Беседа в навечерието на Разпети петък

Велики четвъртък… Велики петък… Велика събота. Тези дни са велики и страшни. Какво се случва на земята? Хората не искат Бога, хората искат да изгонят от тялото Сина Божи, Господ Христос!

Ето, Той е дошъл в този свят, родил се е като Човек, бил е малко Дете, Юноша, зрял Човек. Тридесет и три години и половина е живял като Човек в този свят. Взел е на Себе Си всички мъки на човешкия род. Взел е на Себе Си най-голямата мъка – човешкия грях. Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Йоан 1:29), това е най-тежкото бреме. Няма по-голямо бреме в човешкия род от греха.

Нито един Негов ден, нито една Негова нощ не е била радост; изпитвал е мъка след мъка, скръб след скръб, гледайки хората. А всеки човек в този свят пред очите на Господ Христос не е нищо друго, освен един буен извор, от който непрестанно извират грехове, грехове и грехове, което значи човешки мъки. Никой не е видял, не е познал, не е почувствал каква мъка е грехът така, както Безгрешният Господ.

Колко чудеса, колко добрини е правел Господ, та когато хората са се опитвали да намерят в Него някакъв, макар и най-малък грях, не са успели. Най-опасните преследвачи, най-страшните шпиони на човешките сърца не са могли да намерят и следа от грях в Него. Затова Той смело ги е питал: Кой от вас ще Ме укори за грях (Йоан 8:46)? Никой от хората не е могъл да Го укори за грях.

Както чухте от днешното Свето Евангелие, когато стареите на еврейските първосвещеници и войниците се приближили, за да Го хванат, всички паднали на земята пред Него (Йоан 18:6). Само в този миг Той допуснал Неговият божествен поглед да изпусне един божествен лъч – и всички паднали на земята. И Спасителят допуснал остри насмешки и поругания, разказва днешното Евангелие, Евангелието на Господните страдания, какви мъки претърпял, какви унижения и обиди, какви удари, заплювания и плесници понесъл! И Църквата пее за това: Слава на Твоето дълготърпение, Господи! Той с една дума възкресявал мъртви, с една Своя дума възкресил и Лазар (Йоан11:1-45), възкресил от мъртвите сина на Наинската вдовица (Лук. 7:11-15), изцелил прокажения само с дума, с поглед, със сянка (Лук. 5:12-14). А какво се случва сега? Той мълчаливо понася всички мъки, всички обиди, и за всички благодеяния хората Му се отплащат с различни злини.

Преминал е през целия човешки живот, показал е какъв трябва да бъде човекът, как трябва да живее в този свят: да живее с Божествената истина, с Божествената правда. Затова Светото Евангелие иска от нас, християните, да постъпваме достойно за Бога, Който ни е призвал в Своето царство и слава (1 Сол. 2:12; Кол. 1:10), както подобава на Бог в тяло. Бог в тяло – това е Господ Христос! Ето, Той е Човек, показал е как трябва ние, хората, да живеем в света, а ние сме прегърнали лъжата, прегърнали сме неправдата, прегърнали сме смъртта, а чрез всички грехове сме прегърнали и дявола.

Той, Благият Господ, е дошъл в този свят, за да вземе всичко върху Себе Си, всички наши страшни мъки, да вземе и греховете, и смъртта, и да ни освободи от тях. И когато Неговите врагове фарисеите и садукеите ликували, минавали край Неговия кръст и Му се надсмивали: Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме (Марк. 15:32), и когато правели това, Той мълчал. И те са видели Неговите безбройни чудеса. Сами са казвали: Тоя Човек върши много чудеса, какво ще правим с Него, всички ще повярват в Него, всички хора тръгнаха след Него (Йоан 11:47-48).

Понесъл е всички поругания, всички унижения – защо? За да влезе, мои братя и сестри, в нашата смърт, за да я вземе върху Себе Си и да я разруши като Бог. Затова Той претърпял всичко. Затова приел кръст, та със силата на Своето Божество като Богочовек да разруши смъртта. И в една днешна дивна църковна песен се казва: „Господ претърпя всички поругания и плесници, и заплювания, и всички страдания, за да дари на всички възкресение от мъртвите”. Ето, затова Господ е влязъл в нашата смърт – за да вземе върху Себе Си тази най-тежка и най-страшна мъка, да я разруши и да дари на нас, хората, безсмъртие, да направи човешкото тяло безсмъртно, а душата вече е сътворена безсмъртна.

Сатаната ликувал, когато влязъл в Юда (Йоан 13:27), когато Юда му отворил вратите на сърцето си. Ликувал е, че ще предаде на смърт Иисус чрез Юда. И мислел: Този Иисус от Назарет, Който ми е причинил толкова мъки, ето, Той е човек, носи човешко тяло, смъртта ще Го унищожи! Както е унищожила милиони хора от началото на света до днес…

Всъщност, през тези свети велики дни се води борба за човека, борба между Бога и сатаната, който влиза в Юда и действа от него чрез неговата свободна воля. Страшно е, братя, това, че Юда допуснал да бъде оръдие на сатаната. В днешната песен се казва, че Юда според своите дела се е показал като втори дявол. Юда се причастил на Тайната вечеря и след това отишъл при враговете и продал своя Учител (Йоан 13:30; Лук. 22:36).

