Днес Църквата чества отсичане главата на св. Йоан Кръстител
На границата между двата Завета св. Йоан Кръстител е последният най-велик Божии пророк. По думите и на Спасителя: "Няма нито един пророк по-голям от Йоана Кръстителя". Паметта му се почита няколко пъти в църковната година. Днес се възпоменава смъртта на Христовия Предтеч. В знак на участие в страданията на Божия пророк Църквата е отредила строг пост на 29 август. На 24 юли се празнува раждането на Христовия Кръстител, празник наречен от народа Еньовден. На следващия ден след Богоявление се прославя отново името му, а народът простичко нарича 7 януари – Ивановден.
До 30 годишната си възраст Йоан Кръстител прекарва в пустинята като строг аскет. По Божие повеление, достигнал духовна зрялост, се появява край реката Йордан при Витавара и проповядва покайно кръщение, подготвяйки евреите за посрещане на очаквания Месия. Той е Божият избраник, отреден да им покаже с ръка Сина Божи и да Го кръсти в Йоpдановите води, заpади гpеховете на падналото човечество.
По време на своето служение той смело изобличава всички отклонили се от пътя Господен, в това число и царския двор. Пророкът обвинява Ирод Антипа, че живее с братовата си жена Иродиада. Беззаконниците винаги са си служили с насилие, така постъпва и Ирод, хвърляйки пророкът в Махеронската крепост. Подучена от майка си доведената дъщеря на Ирод, Саломе танцува на рожденият му ден и в замяна като подарък пожелава главата на Предтеча на блюдо. Ирод макар че се страхувал от славата на Йоан сред народа изпълнил, желанието й.
Тялото на Йоан Кръстител е погребано от Христовите ученици, а главата му е скрита от Иродовата жена Иродиада. Жената на Хуза, домоуправител на Ирод, която е една от тези, които вярно служат на Спасителя до края на земния Му път открива в Иродовия дворец главата на Божия Предтеч и я скрива в Елеонската планина, за да я предпази от поругание. По време на Константин Велики тя е открита и положена в една пещера до гр. Емеса. През V век е пренесена в Халкидон, по късно в Цариград, а оттам в Комана.
Като справедливо възмездие за смъртта на великия праведник нещастия поразяват Ирод и двора му. Войската му е разбита от арабския цар Арета, баща на първата му жена. По-късно самият той е изпратен на заточение от римския император.
Невинно пролятата кръв е винаги смъртен грях пред Господа и никой пролял такава кръв, не ще избегне Божието възмездие. Наистина понякога това възмездие не идва веднага, но никога не отминава беззаконниците. Гласът на истината и правдата никога не може да бъде спрян. Този глас не само предсказа идването на Спасителя, но и проправи пътя на Светлината, озаряваща вече над 20 века света.
