Богочовекът Христос – критерий за всички ценности


Цялото апостолско-светоотеческо разбиране за светотайнствеността на света и на човека се основава върху христологичната основа на битието и на смисъла на всичко сътворено. Именно поради това и основната разлика между християнската вяра и всичко, което понятието религия обхваща, се вижда във факта, че религията разделя реалността на “сакрално” и “профанно”.

Като създава разделение между Бога и света, тя си служи с изразите: “този свят” и “онзи свят”, “духовно” и “материално”, “душа” и “тяло”, “символ” и “реалност”. Религията е религия par exellence, когато не познава Христос като неслитно единство на Бога и света. Неслитният синтез на Бога и света преодолява дуализма между тварното и нетварното битие. С влизането на Бог Логос в света, светът и човекът са преобразени и изпълнени от и с Богочовека Христос. Християнството става религия тогава, когато загуби чувството за логосната светотайнственост на света и живота и когато в него започне да отслабва съзнанието за абсолютната и неповторима новост на Христовата Богочовешка личност, разбирана като съвършен критерий на всичко, което съществува.

Св. Йоан Дамаскин и цялото Предание на Църквата постоянно подчертават и повтарят неизменната истина, че Христос наистина е единственото ново под слънцето. Като събор на живи и конкретни личности, Църквата е изградена върху Него, но не като нова религия, а като нов живот и като квас, който преобразява света и човека в “нова твар”, т. е. “в ново небе и в нова земя”.

Неизказаното единство, което съществува между цялото творение и Христос от началото до Въплъщението на Логоса, съществува поради това, че Бог Логос е Творец на света, а заедно с това и негов вътрешен Логос, живот и светлина. От момента на Въплъщението космосът и човекът стават вечно Тяло на Христос, тъй като Той довежда Бога и света до състояние на взаимно проникване и неслитно (но и неразделно) единство. С това се потвърждава нетленната красота и благост на “този свят” и на “този човек”. Те имат теофанийно* измерение и поради това съдържат в себе си божествената Благост, Красота и Образ. Колкото човекът и светът са по-близо до споменатите ценности, толкова те са по-близо до себе си и до своя смисъл. Колкото те са им по-чужди, токова са по-податливи на злото и смъртта и толкова са по-близко до нищетата и безсмислието.

Бог Логос е изпратеният от Бога Син Божий в света, за да стане светлина на света. След Въплъщението и въчовечаването на Логоса Божий, светлината незалязващо засиява в света и нейният пълен блясък се вкусва зримо.

Триипостасната Единица възвестява на човека Богочовека Христос по величествен начин: първо, като му благовести чрез старозаветните пророци, но и по още много други начини на общение с човека. Ние християните вярваме, че Христос като истина за Бога и човека, дава възможност вкусът на Неговото Въплъщение да се предусети във всички съкровени истини. Вярваме и в това, че Христос присъства във всеки човек, който следва истината. Като има предвид това, Симон Вейл отбелязва: “Независимо от това, колко бързо човек бяга от Христос, всъщност той тича към Неговите обятия, доколкото бяга към онова, което смята че е истинско”. Достоевски казва, че и тогава, когато му докажат, че истината е извън Христос, той по-скоро ще остане с Христос, без истината.

Този свят отхвърли Христос и, въпреки че раздробеният живот на света беше събран в Неговия живот, светът Го уби. Но с това убийство умря и светът и така загуби последния си шанс да стане рай. Сега мислим, че можем да развием нова и по-добра материална култура или да създадем по-хуманно общество, което ще може да ни пази от взаимното унижение. Но, когато беше отхвърлен истинският живот на света – Христос, това беше началото на края.

Християните не трябва да се надяват на съвременните технолози на екзистенциалното безпокойство, разочарование и абсурдност, за да осъзнаят ужасната истина. През своята дълга история християните много често са забравяли значението и смисъла на кръста и са живели така, като че ли нищо не се е случило, но все пак ние знаем, че в света, в който Христос умря, този “природен живот” е доведен до своя край. Светът, който се сблъсква със своята нощ, не може вечно да търпи. Църквата обаче ни уверява, че вечерта не е само край, но и Начало. В Христос и чрез Христос се слага началото на “новия живот”, началото на невечерния осми ден. Времето на света носи зародиша на новия живот. Навлиза се във вечното “сега” на вечния и небесен град Йерусалим, който се изпълва от Своя Василевс – Христос, Който очиства това “сега” и отново го прави време на спасението.

