Кръстният път на Руската църква

Зловеща снимка. На нея попаднах, търсейки документация, свързана с преместването на паметника на съветския воин в Естония. Третият отляво надясно труп е на епископ Платон Ревельский. Преди да бъде въведен в архиерейски сан и да оглави възстановената през 1917 г. Естонска православна епархия, отец Павел Кульбуш е бил 23 години енорийски свещеник на Естонската православна църква в Санкт Петербург.

След оттеглянето на германските войски на 21 декември 1918 г., болшевиките овладяват град Тарту, където се намирал епископът, и започнали жестока и кървава разправа. Три седмици по-късно естонската армия обсажда града. На 14 януари 1919 г. заедно с други заложници, между които двама свещеници и протестантски пастор, епископ Платон, главата на Естонската православна църква, е отведен в мазето на Кредитна банка, където е умъртвен.

На следващия ден освободителите на Тарту откриват двадесет трупа, някои от които обезобразени до неузнаваемост. Установяват, че тялото на владиката е било пронизано със седем удара от щик и четири куршума, от които единият, изстрелян в дясното око. Направили фотография.

На 19 февруари 1919 г. тленните останки на епископ Платон са върнати тържествено в Талин и погребани в Спасо-Преображенския събор. През януари 1931 г. в присъствието на естонското правителство над гроба е осветен мраморен саркофаг, а датата на гибелта му и на останалите жертви оттогава се обявява за Ден на национална скръб, който се почита всяка година. Последното е свидетелство, че тогава този истински паметник е бил действителен обединител на всички естонци, независимо от етноса и вероизповеданията в осъждането на червения терор. В това впрочем е разликата с казионните паметници в прослава на Червената армия, които пораждаха страх, а сега – раздори. Странно е, че днес йерархията на Руската православна църква, възвърнала мястото си в сегашната руска държава, изглежда, загърбила евангелските послания, открито приглася на онези, които ревностно величаят отминалата слава на СССР.

Това ме накара да проследя кръстния път на РПЦ по време на имперската съветска власт. Оказва се, че до революцията в Русия е имало 360 000 свещенослужители, от които 100 000 енорийски свещеници, 4 духовни академии, 58 семинарии, 1250 манастира, 55 173 православни църкви и 25 000 камбанарии. Католическите храмове са били 4200, джамиите – 25 000, синагогите – 6000, а молитвените домове надвишавали 4000.

След октомврийския преврат до 1919 г. 18 архиереи са убити, от които митрополит Владимир Киевски, смятан за първи свещеномъченик. В затвора са захвърлени 4 епископи, 8 архимандрити и 5 игумени. По още непълни данни са закрити 94 храма и 26 манастира. Монасите от московските обители са изселени, манастирските сгради – превърнати в концлагери, работнически кооперации, военни ведомства или жилищни комплекси. В началото на 20-те години останалите живи свещеници в Русия са само 40 000. Ако примерно вземем Пермската епархия, там след дълги мъчения и поругавания епископ Теофан е удавен в река Кама в нощта на 11 декември 1918 година. Убити са и 10 протойереи, 41 свещеници, 5 дякони, 4 църковни певци и 36 монаси. Умъртвяването им е извършено по най-разнообразен начин: удавяне, промушване с щик, премазване с приклади, обесване с епитрахила, посичане със сабя, раняване и оставяне да замръзне, но най-вече – чрез разстрел, след като жертвите са изкопавали собствения си гроб. Поводите да бъдат подлагани на мъчителна смърт тези свещенослужители са били: проповед, биене на камбани и отказ да се включат в редовете на Червената армия.

През 1921 г. са ликвидирани 722 манастира, като Соловецката обител се превръща в една от първите съставни части на архипелага ГУЛАГ. От православните храмове и камбанарии остават 60 000. Следващата година с декрет е конфискувано църковното имущество. На много места в страната се устройват масови показни процеси на духовници, в резултат на които са разстреляни 2691 свещеници, 1962 монаси и 3447 монахини и послушнички. По същото време не по-малко от 15 000 духовни лица са ликвидирани без съд и присъда.

През 1924 г. храмовете са вече 50 000, а в затворите лежат 66 епископи. Останалите две духовни академии – в Москва и Петербург, преминали в ръцете на т.нар. обновена православна църква, се посещават едва от 10 до 20 студенти. Три години по-късно броят на храмовете е сведен до 28 734, а епископите в затвора са 117. Между 1928 и 1939 г. при колективизацията селските енории са масово разгромени, а свещениците им – лишени от граждански права. През 1931 г. в центъра на Москва е взривен катедралният храм-паметник на Христос Спасителя, на чието място 25 години по-късно е построен плувен басейн. Това “мероприятие” поставя начало на “безбожната петилетка” (1932-1937 г.), целяща пълното изкореняване на християнството. И действително, през 1938 г. 95% от съществуващите през 20-те години храмове са закрити. Действащите църковни сгради остават 4225, но към тях трябва да се прибавят не по-малко от 5000 църкви в ново присъединените към СССР през 1939 г. територии на Западна Украйна, Беларус и Молдова. Търсейки подкрепата на църквата след германското нашествие, Сталин нарежда да бъде възобновено богослужението в някои църкви, но когато през 1943 г. е свикан църковен събор за излъчване на патриарх, се явявят само 19 архиереи и се установява, че в предишните 25 години 205 са изчезнали безследно.

В следвоенен СССР има 22 000 църкви, но по времето на Хрушчов 10 000 от тях, както 60 манастира и 5 от 8-те семинарии, са закрити. Четиридесет и шест свещеници, най-вече от Украйна и Беларус, са следствени. През 1980 г. РПЦ разполага със 7500 храма, 16 манастира, 3 семинарии и 2 духовни академии. В навечерието на рухването на Съветския съюз там просъществуват 6794 православни храма, 1099 католически, 751 мюсюлмански и 109 еврейски. Не всички руски християни обаче са се били примирили да служат на двама господари. През 20-те години митрополит Йосиф Петроградски открито възглавява и организира Руската катакомбна църква, ръкополага тайно странстващи свещеници и укорява духовната йерархия в отстъпничество. Обявен за разколник, през 1928 г. той отговаря: “Не ние сме разколници, а вие вървите към пропастта на църковното осъждане. Призовавам ви да укрепите силите си в борбата за независимост на църквата. Не в съглашението с поробителите на църквата и убийците на нейната свята независимост е нейното спасение, а в ярък и решителен протест против всяко съглашенство, лицемерие и лъжливи компромиси, които са предателства на нейните интереси”. Арестуван, митрополит Йосиф е разстрелян през 1937 или 1938 г.

В последните десетилетия на Съветския съюз един дълбоко ерудиран енорийски свещеник – отец Александър Мен, неуморно пише и разпространява тайно книги катехизиси за духовно просвещение на безбожното общество. На 9.09.1990 г. на излизане от църквата си след литургия неизвестен му забива брадва в главата.

Тези ученици и мъченици за Христа, както и много още техни последователи, не са били забравили словата на Спасителя: “Вие сте светлината на света, не се запалва светило, за да бъде то поставено под крина, а на светилник, за да свети на всички къщи” (Мат. 5:14,15).