, чувство за малоценост или някакви комплески. „Вие“ българите може да приписвате чувствата си за малоценност на всеки, който не приема безкритично подадените му „традиционни истини“, това мен не ме засяга. Изобщо не е достатъчно да ти ДАДАТ някаква титла за да си благородник, още по-малко това зависи от „излъчването“ на лицето и образоваността. Благородника не се занимава с търговия, нито с учителстване той има наследствени ВЛАДЕНИЯ (ЗЕМИ) на които е пълновластен господар. Цялата европейска история на феодолизма, рицарството, ренесанса и т.н. отсъства в разгърнат вид в България.
    „Умни, успели, знаещи, можещи и оригинални същества около себе си“ има навсякъде и точно те не са аристократи, а парвенюта (не говоря за човека от статията, а за Вашето определение).

  21. Ф.Николов каза:

    В България властва грубия историзъм, за който е напълно достатъчно да имаш ясно родословно дърво и да не си копал на нива, за да се наречеш аристократ, а освен това, ако ти се възхищават „селяната“, че говориш няколко езика, бил си в „чужбината“ и имаш парици още по-добре. „Той се различава от нас, значи е аристократ“. С тази огромна разлика, че никой аристократ не се нуждае от одобрението (или възхищението) на плоската маса, нито неговите качества зависят от натрупаната национална средна култура. За всеки истински аристакрат, намекването за някакви [u][b]“ОБЩИ ЧУВСТВА“ [/b][/u]с народа е обидно, именно поради това и никой аристократ не е и не може да е националист в съвременния смисъл на думата. Аристократа изгражда качествата си не заради народа, а въпреки него, той ги удържа със сила, а не с мили очи пред възхищаващото му се население. Одобряващият, възхваляващия от народа си въобразява, че знае какво възхвалява, това е непоносимо за всяка аристокрация.

  22. Ф.Николов каза:

    Досега с аристократичния стил (живот) на народа с аристократа трябва да става само от далече иначе има опасност възхищаващият да немери сходни черти с него.
    Национализмът в България не позволява да се мисли качество извън възпроизводтвото на народната идентичност и затова всеки, който се жертва за народа, който се заиграва с чувствата и мислите на тълпата се смята за аристократ. Но точно универсалната култура (а не националната) е продукт на истинския аристократизъм; рицарството е крайната изява, тук се сражаваме и защитаваме наднационална идея, а не кокетираме с тълпата, за да не признае или отхвърли.
    В България като историческа форма аристокрация няма! Със сигурност има отделни черти, в отделни други форми, в някои сполучливи изключения, но „trend” няма.

  23. Ф.Николов каза:

    Разбира се, който иска може да си въздигне някой идол, когато си поиска според обстоятелства и конкретните си нужди, може да си измисли и изтълкува „важни“ факти, когато си поиска, тълпата се нуждае от кумири, в които да вярва, това обаче не е аристократизъм. Трагедията в България е именно тази, че няма ясна диференциация, строго отделяне на един определен начин на живот с масово разпространения, неговото удържане и силово сегрегиране с „народа“; в България за „елит“ се смята това, което поддържа колективното „несъзнавано“ за изключителност и непреходна стойност на НАРОДА, за НАРОДА, [b][u]ОТ НАРОДА![/u][/b]!
    Аристокрацията е начин на живот, а не университетски знания, международна търговия, израз на лицето, салонно общуване, концертни изпълнения!

  24. Матей каза:

    Г-н Николов,

    Българският народ не е „тълпа“ – оценката ви е повече от достатъчна, за да ни създаде ясна представа за отношението ви към НАС, българте.

    Относно понятието „аристократизъм“ – няма такова в православието, нали се сещате за притчата на гробището, където всички сме еднакви. Това ме убеждава, а и останлите ви разсъждения, че не сте православен и не питаете добри чувства към вярата ни. Достатъчно доказатлство е фактът, че вие посочвате като символи на християнството кръстоносците, които са избили монасите на Света Гора! Много ви моля да си сверите часовника!

    Относно вариациите на тема светски аристократизъм – идеята за унаследеността на аристократизма по кръвно родство е отречена още преди 300 години и то именно от европейските философи. Май доста време е минало от тогава, че да предъвкваме подобна тема.

