Пазете грешника


Случвало ли ви се е напоследък да срещнете идеалния човек в църковните среди? А идеалното семейство? Опитвали ли сте да бъдете искрен, ама действително искрен в църковен контекст? Не става въпрос за изповедта, когато под закрилата на тайнството можем да споделим всичко, защото не рискуваме обществения си имидж. Имам предвид, позволявате ли си да покажете пред хората истинското си лице – такова, какво е, а не такова каквото ни се иска да бъде?

А случвало ли се е да се намерят доброжелатели, които да ви напомнят как трябва да изглежда вашето семейство, вашите отношения, вие самият?

Например, суетен сте. И не го ли прикривате успешно, зад на пръв поглед небрежно облекло, небрежен външен вид, или пък сте податлив на греха на чревоугодието, но никога не си позволявате да нарушите поста пред хората; измъчва ви сладострастие, но се радвате, когато хората виждат във вас целомъдрен човек; изпадате често в униние, но демонстрирате непоправим оптимизъм? Някъде дълбоко сте потиснали вашата "сянка", която в сънищата придобива застрашителни размери и сякаш се готви да ви погълне. Будни, събирате всичките си сили да потиснете този образ, който отчаяно ви преследва. Психолозите извеждат наяве механизмите или с други думи изопачаванията, на които е податлива човешката природа, само и само да придобие възжелания добродетелен образ.

Тук мненията на психолозите и проницателните познавачи на човешката душа се срещат и може да се открие очевидна връзка – например между фройдистката психология и учението на отците-отшелници за страстите. Например, според Дж. Моран изяснението за удоволствието и болката при св. Максим Изповедник би могло свободно, без да ощети смисъла, да замени основни понятия при Фройд. Интересна шега би се получила с иначе лишения от чувство за хумор фройдист, ако се замени Фройдовото понятие „принцип на удоволствието” с думите на св. Максим. Много православни не понасят Фройд, но по същия начин биха били отвратени и от иначе трезвата, разумна и достатъчно мрачна психология на страстите, изложена без всякакви заобикалки от отците-пустинници. Макар описанията, които дават отците-пустинници и Фройд да се разминават в някои ключови моменти, в много отношения си приличат. Общо е виждането за човешката природа като повредена в самата й глъбина и разбирането за нашата потайност и склонност към лъжа, измама и изопачавания, но и за силата, с която се съпротивляваме да признаем това. И двете страни виждат още и колко малко сме склонни да променим нещо в себе си, защото това би повредило образа, който сами сме издигнали за себе си. Освен това подобен акт изисква неимоверни усилия. И двете страни констатират как използваме морала не само за защита, но и за жестока атака срещу другите при тяхно падение. Например, в думите на Христос за "гредата в окото" се говори за това, което Фройд определя като проекция. И психологията на Фройд, и аскетическото учение на отците-отшелници разкриват как страстта поражда фантазии, а удовлетворяването на страстта включва и наслаждение от въображаемия сценарий и фантазиите. Те виждат във фантазията дълбинен психичен процес, който оказва огромно въздействие върху разума и всички прояви на самоконтрол, свързани с него.

Има обаче нещо, което може да разцепи на две огледалото, в което с помощта на фантазията се любуваме на собственоръчно създадените образи и всъщност се отдаваме на бягството от различността. И това е искреността към самите себе си и към другите. Енергията, която влагаме, за да прикрием собствената си греховност може да бъде вложена в акта на мъжеството, за да извадим наяве слабите си страни. И да ги споделим. С риск да загубим всичко, но и с надеждата, че истинската обич към себе си и към другия се ражда с познанието на действителния ни образ. Онова пространство, в което най-напред това трябва да се случи е семейството – да откриеш и най-скритите кътчета на душата си; да не забравим да отворим вратите и на личното ни пространство, което ревниво пазим с пароли.

Ако срещнете искрен човек в църквата, пазете го като съкровище. Той обикновено изглежда така: все същият човек е и в храма, и извън него, в работата и дома си. Той е от онзи тип хора, които не се страхуват открито да минават през личностните кризи и проблеми, дори когато изваждат наяве онзи дълбоко потиснат, заключен с ребус от пароли действителен образ на грешник. Той е човек, който има мъжеството да си признае, че е само един грешник, дошъл да търси изцеление в Църквата. Пазете го!

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info

Notice: Credit Card fields are disabled because your site is not running securely over HTTPS.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

6 Отговори

  1. Тина каза:

    Прекрасна статия! Поздравления за Мария! Искреността е все по-рядко срещана, не само в църквата, за съжаление. Повечето хора се страхуват да бъдат искрени, защото смятат, че това ги прави уязвими, че ще им навреди. Но лицемерието наранява повече и не принася полза никому.

    Една немалка част от хората не умеят да бъдат искрени, защото не познават добре себе си; своите чувства. Затова, според мен, ключът към искреността е преди всичко да познаваме добре себе си.

  2. refab каза:

    „Онова пространство, в което най-напред това трябва да се случи е семейството – да откриеш и най-скритите кътчета на душата си; да не забравим да отворим вратите и на личното ни пространство, което ревниво пазим с пароли.“

    Човек би трябвало най-напред да постигне поне в минимална степен своята ИДЕНТИЧНОСТ в Бога, в Христос, и едва тогава може по-спокойно да „отвори вратата“ на „скритата си стаичка“, чието изначално предназначение е за молитва и богообщение! 🙂

    Относно: „позволявате ли си да покажете пред хората истинското си лице – такова, какво е, а не такова каквото ни се иска да бъде?“
    Подходящо е да се показва истинското лице, само когато то е , общо взето, достатъчно добро, като за пред (свестни) хора ( в смисъл-да отговаря на на приемливи норми). От тази гледна точка има място и самоотричането ( в случая на неприемливата ни „лицева“ природа), като пряк резултат и от следването на първата Божия заповед! Иначе, би трябвало да се работи постоянно и напрегнато това лице да бъде „за пред хора“!

  3. refab каза:

    „Някъде дълбоко сте потиснали вашата „сянка“, която в сънищата придобива застрашителни размери и сякаш се готви да ви погълне. Будни, събирате всичките си сили да потиснете този образ, който отчаяно ви преследва.“

    „…да ви погълне ( „вашата „сянка“)- т.е. тя, „сянката“, е жадна и гладна….!…- Направих асоциацията със следният стих от „Бхагавадгита“:

    “ Всички сетивни наслади умират,
    ако не храниш с тях своето тяло.
    Но твоята жажда за тях не умира,
    ако нямаш очи за висшето.“
    (2:59)
    Поздрав( и за усмивката)! 🙂

  4. Дон Кихот каза:

    „Опасно е да си искрен освен ако не си и глупав” (Джордж Бърнард Шоу).

  5. zlaten_lav каза:

    Благословена да си, Мария!

  6. Елза Хасмоней каза:

    явно приемате само положителните коментари, а за критичните….
    Delete