Вярата във Възкресението – слово на Лазарова събота
Днес честваме възкресяването на праведния Лазар. Това чудо трябва да убеди древните юдеи, че Иисус Христос ще възкръсне. А нас това чудо ни убеждава във всеобщото възкресение на мъртвите.
Поне три пъти Христос явява на Своите ученици чудото на възкресението от мъртвите. Той възкресява сина на Наинската вдовица, чието име така и остава неизвестно. Той възкресява дъщерята на Яир – началника на синагогата в Капернаум. И накрая, Той възкресява Лазар от Витания, когото обича и когото нарича Свой приятел (виж: Йоан 11:3, 11).
За разлика от едноименния герой от притчата за богаташа и бедния Лазар, праведният Лазар от Витания е реален човек и при това никак не е беден. Ако съдим по това, че той има слуги (виж Йоан 11:3), че сестра му помазва нозете на Спасителя с драгоценно миро (виж Йоан 12:3), че след смъртта му го полагат в отделна гробница и го оплакват множество юдеи (виж Йоан 11:31, 33), Лазар вероятно е заможен и известен човек. Той живее само на три километра от Йерусалим. Христос неведнъж обядва в дома на Лазар с много от Своите ученици (виж Лук.10:38-41; Йоан 11 гл.). Никой не се съмнява, че Иисус ще помогне на приятеля Си, ако Лазар внезапно се разболее (виж: Йоан 11:21). Обаче се случва Христос да откаже да постъпи така. Лазар умира и прекарва цели три дни в гроба. На четвъртия ден след смъртта му при него идва Иисус.
Днешното евангелско четиво ни убеждава, че смъртта на Лазар е истинска. Тялото му се разлага, от него вече се излъчва лоша миризма. Обаче същото това Евангелие свидетелства, че и възкресението на Лазар е истинско. Апостол Йоан Богослов, който е очевидец на това събитие, с подробности описва как е станало то.
Иисус отива при гроба, изчаква да дойдат роднините и приятелите на покойния. Въпреки възраженията на околните, Той заповядва да отместят камъка от входа на гробната пещера. След Неговата молитва умрелият излиза от гробницата с повити в погребални повивки ръце и нозе. При това повивките му пречат да ходи. А лицето му е увито с погребална кърпа (виж Йоан 11:44).
За да убеди читателя, че възкресението на Лазар не е колективна халюцинация, евангелист Йоан пише, че след определено време Иисус обядва в дома на възкръсналия Лазар. Виждат го и другите юдеи. Същият евангелист пише, че Синедрионът решава да убият Лазар, „защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса” (Йоан 12:11). Много вероятно е точно заради това първите евангелисти да премълчават за възкресението на Лазар. Доколкото първата проповед за Възкресението Христово се разпространява в Йерусалим, апостолите опитват да скрият името на Лазар, защото се страхуват, че той не ще избегне смъртта от ръцете на първосвещениците.
Според свидетелството на свети Епифаний Кипърски, Лазар отива в Кипър, става епископ и живее цели 30 години след възкресяването си, умира на старини и е погребан в град Кития. Точно там през ІХ век е открит саркофаг с неговите мощи, на който има надпис: „Четиридневният Лазар, приятел Христов”.
Специфична черта на чудото на Лазаревото възкресяване е, че той се връща от „мястото, от където никой не се е върнал”. Ако беше възкръснал в деня на смъртта, то смъртта му би могла да се приеме за заспиване. Ако беше възкръснал през трите дни, би могло да се каже, че душата му се е върнала в тялото след странстване по повърхността на земята. Но след като изминат трите дни, душата на покойния, според преданието на древността, трябва да се изкачи на съд при Бога. Затова в четвъртото денонощие вече участта на душата е изцяло в Божиите ръце. Следователно, само Бог би могъл да върне душата в тялото. И Христос го прави със Своята власт. Той казва на Лазар „излез вън” от погребалната пещера и Лазар излиза (виж Йоан 11:43).
Но преди да яви на човечеството Своята власт над живота и смъртта, Господ проверява, дали близките му хора са способни да повярват в това чудо. Това личи от загадъчния диалог между Марта и Иисус.
