Да живеем с Бога… и с пандемията
Отец Емануил Кан
Отец Емануил Кан е помощник свещеник при храм„Св. Айдан“ към Антиохийската Православна Църква, Манчестър, Великобритания и автор на статии на медицинска тематика.
„Боже на нашия живот, има дни в които бремето, което носим, прежулва раменете и ни притиска надолу, когато пътят изглежда мрачен и безкраен, а небето сиво и заплашително, когато в живота ни няма музика, сърцата ни остават самотни, а душите ни загубват куража си. Озари пътя ни със светлина, насочи погледа ни натам, където небесата са изпълнени с надежда, настрой сърцата ни към по-храбра музика, дай ни усещането за приятелска близост с героите и светците от всички епохи и така, съживили духа си, ще бъдем в състояние да обнадеждим душите на всички, които пътуват с нас по пътя на живота за Твоя чест и слава.“
Св. Августин
„Пътят на живота“, по който всички вървим в момента, е труден. Знаем обаче, че при всяка една трудност Господ озарява „пътеката със светлина“ и ни доближава до „героите и светците на всяка епоха“ като ни дава сили „да обнадеждаваме душите на тези, които пътуват заедно с нас“. Нека тогава разгледаме истинската същност на тази пътеводна Светлина, а също и някои от героите и светците, които биха могли да ни послужат за пример, когато насърчаваме пътуващите с нас.
Разбиране на „Светлината“ и „светлината“
Първият стих от Псалом 26 (27): „Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя?“ е ръководно начало за всеки християнин. В това време на изпитание, когато оставаме вкъщи, за да предпазим себе си и близките си от пандемията Ковид-19, думите на св. ап. Павел в посланието му до Ефесяни (гл. 6) ни обнадеждават и ни дават кураж: „Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни… И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата“ (Еф. 6:10-11). Това не означава, че дяволът е изпратил сегашната пандемия. По-скоро означава да застанем твърдо срещу неяснотата на времето, заплахата от болестта, а някои (да се надяваме малко на брой) трябва да застанат твърдо и пред смъртта. Да препашеш себе си означава да запашеш под колана си висящата дреха, за да можеш да се движиш по-бързо, т.е. да се подготвиш за действие.
Това е добър съвет в момента, когато продължаваме да си стоим вкъщи и да пазим себе си и NHS (Национална здравна служба). Дори и във време на самоизолация ние можем да се подготвим за действие като търсим истината за случващото се по време на пандемията, независимо че все още не сме сигурни какви точно действия трябва да предприемем. Възможно е да си мислим, че Псалтирът и думите на св. ап. Павел (дори цялата Библия) са важни единствено и само за нашите духовни нужди, но това би било много сериозна грешка. Четенето на Библията и молитвата според Библията ни дават напътствия и подкрепа както за светски, така и за духовни предизвикателства.
Ние знаем, че Иисус Христос е Светлината на Света (с главна буква „С“, за да се отбележи Неговата божественост) (Йоан 8:12, 1 Йоан 1:5). Понякога обаче забравяме, че нашата вяра и нашите действия като християни отразяват тази Светлина, за да можем ние да станем светлина в света (с малко „с“ за отбелязване на нашата човешка природа) като привличаме другите към Христос, към истината и правдата (Мат. 5:14). В тези предизвикателни времена ние като Църква и като християни можем да „сияем като светила в света“ (Фил. 2:15). Колкото по-силно преживяваме Христовата светлина в нашия живот, толкова по-твърдо можем да откликнем на предизвикателството на св. Августин и „да озарим пътя със светлина“ в нашия и в живота на другите.
Сега, когато знаем, че Христос е Светлината на Света, имаме отговорността да станем предводители на собствените си семейства, на общности на местно ниво, а много често и извън тези граници. Стремежът да станем водачи трябва да започва с използване на нашето време на тази земя по най-удачния начин, с търсенето на Божията воля в живота ни. Целта на това лидерство, разбира се, не е да се превърнем в знаменитости, нито да позираме пред другите, а по-скоро стремеж към решаването на проблеми. В книгата „Thy Will Be Done: Strategic Leadership, Planning, and Management for Christians“ („Да бъде Твоята воля: Стратегически лидерски умения, планиране и управление за християни“) протодякон Питър Данилчик излага пет важни качества, от които се нуждаят лидерите: „1. Бой се от Господа твоя Бог; 2. Върви по Неговите пътища; 3. Обичай Бога; 4. Служи на Господа твоя Бог и 5. Спазвай заповедите.“[1] В ситуация на пандемия стратегическото лидерство изисква далновидност, разпознаване на личностните слабости и справянето с тях (предвид пречките, които могат да възникнат), дисциплина и подходяща организация на общността“[2] Такова цялостно разбиране и осъществяване на лидерство не се постига без молитва.
