Евангелието за покаялия се Закхей



ZaheuCrop1a

(Лука 19:1-10)

Който иска да види Христос, трябва духом да се издигне високо над природата, защото Христос е по-голям от природата. Една висока планина по-лесно се вижда от хълма, отколкото от долината. Закхей бил малък, но обзет от желание да види Христос, се качил на едно високо дърво.

Който иска да се срещне с Христос, трябва да се очисти, защото се среща със Светия на светиите. Закхей бил омърсен от сребролюбие и немилосърдие, и при срещата с Христос побързал да се очисти с покаяние и дела на милосърдие.

Покаянието е оставяне на всички развратни пътища, по които са ходили човешките нозе и човешките мисли и желания, и връщане на нов път, на Христовия път. Но как ще се покае грешният човек, ако в сърцето си не се срещне с Бога и не се засрами? Преди малкият Закхей да е видял Христос с очите си, той се е срещнал с Него в сърцето си и се е засрамил от всички свои пътища.

Покаянието е болка от самоизмамата, с която грешният човек дълго се е залъгвал, твърде дълго, докато не почувствал болка от самоизмамата. Но сама по себе си тази болка води до отчаяние и самоубийство, ако не е съпътствана от срам и страх от Бога. Само тогава болката от самоизмамата не е пагубна, а лековита. Блажени Августин най-напред почувствал убийствена болка от самоизмамата, която би убила и душата, и тялото му, ако бързо не го беше застигнал срамът и страхът от Бога.

Покаянието е внезапно виждане на своята прокаженост и вик за лекарство и лекар. Както ако човек с черна коса дълго не е виждал себе си в огледалото, и после изведнъж застане пред него и види, че целият е побелял! Така и неразкаяният грешник дълго мисли и твърди, че има здрава и безгрешна душа, докато един ден неочаквано не се отвори духовното му зрение и той не види, че душата му е цялата прокажена. Но как ще види проказата на своята душа, ако не се погледне в огледалото? А къде е това огледало? Христос е това огледало, в което всеки се вижда такъв, какъвто е. Това е единственото огледало, дадено на човечеството, за да се оглеждат хората и да се виждат такива, каквито са. Защото в Христос, като в най-чисто огледало, всеки вижда себе си болен и грозен, но вижда и своята изначална, красива снимка, какъвто е бил и какъвто отново би трябвало да бъде. И грешният Закхей, външно здрав и добър, узнавайки за Господ Иисус, забелязал в себе си страшния прокажен и страшната болка, за която не е имало друг лекар на земята, освен Христос.

Покаянието е начало на лечението от своеволието, начало на покоряването на Божията воля. Живеейки по своя воля, човек бързо слиза от своето царско достойнство в обора на добитъка и дупката на зверовете. Никога нито един човек на земята не е можел да следва своята воля и да остане човек. Човек не значи своеволен; човекът, истинският човек, значи пълна покорност на висшата воля, на прозорливата и безгрешната Божия воля. В домовете, в които цари плач и ридание, живеят своеволните, в домовете на външната тъмнина и скърцането със зъби. Тяхното тяло е тъмнина и скърцане със зъби; тяхната душа е тъмнина и скърцане със зъби. Своеволието отваря вратата за незаспиващия червей, който гложди и душата, и тялото на грешника. А покаянието е откриване на червея в себе си. Горко ми, когато се развъдят такива червеи в мен! Горко ми, кой ще ме освободи от тези гнусни червеи вътре в мен! Така вика ужасеният грешник, когато зрението му се отвори и види онова, което живее в него.

