Реабилитацията на еп. Николай Макариополски – стъпка към национално помирение



БЛИЗКИ ТЕМИ:

6 коментара

  1. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Бог да прости дядо Николай! Той беше от с. Ресен, Търновско. Каза ми, че е бил офицер и дори бил сгоден, но станал монах и то в строгия някога Преображенски манастир. Четири години бяхме заедно в Духовната академия – той като черкуващ се сутрин и вечер в параклиса, а аз – клисар. Преди да приема монашество, помолих го да ми стане духовен старец. Той прие, но настоя, че аз ще бъда единственото изключение. Неслучайно отказваше на мнозина тази чест, защото по думите му „има три категории – послушници, непослушници и подслушници“. Дядо Николай беше културен и широко скроен човек. Като студент подредих и описах библиотеката му, в която много книги бяха подарени с автографи. Той беше близък на Румънската и Арменскака църква и знаеше добре съответните езици. За Катин отказваше да говори. Неговата мечта беше да превърне Преображенския манастир в „духовен фар на Изтока“. Все още мечта…

    7 неделя след 50-ца
    http://archiman.livejournal.com/

  2. БПЦ няма да вземе отношение по реабилитацията на пострадалите, нито ще канонизира жертвите от комунизма, които по църковно-народно предание в София са близо 400 човека. За това йотношение не допринасят само компромисите,или политикономическите й връзки с бивши и настоящи агентурни личности и формации. Има един психологически момент и той се казва вяра в истината. БПЦ не вярваше, че комунизмът може да бъде контестиран и да се търси реабилитация на пострадалите от него. БПЦ не вярваше, че народът пази вярата и въпреки гоненията над християните и националистите – фактическите жертви на режима – хората ще държат на своите обичаи и традиции. БПЦ не вярваше, че хората ще потърсят обяснение за огромните мероприятия, в които беше по военному мобилизиран целия ресурс на нацията и дивидентите от които мероприятия отиваха в джобовете и банковите сметки на комунистите. Въобще БПЦ не вярваше. И сега,когато това неверие е подложено на публичен въпрос от страна на хората, БПЦ гузно мълчи с имоти.

  3. Преди време по повод изказването на пловдивския владика Николай, че има духовна връзка между концерта на Мадона и загиналите българи вОхридското езеро се вдигна шум, в който един свещеник каза, че Църквата не говори от името на Бога, а от името на Евангелието и се стигна до публично изказване, че никой не може да говори от името на Бога. Интересно при такива заявления за какво ни е Църква тогава? Евангелието можем да си го прочетем вкъщи в оригинал от старогръцки и латински език, има духовна литература, има светски дейности в образователната , здравната и социалната сфера и има разбиране, че молитвата на праведника и светеца, бил той и без расо, се чува повече от молитвата на политикономически играчи, гаранти на националната сигурност и международни дипломати, за каквито се изживяват много от расоносците, особено „висшите кадри“. Ако Църквата не е посредник между Бога и хората и не е представител на българите пред Бога, тогава за какво ни е? Науката и просветата се развиват самички.

  4. Сериозният проблем на БПЦ е на кой се кланя всъщост ТЯ. Дали се кланя на народа, а в Библията има много текстове, които казват че волята на Бога и на народа понякога се разминават и има масово отстъпление и идолокопклонство, а истинските праведници са малцина и живеят като аскети и отшелници. Дали БПЦ се кланя на науката, ползвайки онези направления от научната и философска мисъл, които защитават правото на вяра и на религия на хората? Дали се кланя на историята, замествайки лукаво и неграмотно модерното езическо епико-мистично преклонение пред паметника на героя на въоръжената борба с преклонението пред религиозните реликви? Дали се кланя на международното положение и така да признава, че силата на света е по-властна от силата на истината и Христовия завет? Въобще, с оглед параметрите на вяра от историята и другите изповедания,що е днес БПЦ?
    http://www.bg-history.info/5201/Edin-aspekt-na-sushtinata-na-bulgarskiia-vupros-v-istoriiata-Kum-filosofiiata-na-bulgarskata-istoriia.html

  5. Траянка Георгиева каза:

    Ч У Д О
    Плачело, молело се момчето
    на дядо владика Николай.
    Били пълна стая затворници,
    извиквали ги едни по един:
    „Имам малки деца,
    моля те, моля те,
    само ти можеш да ни спасиш”.

    Плачело и се молело момчето.
    Извиквали ги в нощта,
    а отвън била смъртта…

    Мислил отчаяно
    дядо владика Николай
    как момчето да спаси.
    С джобно ножче издълбал
    образа на Богородица
    на тъмната стена.
    И се молил, молил в страшната нощ
    с цялата си душа.

    Чудото станало!
    Когато навън изсветляло –
    били само двамата
    единствените останали живи
    от стаята на смъртта!
    Момчето – певец
    от църковния хор.
    И дядо владика
    Николай Макариополски!

  6. бай Иван каза:

    реабилитацията на избитите от комунистите е сама по себе си реабилитация на комунистическия режим; активно мероприятие на комунистическия режим, а самите покойници не се нуждаят от такава реабилитация, понеже в отвъдното няма никакво значение, никаква богословска стойност; вечная память на злодейски избитите и пострадали!