Христовата светлина може да бъде наистина много ярка. Понякога нашата реакция на тази Божествена светлина е подобна на реакцията на Моисей, когато видял, „че къпината гори в огън, но не изгаря“ (Изх. 3:2). Вероятно и ние ще се сблъскаме със събития, които ще ни накарат да заявим „ще ида и ще погледам това велико явление“ (Изх. 3:3). И точно както Бог е казал на Моисей да изведе хората на Израел от Египет, така и на нас е възможно да ни се даде напътствие при вземането на смели решения в особени и предизвикателни ситуации (Изх. 4:6-22). Въпреки че дори и изключителен водач като Моисей, който искрено искал да познава Бога, също се е съмнявал в способността си да следва Неговите заповеди и се нуждаел от помощта на Аарон и израилевите стареи (Изх. 4:1-31). Ние също често ще имаме нужда от нашите приятели. В такива моменти е хубаво да се търсят примери от миналото както на герои, така и на светци, за да ни водят към бъдещето, което Господ е подготвил за нас.
Герои и светци от миналото, които могат да ни водят към бъдещето
Св. Августин се молил на всеки да бъде дадено „чувството за приятелство [това е чувството за приятелство и осъзнаване на съработничеството] с герои и светци от всички времена“. В последната голяма грипна пандемия от световен мащаб през 1918 – 1920 г. изпъква името на един лекар, който се превръща в герой на Манчестър и спасява живота на много хора. Това е здравният работник Джеймс Найвън (1851 – 1925). Д-р Найвън със сигурност бил уважаван от колегите си. Когато работи като служител към здравеопазването в гр. Олдам, колегите му събират средства да го изпратят в Берлин да учи при д-р Роберт Кох (1843 – 1910), основателя на съвременната бактериология. [3]
Със своя 40-годишен опит в областта на медицината, както и с познанията в областта на математиката, той разбрал, че „обществените здравни служби трябва да настояват за допълнителни предпазни мерки в случай на силно разрастване на заразата“. Неговата гледна точка рязко се различавала от тази на сър Артър Нюзълм, старши здравен съветник към британското правителство, който твърдял, че „не бива да се вземат мерки против пандемията, защото фабриките за боеприпаси, както и обществените услуги трябвало да останат отворени, за да са в помощ на военните действия“. Д-р Найвън смело изискал „училищата и кината [в Манчестър] да бъдат затворени, за да се намали възможността от скъсяване на дистанцията между хората. Също така напечатал брошури, които били разпространени из целия град и информирали гражданите как да намалят риска да бъдат инфектирани.“[4]
По време на грипната пандемия от 1918 – 1920 г. се заразяват 500 милиона (близо една трета от 1.8 билиона население на света) и умират най-малко 17 милиона (приблизително 1% от населението на света) с вероятните 3% смъртност при заразените.[5] И точно както сегашният британски премиер беше сериозно заразен през настоящата 2020 г., така в пандемията от 1918 – 1920 г. британският премиер Дейвид Лойд Джордж и американският президент Удроу Уилсън също били заразени. За щастие и тримата се възстановяват.[6] За това как да се изправим срещу сегашната пандемия, можем да научим, ако прочетем книгата на Марк Хонигсбаум „Living with Enza: The Forgotten Story of Britain and the Great Flu Pandemic of 1918“ („Да живееш с грип: забравената история на Британия и голямата грипна пандемия от 1918“ ). Бин Байнъм в заключението на своята рецензия за същата книга, публикувана в The Lancet, пише: „Преди четири столетия поетът Джон Дън ни напомни, че „никой човек не е остров“. Той е прав, разбира се, но ние трябва да продължим казаното като добавим, че „нито един остров не е остров“[7]. Днес, докато КОВИД-19 се движи на вълни по света – от човек на човек, от регион на регион, от народ на народ, ние се учим. Случилото се през 1918 – 1920 г. не е било предопределено. Градовете, взели най-добрите предпазни мерки, имат най-малко заразени и най-малко смъртни случаи. Същото ще важи за 2020 г. и след това. [8]
По-рано, по време на Кримската война (1853 – 1856), Флорънс Найтънгейл (1820 – 1910) се проявява като безспорен герой. Подобно на Джеймс Найвън тя съчетава дълбокото чувство за съпричастност към другите с внимателното проучване на тенденциите, които могат да възникнат при изучаването на наличните данни.[9] И както Роуан Уилямс споменава, Флорънс Найтънгейл също притежавала способността „да обича с чисто сърце… да обича хората с техните особености и да хвърля светлина върху всеки отделен човек, върху специфичните нужди на този човек, на този пациент, да присъства лично, а не да обобщава“.[10] В грижата за толкова много хора тя е безпощадна към себе си и плаща висока цена. След завръщането си от Турция, в продължение на няколко десетилетия тя прекарва по-голямата част от времето си на легло. „По всяка вероятност Найтънгейл развива не едно, а четири различни психически разстройства, малко или много свързани по между си – биполярно личностно разстройство, кримска треска (brucellosis), посттравматично стресово разстройство (PTSD) и … Алцхаймер“[11]. Въпреки лошото си здравословно състояние тя продължава да пише и вдъхновява другите, като основава обучителна програма в болницата „Св. Тома“ в Лондон, която се превръща в образцово училище за професионални медицински сестри.
