В търсене на смисъла

Религията и религиозно-нравствените ценности на християнството се основават върху вярата в Бога и произтичат от съкровената връзка на човека с Бога. Те изграждат духовно-нравственото отношение и преживяване на тази връзка в живота на човека и човешката общност.

Терминът „религия“ се появява в Европа едва през 16 век. Прилага се приблизително в същия смисъл и днес, като установена съвкупност от обреди и вярвания, съсредоточени около идеята за човешко спасение. Тази съвкупност от своя страна представя относителна самостоятелност на човешкия разум и дейност, насочени към търсене на постигнато и към постигането на обществен ред.

Религията не може да бъде ограничена в граници, били те политически, държавни, междунационални. Християнството е религия, която остава възможна религия за едно общество.

За християнина няма втори шанс, за разлика от индуса или будиста, включени в цикъла на превъплъщението, докато постигнат спасение. Типично за християнството е, че то драматизира до крайност това съществуване, като го разполага в алтернативата на ада и на рая. Съществуването на вярващия е процес, който се извършва изцяло пред божествения Съдник. „Всяко зло, сторено от лошите се записва и те не го знаят“, гласят Псалмите. Нашите отклонения, нашите заслуги се записват час след час в голямата счетоводна книга с дебитно или кредитно салдо. Дори грешниците, неверните съпруги, корумпираните „да се прикрият във всички сенки на нощта, те ще бъдат открити и съдени“. Жестока диспропорция: една малка човешка грешка може да предизвика вечно наказание, но в обратния случай всички страдания, които ние изстрадваме, биха могли да намерят своята компенсация отвъд, ако същевременно ние водим богоугодно съществуване. Приет или отпаднал (изкарал или не): като цяло раят има структура на училищна институция. „Бог се познава добре само, когато се познава като непознат“, казва свети Тома Аквински.

С течение на времето виждаме как все повече и повече се променя ценностната система на обществото. Тя се изменя от ролята на телевизията, интернет културата, развлеченията, които навлизат в живота ни. С напредването на възрастта, хората сменят „играчките си“ , докато в един момент не се окажат самите те в ръцете на времето. Материалното и технологиите вземат връх, което води до отслабване на религията и религиозните институции.

В днешно време се наблюдава една духовна криза в обществото, с което се доказва, че религията се превръща в светска, с което можем да кажем, че Бог в съвременния свят все по-малко и малко заема място в живота на хората. Религиозната вяра в Бога и религиозните преживявания произтичат от дълбините на човешката душа и обхващат изцяло най-възвишените емоционални и духовни прояви на човека.
Религиозният човек е този, за когото съществуват две взаимодопълващи се сфери. Едната, в която той може да действа без тревога и страх, а другата – в която усещането за вътрешна зависимост ограничава, възпира всеки негов порив, и в която той се възприема като безрезервно подчинен.

Ще си зададем въпроса на кой човек можем да говорим за религия, за да стигнем отново до същината на проблема дали има място за Бог.

Религията е самоопределящ фактор и за религия можем да говорим на хора, които имат някаква чувствителност, насоченост отвъд емпиричното, да търсят отговор на въпросите на човешкото съществуване. В противен случай е все едно да се говори на слепец за феерия от цветове.

В модерните общества присъстват на безпрецедентни трансформации на религията, извършват се дълбоки промени в системата от вярвания и ценности, в начините на мислене и поведение, в религиозните институции. Съвременният свят все повече се превръща в една рационално конструирана среда, в която религията изгубва своята публичност и се свива до една „скрита“ страна на човешкия живот, тя се ограничава все повече до семейната среда и индивидуалната вяра като право на личен избор на индивида.

Отслабването на дълбочината на религиозното чувство е резултат на навлизането на секуларния елемент дълбоко в смисъла на честването на много от християнските празници. Атеизмът като крайна форма на секуларен монополизъм осезателно е повлиял върху отношението на цялото българско общество към религията. Намалява влиянието и социалният престиж на религиозните институции в обществото.

Данните показват, че младото поколение, родено и израснало в годините на комунизма, в своята същност е нерелигиозно. Това е следствие от атеистичната политика на режима, който забранява и отхвърля християнската религия в България, но предлага друга „религия“ – тоталитарната идеология. Спонтанното възраждане на традиционните религии в обществото на криза и преход има своите изражения, видими и с просто око. Слабо посещаваните по–рано и то предимно от стари хора запустели църкви и джамии стават все по-оживени от нарастващ брой вярващи на различна възраст, в това число и млади хора. В някои селища се събират дарения за поддръжката на религиозните храмове и изграждането на нови.

Макар институционалните и организационните конфликти да шокират и объркват вярващите, и да внасят известен смут в цялото общество, взривно увеличеният брой на хората, които вече свободно изпълняват религиозните обреди, и увеличеният брой на вярващите желаят по-скорошно преодоляване на кризата.

След колапса на комунистическия режим и тоталитарното управление, България изпада в духовен вакуум, аномия и несигурност, което предизвика ситуация на търсене на смисъл. Българското общество преживява последствията от господството на превратно разбрано понятие за идеология. Търсят се алтернативи на постоянно следващите се промени. Присъства жизнена необходимост от нов инструментариум за преодоляване на трагичната ситуация, в която се е оказало.

Основният проблем е да бъде намерена обединяваща идея, да бъде осмислено социалното съществуване, за да се постигне мирно съ-съществуване между различните групи в българското общество. В новата ситуация обаче, културата, държавата и религията не са такива, каквито са били.

Валентина Орлова е студентка в Югозападния университет „Неофит Рилски“, специалност социология, IV курс.