Моята християнска платформа



Публикуването на политическата платформа на г-н Тошев не обвързва редакцията на Православие.БГ с определена партия. Надяваме се и други кандидати за евродепутати от други политически сили също да публикуват своите тези по застъпените от автора теми.


В Европейския парламент се дебатират и етични въпроси

Предстоят първите избори в България за Европейски парламент. Партиите представят своите платформи, които са предимно в сферата на материалното. Моята партия, СДС, декларира своите 18 цели в Европейския парламент, имащи за цел да повишат жизнения стандарт на българския народ – най-бедният от народите в ЕС. Стоя зад тези цели. Те са важни. Но има и други теми, които изискват заемане на позиция и деклариране на гледна точка.

Духовността е нещо невидимо, но е всичко, на което се крепи човешкото общество. В Европейския парламент има разбиране на важността на този въпрос и на него се отделя значително внимание. Ето защо е важно всеки евродепутат не само да декларира, но и убедено да защитава своята гледна точка за духовността.

Поради неприемането на настоящия проект за Европейската конституция от Франция и Холандия предстои документът да бъде прередактиран и гласуван отново. Европа се нуждае от регламентиране на отношенията между европейските институции.

Но още по-важен е въпросът с дефинирането на европейската идентичност – това, което е общо за всички, които иначе са от различна националност. И това са християнските корени на европейската идентичност. Всеки, който се смята за християнин, трябва да се стреми да проявява това не само в своите думи, но и в своите дела.

Стремил съм се в различни въпроси, дискутирани в Народното Събрание, да влагам християнски аспект и да защитавам християнските ценности. Смятам, че е още по-важно това да се прави и в Европейския парламент, чиито решения най-често засягат целия Европейски Съюз, а не само една отделна страна.

Затова поставям началото на дискусия по тази тема, като декларирам своята платформа, която ще защитавам, ако бъда избран за евродепутат в Европейския парламент.

• В Европейския парламент аз ще се боря за изрично подчертаване на християнските корени на европейската идентичност в Европейската конституция. Тя носи и традиционния дух на толерантност и приемане на нормалността на етническите и религиозни различия, което е типично за европейския модел на “Единство в разнообразието”.

• Това означава зачитане на човешкото достойнство и личната воля.

• Това означава спазване на принципите на биоетиката и медицинската етика – в т.ч. забрана на евтаназията, информирано съгласие за донорство при трансплантация, дадено приживе от личността, или ако такова липсва, поне съгласие на близките вместо “съгласие по предположение”, т.е при липса на несъгласие да се приема, че човекът е дал съгласие да стане донор, както отскоро е у нас.

• Данните за човешкия геном следва да са лична информация и да не се използват за дискриминация – нещо, за което вече се преборих да се въведе в България.

• Ще настоявам за силно ограничителен режим за използването на генетично-модифицирани организми в селското стопанство.

• Смятам , че абортите не могат да бъдат използвани като средство за семейно планиране. Такова средство е контрацепцията.

• Репродуктивното клониране на хора вече е забранено, но продължава дискусията дали родителите да могат да подбират качествата на детето си, чрез подбор на съответна комбинация от гени. По този въпрос аз съм остро против. Приемам генната терапия по отношение на индивида (за лечение на болести), но не и евгенетични практики по отношение на неговото потомство.

• Осиновяването на деца от хомосексуалисти противоречи на правата на детето. То има право на семейство с баща и майка. Това е била позицията на групата на Европейската Народна Партия в ПАСЕ, която вече съм защитавал и ще продължа да защитавам.

• Ксенофобията, расизмът, антисемитизмът и нетолерантността и обвинения срещу хора за това, че са се родили каквито са, противоречат на християнската концепция за създаването на всички от Бог. Борбата с тези отрицателни явления, в която ще се включа без колебание, според мен трябва да се води чрез въвеждане на съответни нормативни мерки и чрез програми за образование и възпитание в демократично гражданство.

• Въвеждането на предмета “Религия” като задължителен в училищата и предмет “Богословие” като избираем е право на самите държави да решат. Настоявам България да приеме този подход. Но дискусиите по този въпрос и диалогът с вероизповеданията са нещо, което трябва да продължи и в Европейския парламент с отчитане и на нашата гледна точка.

• Църквите в Европа трябва да имат признат статут на обществени фактори, участващи в създаване на дух на толерантност и уважение към хората с различен произход, различна религия и различна култура. Ще подкрепям установяването на такъв статут, както и продължаването на диалога на ЕНП с Православната църква.

Надявам се обявяването на моята гледна точка да стане повод и другите кандидати – още сега , а не след изборите, да декларират позициите си по засегнатите теми. Дискусията по тези теми би била от полза за обществото. Задаването на въпросите кара хората да се замислят и ако нямат формирано мнение, да си изградят такова. А да не забравяме, че в диалога се ражда и общността.

След Втората световна война, отците – основатели на Обединена Европа, решиха да погребат враждата между европейските народи и да я заменят със сътрудничество. Те основаха Европа като Съюз на държави и Съюз на граждани, но и като Съюз на ценности. Ценностите на християнството са вградени в европейския проект. Те фигурират и в европейските символи.

Време е това да се заяви открито!

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

3 коментара

  1. Дон Кихот каза:

    Добре, но прилича на дискусия само с един участник или избори само с една партия. Щом се пуска реклама на този кандидат-депутат, трябва да се сложат и на другите кандидати. Но това сайт за политика ли е или за православие? Или ще кажете, че няма разлика?

  2. p_stefanos каза:

    Гледай сега, какви ги е написал Рицарят на печалния образ.
    Това е християнската платформа на един политик. Нито е лошо, нито е неправилно един политик да гради своята дейност върху християнска платформа. Христовото учение е по-добра платформа за един политик отколкото атеизма или надконфесионалната индеферентност. Този принцип става още по-недвусмислен, когато се прочете ето тази платформата на Л. Тошев. В нея всичко е актуално, принципно и християнско. Християнството нали не е някакво отвлечено теоретично учение, а духовно ръководство за ежедневен спасителен живот. Чрез християнството всеки наш съвременник може да си изгради ценностна система чрез която ще изживее един живот изпълнен с радост и смисъл. А това общо взето е (или поне би трябвало да е) целта и на политиката.
    Адмирирам Л. Тошев за това, че сред потока от високопарни, но общи приказки излиза с една конкретна православна християнска платформа. По много от позициите, застъпени от нея дори Св. Синод още не се е произнесъл. Така, че текстът на тази платформа може да послужи за „сламка“ на една бъдеща официална позиция на БПЦ по актуалните проблеми на съвременното общество.
    Кога ли ще започнем, когато избираме политици да гледаме и това, дали градят своята дейност върху християнски принципи?

  3. Дон Кихот каза:

    Не съм против христиандемокрацията, въпреки че в България тя беше превърната в мръсна дума от известни на всички политици. Това, върху което настоявам е да има равнопоставеност – сайтът да не става трибуна само на един политик, ако ще и светец да е. Но пък ако стане рупор на всички кандидат депутати, които се изкарват „християни“ или „вярващи“, сайтът ще стане безсмислен.