Понякога светците също са герои, макар че много от тях са отричани по време на собствения им живот. Те винаги са свети личности, някои признати от Църквата като живеещи с Бога, а други приети и почитани като праведници, които изпълнявали волята Божия и помагали на другите.
Като започнем със св. Лука, можем да кажем, че има дълга традиция на признати за светци-лечители жени и мъже. Медицинската сестра Натали Ставревски казва: „Примери за изцелителното служение на Иисус Христос намираме в евангелията. Ранната Църква ни учи за дяконисите [и други жени и мъже], които предлагали холистична грижа на нуждаещите се. Призванието им обхващало всички аспекти на физическите нужди: изхранване на бедните, приютяване на бездомните, грижа за болните и погребване на мъртвите.“[12]
Особен интерес представлява животът на три християнски жени от първи век, които са описани като „майките на съвременната медицина“ . Това са светиците Зенаис (или Зинаида) и Филонила от Тарс, както и св. Ермиона от Кесария Палестинска. Всяка една от тях е била обучен медик и като християнки те добавили не само холистично измерение към своята практика, но също безвъзмездно лекували болните в неравностойно положение. Двете светици от Тарс са братовчедки на св. ап. Павел. След кръщението си и двете се отдават напълно на изучаването на медицина и започват да прилагат християнските принципи и идеи към медицинската философия. Православното християнство учи, че спасението е лечебен процес. Двете сестри са дълбоко впечатлени от това, че Христос обединява в едно изцеряването на цялостната личност – духовно и физически в присъствието на Царството небесно… По време на обучението си Зинаида и Филонела се преместили в Тесалия, където много лечебни минерални извори се леели в пещерите на планината Пелион. Сестрите закупили един от тези лечебни извори и построили в пещерата малко помещение за медицински нужди.[13]
Св. Ермония, дъщерята на св. Филип (Книга „Деяния на светите апостоли“, гл. 6), заедно със сестра си св. Евтихия купили къща и основали лечебница за бедни и бездомни. Към нея приспособили също стаи за бедни и болни пътници. Така св. Ермония поставя началото на болничните общежития или „ксенодихии“, които се превръщат в част от работата на ранните православни християнски общини“.[14] Тази традиция в съчетаване на медицинско и евангелско служение продължава и днес с международното разширение на Parish Nursing Ministry[15], както и редовните срещи на Orthodox women in healing ministries. [16]
Св. Кир Александрийски – лекар и монах от 4 век, както и неговият приятел и войник св. Йоан, също са доказателство за лечебната сила на светците както приживе, така и след смъртта им. Св. Кир съветвал тези, които го посещавали – „ако искате да се предпазите от болести, внимавайте да не грешите, защото в повечето случаи болестта е плод на греха.“ [17] Свързвайки медицината с вярата, св. Кир често лекувал с кръстния знак тези, които идвали при него. Някъде през 412 сл. Хр., много години след смъртта на двамата светци, телата им били есхумирани и станало ясно, че останките на светците са непокътнати. Те били изнесени за голяма процесия от Александрия до Менутис. През годините много хора се покланяли на реликвите на светците, за да бъдат изцелени. [18]
Животът на тези светци със сигурност ни дава това, за което св. Августин говори – „чувството за приятелство с герои и светци от всички епохи.“
Насърчение: нарастване на надеждата в Бога, в нас самите и в другите
В разгара на пандемията КОВИД-19 много от нас изпитват пълна несигурност, защото засега единственият искрен и разумен отговор на въпроса „какво да правя?“ е „не знам“.[19] Св. Августин би бил съпричастен към нашето положение, тъй като притежавал дълбок личен опит в областта на вроденото безпокойство, което той нарича „неспокойно сърце“ (cor inquietum) и което изважда хората от равновесие и ги тласка към това, което искат, без да знаят какво точно искат“.[20] Разбира се, ние знаем, че при грипна пандемия определени действия, като редовното миене на ръце и социално дистанциране, са от изключително значение. Все още обаче не е ясно дали извънредното положение няма да завърши с по-висока смъртност заради забавянето на зимния пик. Не знаем това и може би ще отнеме време, докато разберем. Можем обаче да се поучим от различните варианти на изолация, които другите страни прилагат и данните за заразяване сред населението на страните, които опитват различни подходи. За да направим това е нужно да се затворят границите за движението на хората [което е трудно за постигане]…