В една тъжна църковна песен днес се пее: Юда със светото Причастие в уста предаде Господа. Този грях, братя, е по-голям от Адамовия грях в рая. Грехът на Юда е по-голям от всички човешки грехове. Той предава Бога, с Чиято сила и сам е възкресявал мъртви и е вършел безброй чудеса заедно с останалите апостоли. Той съзнателно предава и продава Бога!

Господ Христос мълчаливо приема всичко. Защото Той воюва за човешката душа, за да освободи човека от смъртта. И когато е разпнат на кръста и издъхнал, тогава Той слязъл в царството на смъртта, в ада, и със силата на Своето Божество разрушил ада и извел от него душите на всички праведници, на всички хора в Царството Небесно.

Така Господ е взел върху Себе Си човешката смърт, победил я е, разрушил я е. И с това е обезоръжил кого? Обезоръжил е дявола, онзи сатана, който чрез Юда мислел да унищожи Господ Христос! Защото сатаната държи човешкия род в своя власт чрез греха, държи го чрез смъртта, а грехът и смъртта са негова сила, двете негови ръце, двете ръце на Сатаната. Тези ръце Господ е отсякъл и е освободил човека от робуването на смъртта и ни е дал възкресителни сили, за да победим и ние смъртта, да победим греха, а след това да победим и дявола.

Затова след Христовия кръст и Неговото Възкресение дяволът е немощен и безсилен пред хората. Всеки християнин с вярата в Господ Иисус и с Неговия свят кръст побеждава вражеската сила, всяка вражеска сила. Изпълняват се думите на Спасителя, казани на светите апостоли: Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди (Лук. 10:19). Нищо! Нито дяволът, нито грехът, нито смъртта! Ето победата, ето всепобедата!

Ние, християните, празнуваме тази победа днес, утре, вдругиден, а пълната победа ще празнуваме в деня на Възкресение Христово. Ние сме християни, защото живеем с Христос, защото непрестанно Го преживяваме. Ние преживяваме Велики четвъртък, Велики петък, преживяваме всички страдания на Христос, които Той е понесъл за нас, преживяваме ги като свои. Плачем за Него и с Него. Но също така преживяваме с Него и Неговото Възкресение, и заедно с Него възкръсваме в голямата Негова любов и Неговото човеколюбие. Побеждаваме смъртта по Неговия дар и милост. Великият свети Григорий Богослов казва: „Вчера се бях разпнал с Него, днес оживявам с Него; вчера се бях се погребал с Него, днес възкръсвам с Него”. Това се случва с всеки християнин. Ние тъгуваме с Христовата тъга, тъгуваме заради греха и заради нашия човешки грях, знаем, че Господ е понесъл смърт заради нас, заради нашите страшни грехове, заради нашите ужаси и страхотии, но Неговото човеколюбие е безмерно.

Затова пред нас, християните, са отворени всички небеса. Смъртта се отдръпва и бяга от нас; смъртта на тялото – това е сън за нас, християните. Тялото временно ще заспи, докато чака деня на Страшния съд, после ще възкръсне от мъртвите, ще се съедини със своята душа и ще влезе във вечното Царство на Христовата Любов, или на демонското зло, според това какво е вършел човек през времето на своя живот на земята: бил ли е Христов, или е бил против Христа.

И ние, братя мои, всяка година, прославяйки тези велики и свети дни, ние се подмладяваме и се опролетяваме чрез вярата. Ние преживяваме всичко, което е Христово: Неговата вечна истина, Неговата правда, Неговия вечен живот – всичко това преживяваме като свое. И затова в нас няма страх… Ето Господ, Който взема върху Си греховете на света (Йоан 1:29), взема и моя, и твоя грях по Своето велико човеколюбие, дава сили и на мене, и на тебе чрез светото Причастие, чрез светите Тайни, за да побеждаваме в себе си всичко, което е смъртно и греховно.

Братя мои, нека прекарваме тези велики дни в свята печал, за да посрещнем радостно Възкресението и нашата радост да трае вечно. Възкресение Христово – радост на радостите, вечна радост, която никога не свършва! Ето, тази вечна радост трябва да има всеки от нас, да я носи в сърцето си; и когато го нападнат изкушения, скърби и мъки, тъмнина и мрак, когато нощта на този свят го напада чрез лоши хора и чрез страшни събития в света – той да държи високо в ума си и в душата си този факел на небесната радост, да не се плаши нито от греха, нито от дявола, нито от смъртта. Да върви смело и да потъпква всяко изкушение, всяка змия и скорпия! Нищо няма да ви навреди! Не се бойте от никакво зло на този свят, от никакво гонение, от никакви смърти, от никакъв дявол! Нашият Господ и Спасител е по-силен от всичко, от всички смърти, от всички дяволи, от всички грехове!

На Него слава и хвала сега и винаги, и във вечни векове. Амин. I www.svetosavlje.org
Беседата е публикувана със съкращения

Превод: Татяна Филева