Днешното Евангелие описва един покаял се грешник, малкия Закхей, който се изкачил нависоко, за да види превисокия Христос; който се очистил с покаяние, за да срещне пречистия Христос; и който се изцелил от душевната проказа на сребролюбието и немилосърдието със силата на всесилния Христос. Много грешници обърнал Господ към покаяние; много изгубени намерил и спасил, много заблудени повикал и върнал на правия път; но Промисълът искал в Евангелието да бъдат записани само няколко примера на покаяли се грешници, и то онези, които са най-типични и поучителни за всички поколения хора. Примерът на апостол Петър показва повторното падане поради страх от хората и повторното покаяние поради Божията любов. Примерът на жената-грешница показва проказата на блуда и изцелението от тази проказа. Примерът на Закхей показва проказата на сребролюбието и изцелението от тази проказа. Примерът на покаялия се разбойник на кръста показва възможността и спасителността на покаянието за най-големите престъпници дори и в смъртния час. Всичко това са примери на най-надеждно покаяние, водещо към живот. Всичко това са образци на покаяние, които са ни дадени, за да можем, според своето греховно състояние, да изберем пътя и начина на собственото си спасение. Но има пагубно и смъртоносно покаяние, безнадеждно и самоубийствено. Такова било покаянието на предателя Юда. Съгреших, казва, че предадох невинна кръв. И отиде, та се обеси (Мат. 27:4, 5). Такова покаяние, което води до отчаяние и самоубийство, не е християнско и благословено покаяние, а сатанинска раздразнителност против себе си, против света и живота; сатанинско отвращение от себе си, от света и живота. Но днес ще се спрем на дивния пример на спасителното покаяние на малкия Закхей, за което разказва днешното Евангелие.

В онова време Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.

Това било времето, когато Господ извършил и едно друго чудо в Йерихон, именно когато възвърнал зрението на слепия Вартимей. Защото и това, което Господ направил със Закхей, едва ли е по-малко чудо от изцелението на слепия. На Вартимей Той отворил телесните очи, а на Закхей духовните. Вартимей освободил от слепотата на очите, а Закхей от слепотата на душата. На Вартимей отворил прозорците, за да види Божиите чудеса в материалния свят, а на Закхей отворил прозореца за Божиите чудеса в небесния, духовния свят. Чудото над Вартимей се обяснява с чудото над Закхей. Отварянето на телесното зрение трябва да послужи за отваряне на духовното зрение. Всяко чудо, извършено от Господ Иисус, имало преди всичко духовна цел, която се състояла главно в това да отвори духовното зрение на заслепеното човечество, за да види Божието присъствие, Божията сила и Божието милосърдие. Тази цел е постигната отчасти, да кажем, при изцелението на десетимата прокажени; защото само един от тях, след като се изцелил телесно, се изцелил и духовно, и се върнал, за да благодари на Господа (Лук. 17:12-20). Но при слепия Вартимей, както и в много други случаи, тази цел е постигната изцяло. Като прогледнал с телесните си очи от Господните думи, слепият Вартимей веднага прогледнал и с духа си, защото познал Божието присъствие, Божията мощ и Божието милосърдие: И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога (Лук. 18:43). И прогледнал не само слепият Вартимей, но и много други прогледнали духом, виждайки чудото, извършено от Господа над Вартимей; защото е казано: И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала. Вероятно това чудо повлияло и на митаря Закхей, за да се отвори духовното му зрение. Несъмнено, преди това той трябвало да чуе много неща за чудесните дела и чудесната личност на Господ Иисус, когато у него се зародило едно толкова непреодолимо желание да Го види, че трябвало да си пробива път напред през тълпата от хора, много по-високи от него, и дори да се изкачи на дърво, само за да осъществи своето желание. Митарите били смятани за много грешни и нечисти, защото вземали данък от народа за държавата и при това безмилостно ограбвали народа за своя полза. Затова митарите били поставяни наравно с езичниците (Мат. 18:17). След като митарите изобщо се ползвали с такова лошо име, какво ли лошо име трябва да е имал началникът на митарите? Един такъв началник бил и този малък Закхей. Бил началник на митарите и богат човек, тоест бил обект на презрение и завист. Презрение и завист – това са две сближени стени, между които душата на един богат грешник се влачи в този живот. Но у грешника Закхей се пробудил човекът Закхей, който се разбунтувал против грешника в себе си и побързал със свои сили напред и нагоре, за да види Христос, да види Човека без грях, да види своя неомърсен, пречист праобраз. И така, човекът Закхей се покачил на една висока, чвореста и стъпаловидна смоковница край пътя, по който трябвало да мине Господ.

Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост.