Страната (Обединеното кралство и другите страни) може би влиза във фаза „ограничителни мерки-разхлабване на ограничителни мерки-ограничителни мерки“ до момента, в който тестването стигне ниво, когато можем да си позволим да тестваме повече хора, което ще улесни вземането на правилно решение при ограничаване или разхлабване на мерките. По този начин ще се спечели време до откриването на ваксина[21] и до нейното масово производство. Много лаборатории по света работят върху откриването ѝ и изследванията на оксфордската група е особено обещаваща.[22]
Насред тази пандемия може би някои от нас се поучават от св. Йоан Златоуст, който казва че „любов, която идва от елементарни потребности, ще даде на [брака] връзката в семейството силата, която му е необходима, за да издържи в трудни времена. Същото важи и за обществото като цяло. Бог е вложил в сърцето на всеки човек способността да обича своите ближни. Тази любов е укрепена безмерно от упованието във взаимните умения и качества.“[23] Със сигурност пандемията Ковид-19 ни поставя в ситуация, в която много повече зависим един на друг както със силните, така и със слабите си страни.
В „Пътят на Христос“ отец Теодор Стилианопулос казва: „Да, животът е пътуване, поклонническо пътуване към Бога. Пътуването носи много трудности, много изпитания. Но нека се съсредоточим върху Христос. Всички притежаваме светия пламък на Божията благодат чрез кръщението. Всеки човек, духовенство или миряни, всяка енория или местна църква могат да достигнат толкова високо, колкото вътрешният копнеж им дава мотивация и сила. Но вие често сте като светлина на димер. Превключвателят за димер може да бъде включен, но на толкова ниска степен, че да не излъчва никаква светлина. Вашата задача, както и задачата на всеки един от нас, е да поставим този превключвател на най-висока степен, за да може Христовата благодат да свети в пълната си сила. Ако го жадувате и търсите усърдно, вие всички можете да станете светлина и огън.“ [24] Може би това започва да се случва с много от нас.
Ковид-19 ще бъде с нас още дълго време, въпреки че все още не е ясно как ще еволюира на различни места и в различни държави.[25] В неотдавнашна анкета на YouGov* сред 4000 души в Обединеното кралство, само 9% от хората заявяват, че искат „животът да се върне към предишния“. 4 от 10 души казват, че „е имало чувство за по-силна общност и за това как съседите се грижат повече един за друг, 39% се свързват по-често с приятелите и семействата, подпомагани от бума във видео-чатовете. “ Освен това 54% се съгласяват с твърдението: „Надявам се да променя някои неща от живота си и се надявам, че ще се поучим от това, което се случи. “[26]
Как точно всеки един от нас ще се промени, зависи до голяма степен от комбинацията на това какви са намеренията на Бога за Неговия свят, нашите молитви и научните изследвания. Свети Августин разбрал, че Христовият мир, Неговото присъствие, даряването на Самия Него на всеки един от нас е постоянната цел на пътуването, но най-вече „когато бремето, което носим прежулва раменете и ни притиска надолу“. Неговата молитва може да бъде наша молитва и така ние ще „съживим духа си, за да можем да обнадеждим душите на всички, които пътуват с нас по пътя на живота, за Твоя чест и слава“.
* Британска, международна, интернет базирана компания за проучване на пазара и анализиране на данни.
Превод: Камелия Константинова
Източник: aidanorthodox.co.uk
Бележки:
[1](Yonkers, NY: St Vladimir’s Seminary Press, 2016), стр. 33-57.
[2]Danilchick, Thy Will Be Done (London: SPCK, 2017), p. 60 f.
[3]Вж.the Science Museum article on Robert Koch:
https://collection.sciencemuseumgroup.org.uk/people/cp75420/robert-koch. (CTRL + Click views article).
[4]Вж.https://thenorthernquota.org/features/james-niven-doctor-who-saved-manchester-worst-effects-spanish-flupandemic.