  25. veska каза:

    Уважаеми Г-н Ф. Николов,
    Един истински джентълмен никога не би започанл своето обръщение с ves-ves- tres – tres /коментар №20/.
    Само тази фраза е достатъчна да проличи какъв манталитет и наченки на инфантилизъм носите!

    А цялата плеяда от думи, която сте изсипал в продължение на 4 коментара, показва единствено и само, че Вашите твърдения са базирани на теоритични постулати, книги по философия, етика и морал, но в никакъв случай на реални житейски ситуации.

  26. veska каза:

    Защото един човек, който наистина е има удоволствието да контактува с истински аристократи, има абсолютно различно мнение от Вашето.

    Дано съдбата бъде благосклонна към Вас и да преживеете, поне веднъж в живота си, подобна емоция…

  27. Матей каза:

    Абсолютна лъжа е твърдението на Дон Кихот за приемането на исляма от българските боляри. Вие сте духовник и учен – представете ни факти, тъй като казаното е изключителен удар върху българското достойнство!

    Понеже някои коментатори тук откриха в тази ценна статия само и единствено идеята за аристократичностт, бих желал да добавя, че аристократизмът е състояние на духа, а в православен контекст – това е светостта, с която Бог дарява верните нему.

    България винаги е имала своите големи духовни аристократи, а по-малките – откриха компютъра, дизеловата помпа, печелят олимпиади по математика и т.н и т.н.

    И всеки, който се опитва да внушава друго, или не познава собствената си история, или просто е недоброжелателен към НАС българите!

  28. Ф.Николов каза:

    Точно така, г-н Матей, всичко започва от „ВСИЧКИ СМЕ ЕДНАКВИ“, освен това никъде не съм писал, че съм православен. Кръстоносците никъде не съм ги споменавал, те са само една част (спорно е дали най-добрата) от аристокрацията. Вашите религиозни дрязги с католиците не ме интересуват. Разбира се, кръвното родство не е достатъчно за аристократизма, по-важно е да се задържи (по-често със сила) правото да си господар.
    Който не може да заповядва, той трябва да се подчинява – това е езистенциално правило. Аристокрацията в развитието си натрутва и художествени, естетически качества, само че ГРУБА фалшификация е да се приравнява всичко с тях, трябва и реална власт, абсолютно е необходимо за усещането – дистанция, качество. Европейските философи се еманципират от низините и от израждането на аристокрацията в самодоволство и отстъпки пред „духовната“ власт. От последната аристокрацията се нуждае само за да затвърди в простолюдието страха от властта си. Кой аристократ го е е еня за „вярата“?

  29. Ф.Николов каза:

    Вярата е за хора които не вярват в себе си. „Грях“, „ад“, „рай“, „благочестие“, „смирение“, това са необходими житейски ориентири за всеки, който се намира в подчинено положение. Къде се е чуло и видяло аристократ да работи? Инстинктът за работа показва ниско потекло. Аристократът прави най-общо две неща: или воюва за да защити правото си да властва или се забавлява, той има само свободно време, разбира се тук не се изключват занимания с изкуства, като признак на разточителен финес и житейска неангажираност.

    Това, което „народът“ не понася е някой да се превъзнесе над него, тогава му става много неприятно, а най-мрази някой да му заповядва. Затова той се стреми да по всякакъв начин да „изравни“, да направи „разпознаваеми“ за себе си тези личности – единият начин е чрез религията. Аристократа „служи“ на народа, макар и да му заповядва, ходи в църква, посещава папата/патриарха, населението се чувства доволно, притъпява се болката от подчинението.

  30. Ф.Николов каза:

    Ves-ves, арстократът има задължения и ОБНОСКИ само пред РАВНИТЕ на себе си, не пред ВСИЧКИ.
    Удоволствието и неудоволствието са ориентири и житейски критерии за неудачниците. Аристократът е твърд в това, което е, не се нуждае от одобрения, нито свише, нито отдолу.
    Всичко това го пиша по този начин, не защото съм аристократ (в България такива няма), а защото съм общувал с такива, макар и далечни издънки на истински аристократи. Твърдо съм убеден, че и две минути няма да издържите да общувате с аристократ, това не е за страхливи и изнежени хора с лабилна религиозна психика, които чувстват „удоволствие“/“ неудоволствие“ при общуването.