От тези думи излиза, че не Закхей пръв е видял Господа, а Господ пръв е видял него. Като погледна нагоре, видя го и го повика по име. Със Своето духовно зрение Господ видял Закхей и много по-рано, а със Своите телесни очи го видял, като дойде на това място. И въпреки че малкият Закхей изтичал от тълпата народ и се изкачил на едно дърво, Господ пръв го видял от земята и от тълпата народ, а не той пръв видял Господа от високото дърво. О, колко прозорлив е нашият Господ Бог! Той ни вижда и тогава, когато ние дори не подозираме това. Когато Го търсим, полагайки всички възможни усилия, за да Го намерим и видим, Той стои близо до нас и ни гледа. Той винаги пръв ни вижда, преди ние да видим Него. Ако отправим своя мислен взор към Него, търсейки Го и желаейки само Него, тогава Той би ни се явил и би ни извикал по име, за да слезем от високите и опасни канари на плътското мъдруване и да се спуснем в сърцето си, да се спуснем с молещ се ум в своето сърце – в своя истински дом. Тогава Господ би казал и на всеки от нас: днес трябва да бъда у дома ти. Защото когато умът на човека слезе в сърцето и в сърцето се умие със сълзи, простирайки се към Живия Бог, тогава сърцето става място на срещата на Бога с човека. Такъв вътрешният или духовният смисъл на това събитие.
И той бързо слезе и Го прие с радост. Как да не побърза, чувайки гласа, който оживява мъртви, спира ветрове, укротява бесновати и предизвиква сълзи в коравите сърца на грешниците? Как да не приеме Този, Когото е искал само отдалече да види крадешком? И как да не се радва с неизказана радост, виждайки Него в своя дом, в който никой, освен смятаните за грешници, не се е решавал да стъпи? Но така милва Господ, когато милва. Така дарява Господ, когато дарява. Препълва мрежите на отчаяните рибари с риба, така, че мрежите се късат, изобилно храни хиляди хора в пустинята, така че остават много кошове с къшеи, на болните, които Го молят за помощ, дарява не само телесно, но и духовно здраве, на грешниците, мъже и жени, не прощава само едни грехове, задържайки други, но им прощава всичко. Навсякъде царски дела, царска милост и царски разкош в даряването! Така и в този случай: Закхей иска само да Го види, а Той му дава не само да Го види, но и бърза пръв да повика Закхей, и още, влиза под покрива на дома му. Така постъпва Господ. А ето как постъпват обикновените грешни хора, самохвалните и самозвани „праведници”:
И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. О, неизказано човешко нещастие от това, че езикът е по-бърз от ума! Озлобени по душа и разслабени по ум, тези хора викат, надсмиват се и роптаят, преди да са размислили за намерението на Господ Иисус и за възможната промяна в сърцето на грешния Закхей.

А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.