[5]Приблизителните цифри на смъртните служаи силно варират. Вж.https://ourworldindata.org/spanish-flu-largest-influenzapandemic-in-history Cf. Rosenwald, Michael S. (7 April 2020).“History’s deadliest pandemics, from ancientRome to modern America,“ Washington Post. Архиви от оригинала, 7 април 2020:
https://www.washingtonpost.com/graphics/2020/local/retropolis/coronavirus-deadliest-pandemics/.
Цитирано в по-обширна статия, актуализирана на 20 април 2020https://en.wikipedia.org/wiki/Spanish_flu.
[6]Вж.https://www.manchestereveningnews.co.uk/news/greater-manchester-news/how-manchester-beat-spanishflu-18067909.
[7]Вж.https://www.thelancet.com/pdfs/journals/lancet/PIIS0140-6736(09)60530-4.pdf.
[8]Вж.https://jamanetwork.com/journals/jama/fullarticle/208354.
[9]Джеймс Найвън става президент на Епидемиологичното кралско общество по медицина, както и на Обществото по Статистика в Манчестър, Флоренс Найтънджейл е точно описана като „Дамата с данните“:https://thisisstatistics.org/florence-nightingale-the-lady-with-the-data/
[10] Rowan Williams, “Florence Nightingale: The light of life,” in Luminaries: Twenty lives that illuminate the
Christian Way (London: SPCK, 2019), p. 96.
[11]Вж. https://blog.oup.com/2015/08/florence-nightingale-syphilis-death/. За живота на Флоренс Найтънгейл вж. Lynn M. Hamilton, Florence Nightingale: A Life Inspired (CreateSpace Independent Publishing
Platform, 2015).
[12]Вж. “Development Of An Orthodox Parish Nursing Ministry” athttps://www.oca.org/parishministry/parishdevelopment/development-of-an-orthodox-parish-nursing-ministry.За периода от 330 до 1453
вж. John T. Cherban (Ed.), Holistic Healing in Byzantium (Brookline, MA: Holy Cross Orthodox Press, 2010).
[13]Светци медици и лечители: http://dce.oca.org/assets/files/resources/Saints-Physicians.pdf стр.
84-86. This Activity Book for Orthodox Children and Parents from the Department of Christian Education, OrthodoxChurch of America, 2018, cites the writing of Archbishop Lazar (Puhalo), The Impact of Orthodox Christian Thoughton Medicine, (Dewdney, B.C. Canada: Synaxis Press, The Canadian Orthodox Publishing House, 1974), стр. 51-53. Виж също Orthodox Women in the Healing Ministries at: https://owhm.org/saints.
[14]The Synaxarion: The Lives of the Saints of the Orthodox Church, Vol. 1, September 4, pp. 28-29.
[15]Вж. https://www.parishnursing.org.uk/ and Orthodox Parish Nurses of New England [USA] at:
https://opnnewengland.org/faq-2/.
[16]The Synaxarion: The Lives of the Saints of the Orthodox Church, Vol. 3, January 31, pp. 361-363.
[17] The Synaxarion: The Lives of the Saints of the Orthodox Church, Vol. 3, January 31, pp. 361-363.
[18]The Synaxarion, Vol. 5, June 28, p. 642-644.
[19] Paul Collier, “The Problem of Modelling: Public policy and the coronavirus,” TLS (The Times Literary
Supplement), April 24, 2020 at: https://www.the-tls.co.uk/articles/problem-modelling-public-policy-coronavirus-paulcollier/
[20]Garry Wills, St Augustine (London: Weidenfeld& Nicholson, 1999), p. xiii.
[21]Collier, TLS, както е цитирано в бележка 20.
[22]Вж. David D. Kirkpatrick, “In Race for a Coronavirus Vaccine, an Oxford Group Leaps Ahead, New York Times, 27April 2020:https://www.nytimes.com/2020/04/27/world/europe/coronavirus-vaccine-updateoxford.
html?smid=em-share
[23] Robert Van de Weyer, Compiler of On Living Simply: The Golden Voice of John Chrysostom (Liguori, MO: LiguoriPublications, 1996), Reflection 5.
[24] Father Theodore Stylianopoulos, The Way of Life in Christ: Gospel, Spiritual Life and Renewal in Orthodoxy
(Brookline, MA: Holy Cross Orthodox Press, 2002), p. 187.
[25]За повече информация, чуйте подкаст-интервюто с Donald G. McNeil Jr. от New York
Times, “The Next Year (or Two) of the Pandemic” тук.
[26] Roger Harrabin, Most people ‘want to change their lives’ after Covid-19 – poll,” BBC News 17 April 2020 at 9:07am, page 7 of 9 at: https://www.bbc.co.uk/news/live/world-52319956
