Молитвеното състрадание твори чудеса

На съвременния човек му липсва любов. Той непрекъснато я търси. И съжалявайки себе си, си спомня тези редове от Писанието: „… и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта…“ (Мат. 24:12).

Но вярващата душа знае, че тя самата е отговорна за любовта и че не нещо друго, а молитвата е естествен и постоянен учител на любов. Когато в молитвено състрадание едно сърце се докосва до друго, в двете сърца снисхожда Божията благодат, която твори чудеса.

Молитвата е показателна за любовта. Ако някой не се е молил никога за никого, това означава, че той никого не обича. На него ще му е трудно да разбере дълбокия смисъл на думите на преподобния Силуан Атонски: „Да се молиш за хората – това е да проливаш собствената си кръв“.

Необходимо е да се учим на любов и молитва. Затова да се запитаме често ли се молим за другите; и ако се молим, то усърдно ли се молим. Боли ли ни сърцето за някого, освен за самите нас и за роднините ни?…

Молитвата за ближния обикновено се възпрепятства от явния грях на човека; от обидата, която ни е причинил, и в следствие от всичко това – от оскърбеното ни самолюбие. Но защо? Нали изпадналият в грях се нуждае от състрадание, а обидата изисква молитвено изцеление. Никое зло на света не трябва да ни плаши и да ни обръща в бягство. Напротив, християнинът трябва да бодърства молитвено, както пише свети апостол Павел: „А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него“ (Евр. 10:38). А Умоляваният Бог в Своето милосърдие брои изплаканите в състрадателна молитва сълзи с по-голямо усърдие, отколкото ловецът на бисери брои събраните перли от дъното на морето. Така например, блажена Ксения Петербургска дотолкова обичала мъжа си, че превърнала целия си живот след неговата скоропостижна смърт в молитва за него. А молитвата превърнала света Ксения от молителка за един близък човек в ходатайка за стотици хиляди хора. Ако вярата е жива, а не механична и магически-егоистична, тя ще принуждава човека към молитвено стоене, и то повече за другите, отколкото за себе си.

Във всеки храм може понякога да видиш влюбена двойка. Тези хора влизат в църквата, която се е оказала на пътя им, държат се за ръце и като разговарят шепнешком, си запалват свещ. Може би те мечтаят за тяхната венчавка… Точно сега е добре да започнат да се молят един за друг. Това ще е първата крачка по пътя към безценната дълбина на единство и вътрешно съзвучие. Но за да бъде достигнато то, в брака ще трябва да се молят винаги: в изобилие и оскъдност, в здраве и немощ, в часове на съблазън и връхлитащ грях, в дните на бдение над първородното дете…

С молитва ще трябва да се преодоляват всички изкушения и да се изцеряват всички рани. Ще трябва да влязат в Небесното царство не по друг начин, а чрез молитва. Та нали в това Царство на Любовта Светият Дух продължава да ражда молитва в хората и да „ходатайства за нас с неизказани въздишки“ (Рим. 8:26)… І www.pravmir.ru.

Превод: Евгения Николчева