  31. Матей каза:

    [quote]Цялата европейска история на феодолизма, [b][b]рицарството[/b][/b], ренесанса и т.н. отсъства в разгърнат вид в България.[/quote]

    Липса на големи дупки в образованието показва:

    1. Свързването на българската култура, която ВИНАГИ е била православна и епохата на рицарството!

    2. твърдението, че европейските философи са произлезли от низините. Е, за ваша изненада, повечето от тях са с аристократични титли.

    И понеже разбрахме, че не сте нито българин (говорите за ВИЕ Българите), нито Православен (по вашето собствено признание), каква работа имате в сайт, наречен ПРАВОСЛАВИЕ БЪЛГАРИЯ?

  32. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Впечатления от Йерусалим –

    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-29&article=319081

  33. Ника каза:

    Прекалено май се набляга на достойнствата на този човек и ползата в манастира от явните му таланти.Но нима това не е обезсърчаващо са по-прост човек ,който иска да посвети остатъка от живота си на Бог?
    Да си припомним какви бяха светите апостоли-най-обикновени рибари.

  34. veska каза:

    Уважаеми Ника, първо да бяхте прочели внимателно биографията на г-н Карагьозов, преди да дадете Вашия неоснователен коментар. Как ще наречете прост един човек, който е следвал 10 години в запазна Европа, говори 7 езика, преподавал е дескриптивна геометрия. Вие някога учил ли сте дескриптивна геометрия? Тя се преподава на студенти в инженерните специалности!

  35. veska каза:

    Уважаеми Ника, как можете да богохулствате по този начин. Това е героизъм! Да оставиш всичко, което си придобил и да отидеш в манастир, при това в Зограф!!!

    Този човек заслужава да бъде канонизиран за светец!!!

  36. Ф.Николов каза:

    към Матей:
    Една аристократична максима показва коя е една от причините аристократизмът да загине – благородниците са забравили, че еснафите са еснафи и са започнали да се държат с тях като с благородници.

    това е моят отговор, ако си бяхте наприл духовния труд да разберете нещо от което съм написал (което впрочем го знае всеки средно интелигентен човек) щях да Ви отговоря по друг начин……

    със здраве и наблягайте на молитвата и поста.

  37. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Днес е 14-ти нисан – Пасха по юдейския календар. Така са празнували повечето християни в Мала Азия през І-ІІІ век, а след забраните през ІV век – само монтанистите, които предпочитат да се самоизгорят през VІІІ в., но не и да прекратят тази традиция.

  38. Ника каза:

    Първо -да бъдеш взет в свята обител -каквато и да е да станеш неин член е чест за самия човек.А не чест за Бога ,който дава всичко и талантите и живота и здравето.
    Второ-няма значение какви достойнства има човек ,колко е учен и така нататък ,всичко е взето „назаем“ за този временен живот,в който сме като гости.Трето къде казах хулна дума към Бог?
    „Но казвам ви ,че Бог и от тия камъни може да издигне Аврамово потомство“-Исус Христос

  39. deli_anna каза:

    Днес Вениамин Схимонах е предал Богу дух. Вечна му памет!
    Впечатлена съм от неговата биография! Жалко е, че подобни хора се разждат малко, а такива като него трябва да са мнозинство, за да живеем в един много по-добър и по-красив свят.

  40. deli_anna каза:

    След като изчетох, с огромен интерес текста цели 3 пъти, защото изобилства от много факти и събития от нашата история и си припомних кои са цитираните имена – все на известни и изтъкнати исторически личности, успях да доловя какво писателките са искали да изтъкнат с тази публикация – те се прекланят пред монасите, пред тяхната сила и воля да се отделят от света на суетата и да започнат живот в манастир. Много точно изтъкват каква е ролята на монасите и монахините. Те успяват да ни разкрият ясно значимостта на тези хора. До сега не се бях замисляла колко отговорна, тежка и трудна е „професията“ монах.

    Мога да кажа само: „Браво! Прекрасно написано, но трябва да се чете внимателно и да се размишлява върху материята.“