Непосредствено преди чудото Марта посреща Господа и плаче: „…да беше тук, нямаше да умре брат ми”. Иисус сякаш я утешава: „…брат ти ще възкръсне”. Като традиционно вярваща юдейка, Марта отговаря: „…зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден” (Йоан 11:21-24).
Думите й загатват за пророчеството от Книгата на Иов: „Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа, и аз в плътта си ще видя Бога” (Иов 19:25-26). Пророк Исаия възвестява, че „мъртвите тела ще възкръснат” (Ис. 26:19). Свети пророк Йезекиил подробно предава, как ще стане това: сухите кости ще се покрият със жили, после – с плът, после – с кожа; накрая ще влезе в телата дух и мъртвите ще се изправят на нозете си и ще излязат от гробовете (виж Иез. 37:1-14). Но според видението на пророк Даниил това възкресение на мъртвите ще бъде в далечните последни времена, след множество войни и различни катаклизми (виж Дан. 12:1-4).
Едва ли Марта, застанала пред Иисус в ясния мирен ден, на края на малко селце, в навечерието на светлия юдейски празник Пасха, е предчувствала, че за нея вече е настъпил „последният съден ден”. В мига на недоумението на Марта Христос сякаш променя гледната й точка в представите за „последния ден”. „Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки” (Йоан 11:25-26).
Следователно, за възстановяването на човешкия живот в плът не е необходимо да се чака края на света. Христос, Който е Алфа и Омега (виж Откр. 1:8), събира границите на времето в едната точка на вярата. Важно е не просто да се надяваме, че някога ще настъпи всеобщото обновление на света, но да знаем и да вярваме, че го прави Бог. А след като това е в Божия власт, значи Господ Е в правото да преодолява границите на времето и да възкреси всеки, който е умрял преди всеобщото възкресение. „Вярваш ли това?” – пита Господ Марта и тя Му отговаря: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света” (Йоан 11:26-27). След това изповядване на вярата Спасителят на света връща към живот нейния брат Лазар.
Изглежда изпълнението на чудото за семейството на Марта и Мария предшества изпитанието на тяхната вяра. Но много по-голямо е изпитанието на вярата за по-широкия кръг Христови ученици, за апостолите и за всички, които са видели Господа в плът, когато започват Неговите страдания.
За нас е трудно да си представим какво преживяват учениците, когато Господ е разпънат на Кръста. Според старозаветните представи, след възцаряването Си, Месията изобщо не може да загине. Синът Човечески в края на времената ще възстанови Царството, което не ще има край. „Владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши” (Дан. 7:14; 7:27; 2:44), – пише пророк Даниил. Като възкресява Лазар, Христос ясно показва, че Неговото чудо води „към славата Божия” (Йоан 11:4, 40).
При тържествения Вход Господен в Йерусалим Той е посрещнат като обещания Цар (виж Йоан 12:13). Обаче Той е разпънат, и в деня на Велика Събота отново човешката вяра е подложена на изпитание. Без да чака отговор от хората, на третия ден, Самият Той възкръсва от мъртвите и явява Себе Си на света.
Скъпи братя и сестри, днес ние не просто честваме едно от Христовите чудеса. Ние с вас сме част и продължение на евангелския разказ. Като възкресява Лазар, Христос ни показва, че ще се сбъднат пророчествата за възкресението на мъртвите. Като извършва Своето Възкресение, Той ни убеждава, че отново ще дойде на света в славата на Отца. А като задава лично на Марта въпроса „Вярваш ли това?”, Той изпитва вярата на всеки от нас. Дали и ние ще изповядаме, че Той е „Христос, Син Божий, Който иде на света”? Ако да, значи за нас Той Е „възкресението и животът”. Ако ли не – то ние ще сме сред тези, които искат да изтрият дори и спомена за Лазар (виж Йоан 12:10).
Да не чакаме края на времената, но да вярваме, че „всеки, който живее и вярва в Мене (Христа), няма да умре вовеки” (Йоан 11:26).
Вярата в Христос – Сина Божий ни дава надежда за живот, вярата в Христос ни избавя от съда, вярата в Христос ни прави причастници на славата Божия (виж Йоан 11:40). Амин! I www.pravoslavie.ru
Превод: Евгения Николчева