Човекът и светът намират в Богочовека Христос естествена възможност за безкрайно израстване. Тя се съдържа в човешката природа като способност за все по-дълбоко уподобяване на Бога. Възможността за безкрайно израстване на човека по мярата на ръста на Христовата истина е водещ принцип на християнската антропология. Тази възможност не е поробена от природата, защото надхвърля нейните граници. Там, където се появи Божията благодат, природата е победена. Човекът има граници, но и възможности за развитие във физически и аскетико-етически план, обаче извън Църквата не е възможно възрастването извън рамките на природата, та дори и в нейните граници. Човекът не може да излезе извън границите на природата, защото неговата собствена природа е обусловена от изменчивостта. Това обаче е възможно в Църквата, защото в нея природата се запазва здрава със силата на Онзи, Който й дава нейното съдържане. Въплътилият се Логос Божий възвръща на природата нейното истинско и предгреховно състояние, с което човекът ни се открива не просто като човек, а като потенциален благодатен богочовек. Човекът, който отбягва срещата с Богочовека, прилича на самоубиец, който се подиграва и с Бога, и с човека. Както човекът се уподобява на Богочовека, като се обожава, така и Бог снизхожда до човека, като се въплъщава и въчовечава. В Своето Въплъщение Бог Логос стана ипостас на Иисус от Назарет. Според св. Григорий Палама, единството на природите в Личността на Богочовека Христос, е изградено в плана на личността κατ υποστασης (по ипостас), в плана на енергиите κατ ενεργια (по енергия) и в плана на природите κατ ουσια (по природа).

В това единство на Бога със света, Богочовекът ни се открива като критерий. Чрез Него е сътворено всичко, което е сътворено; чрез Него човекът се спасява и придобива пълнотата на своето благобитие. Въпреки че Божественото Домостроителство принадлежи на Св. Троица, на Логоса Божий, то като че ли има някакво чудесно предобразяване и предначертание.

Човекът не може да се открие и да стане плиротично** битие без Логоса Божий. За св. Максим Изповедник Въплъщението е съдържанието и най-дълбоката тайна на Богочовека и спасението. Бог е сътворил човека и света и им се е открил, а човекът е сътворен, за да даде възможност на Бога за Въплъщение. Според св. Дионисий Ареопагит пък Бог е сътворил човека, за да стане богосъздаденият човек причастник на божествените сили и енергии. Тайната на Христос е “тайна, скрита от векове”. Когато я откриваме, ние израстваме, т. е. изграждаме се според мярата Христова. Не трябва да разбираме еволюцията като качествен скок и плод на автономни процеси, а още по-малко като материя, която сама преминава от една форма в друга по силата на някаква необходимост. Еволюцията не трябва да се разбира като качествена мутация и скок. Изграждането на особеността не е плод само на природата, а преди всичко е резултат от присъствието на божествените сили. Колко е бедна антропологията, която се основава върху биологичния цикъл, казва Шпенглер, когато говори за културата, която израства, за да се унищожи в бездната на небитието. Властва безличен цикъл, който не позволява на човека да излезе от рамките на променливостта и тлението. Медицината оправдава своето съществуване с жаждата за безсмъртие, а културата не е нищо друго освен борба против смъртта. Откакто стана Тяло, въчовечавайки се, Христос ни се откри като Истина и Икона***, тъй като стана всичко това, което е Негова икона, т. е. човекът е, а самият Христос стана това, което Неговата икона трябваше да бъде – безстрастен и безсмъртен човек. Това откриване на човека е ядрото на тайната на сегашния и бъдещия свят. Всичко, което беше казано досега, не може да не стане предизвикателство и повод да проверим отново сериозно нашите закърнели понятия и разбирания по много въпроси, които засягат тайната на вярата и Църквата. Това трябва да направи не само секуларизираният човек на нашето време, но и онзи, който смята себе си за християнин: първият – за да открие смисъла на насъщния хляб и глада за Истината, а вторият – за да обнови своя ум и цялото битие с пълнотата на евангелския опит и преживяване на Истината. Изследването ще направим, като наблюдаваме себе си и света sub specie Christi (от гледна точка на Христос) – единственият и съвършен критерий на всички ценности. | списание Мирна, бр. 16, 2002 г.

Бележки:

*Теофания (гр. θεοφανια) – явяване на Бога.
**От гр. πληρωμα – пълнота.
***Икона (гр. εικων) – образ.

Превод: Даниела Минчева

Текстът е по лекция в манастира "Св. Архангел Михаил" в Прилеп, изнесена през 1992 г. Публикувана е в книгата на о. Стефан Санджакоски "Богомислие", Скопие, 1993 г.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Fr Pavel Stefanov каза:

    Да бъдеш онлайн православен младеж
    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/04/16/1806348_da_budesh_onlain_pravoslaven_mladej/?p=0#addcomment