Психология на религиозния фанатизъм



БЛИЗКИ ТЕМИ:

4 коментара

  1. Иванка Бонева каза:

    Много полезна и хубава статия. Напоследък малко или повече се чува гласът на хора с фанатични идеи, наричащи себе си православни и дай Боже хората да не се повлияят от тях, а да разберат, че тяхната вяра и убеждения не водят до Бог и всъщност не са нищо друго освен фанатизъм.

  2. Стефан Чурешки каза:

    От Аристотел насам е известно, че мъдрите хора търсят златната среда и умереното поведение. Когато бях при старостилната формация у нас живях в крайна аскеза и имах фанатично поведение. Един изключителен човек с три висши образования и краен финес в отношенията си с хората ме предупреди, че моите думи и поведение не показват благост и че освен духовността, на която се бях посветил в крайност има и материален свят, като истинската вяра търси перспективна доброносна пропорция между всички явления и предмети в живота на човека. Добре, че се вслушах в думите му и след тежки терзания напуснах старостилието. И да не забравяме- христоматийно вярващият руски народ и неговите народни български приятели казват – Когда денги ест, Христос возкрес, когда денги нет – смерт как смерт! От сърце желая светли великденски празници на всички читатели, служители и сътрудници на прекрасния портал православие.бг!
    http://chureshki.wordpress.com/

  3. Антон Караиванов каза:

    Христос Воскресе!
    Уважаеми г-н Чурешки,
    Имал съм възможността да прочета Ваши статии на историческа тематика от времето, за което говорите. И на мен тогава, както и на Вас сега, написаното ми изглеждаше „не по разум“, а мисля може да се каже също „не по сърце“. Разликата е там, че аз и тогава, както и сега, съм си старостилец, което ни най-малко не ми е попречило да търся(!) умереността във всичко. Естествено, далеч не твърдя, че съм я открил, но това в никой случай не означава, че мога да се съглася с категориалното мислене – „старостилец = фанатик“.
    Фанатизмът, по едно много сполучливо според мен определение, е вяра без любов. Обаче мен бидейки старостилец, винаги са ме учили първо да обичам. Първо на любовта да подчинявам всичко останало. Да не правя егоистична разлика между „аз“ и „ти“.
    Mоля да обърнете внимание, че е твърде възможно думите Ви днес също да са далеч от умереността.

Споделете в социалните мрежи