Със своята плитка мисъл те смятат, че Господ Иисус влиза в дома на Закхей, защото не знае какъв грешник е Закхей. Така фарисеите плиткоумно съдели и за онзи случай, когато Господ позволил на жената-грешница да умие нозете Му – да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница (Лук. 7:39). Така съдели и така съдят и днес всички онези хора, които мислят с плътския си разум и ценят хората по външност, а не познават нито дълбочината на Божието милосърдие, нито човешкото сърце. Христос неведнъж е казвал, че е дошъл на този свят заради грешниците, и най-вече за най-големите грешници. И както лекарят не бърза да посети здравите, а болните, така и Господ е бързал не към здравите от правдата, а към болните от греха. В Евангелието не се казва, че Господ по този повод се е отбил в къщата на който и да било праведник в Йерихон, а че побързал да се отбие в дома на грешния Закхей. Не постъпва ли така и всеки разумен лекар, влизайки в болницата? Не бърза ли първо към постелята на най-тежко болните? Цялата земя представлява една голяма болница, препълнена с болни, заразени с греха. Всички хора са болни в сравнение с Христовото здраве; всички са немощни в сравнение с Христовата мощ; всички са грозни в сравнение с Христовата красота. Но между хората има болни и по-малко болни, немощни и по-малко немощни, грозни и по-малко грозни. Първите се наричат праведници, а вторите – грешници. И небесният Лекар, Който не е дошъл на земята за развлечение, а за спешно лечение и спасение на чумавите, побързал да помогне първо на най-чумавите. Затова Той ядял и пиел с грешници; затова позволявал на жени-грешници да плачат пред нозете Му, затова и влязъл под покрива на грешния Закхей. Но между другото, този Закхей, в момента, когато се срещнал с Христос, далеч не бил най-чумавият човек в Йерихон. Неговото сърце в един миг се изменило и в този той миг станал много по-здрав, много по-силен и много по-праведен от всички, които роптаели и се надсмивали. Защото той се покаял за всички свои грехове и сърцето му внезапно се изменило. А че неговото сърце се е изменило, се вижда от следното: А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Кой е изисквал това от него? Никой. Кой го е съдел за присвояване на чуждото? Никой. Самото присъствие на пречистия и безгрешен Господ Закхей почувствал като обвинение към себе си, и то само Неговото присъствие, без думи, изповед и обяснения, го подтикнало към тази стъпка. Каещото се сърце без думи се споразумява с Бога. На покаялия се Бог бързо открива какво трябва да прави по-нататък. Ако човек само със сърцето си се покае за своя грях, Бог със Своята сила веднага го подтиква да принесе плодове на покаяние. Още свети Йоан Предтеча е показал на хората целия път на истинското покаяние. Той първо призовал хората с думите: покайте се. И веднага след това: сторете, прочее, плод достоен за покаяние (Мат. 3:2-8)! Ето грешник, който бързо преминава целия този път! Само след като чул за Господ Иисус, Закхей се разбунтувал против самия себе си, виждайки Го, той искрено се погнусил от своята греховност; а сега, когато преблагият Лекар му оказва такова внимание и влиза в неговия дом, той принася плодове на покаяние. Закхей познава своята най-голяма болест, и ето, веднага употребява и най-силното лекарство против тази болест. Сребролюбието е болестта на Закхей, милосърдието е лекарството за тази болест. Още древните са казали: който обича сребро, няма да се насити на сребро (Притч. 5:10). Закхей обичал парите и прекарал целия си досегашен живот, събирайки пари по всякакви начини, и преди всичко по нечестен начин. Това е болест, която неудържимо влече човека към гибел. Това е огън, който се разгаря толкова по-силно, колкото повече се умножава богатството. Няма сума пари, която би могла да насити сребролюбеца! Както огънят не може да каже: „Не хвърляйте дърва в мен, стига ми!“, така и страстта на сребролюбието не може да каже думата „стига“. От тази страст човек не може да се спаси сам, със своя сила. Нея може да угаси единствено Божието присъствие, което влага срам и страх в човешкото сърце, а заедно със срама и страха – и познание за нещо по-добро от среброто и златото. Без Христовото присъствие Закхей би преживял своя греховен живот така, както и всички останали митари, и би умрял презрян, проклинан – и забравен. Неговото име никога не би се споменавало нито в Евангелието на земята, нито в Книгата на Живите на небето. Но присъствието на Живия Господ оживяло в неговата душа, възродена и възкръснала от мъртвите. Това е безсмъртно поучение за всички хора, че никой от смъртните не може да се спаси от своята греховна болест без помощта на Господ Иисус.

Но вижте по какъв начин Закхей изповядва своя грях. Той не казва: „Господи, аз съм грешен човек!“. Нито пък: „Сребролюбието е моята болест!“. Не, но принасяйки плодове на покаяние, с това той вече изповядва и своя грях, своята болест. Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Това не е ли ясна изповед, че богатството е негова страст? И, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Това не е ли отново ясна изповед, че неговото богатство е придобито по неправеден начин? Преди това той не е казал на Господа: „Грешен съм и се кая!“. Той мълчаливо е изповядал сърцето си на Господа и Господ мълчаливо е приел неговата изповед, неговото покаяние. За Господа е по-важно човек със сърцето си да признае и изповяда своята болест и да завика за помощ, отколкото с език. Защото езикът може и да излъже, а сърцето не лъже. И така, погледнете как Закхей изкупва своя грях и какви усилия полага от своя страна, за да излезе на светло от сянката на злокобната страст на сребролюбието! Той веднага предлага половината от своето имущество на бедните – той, който се е любувал на всяка спечелена пара, скривайки я от очите на хората; той, който никога не е познал насладата от даването! Но това не е всичко. Той се стреми с всички сили да поправи и изглади извършените спрямо хората неправди, и предлага да заплати четворно на всеки, от когото несправедливо е взел нещо. Моисеевият закон постъпва много по-милостиво към грешниците, отколкото Закхей постъпил към самия себе си. В Моисеевия закон се казва: ако мъж или жена стори какъв-годе грях против човек и чрез това извърши престъпление против Господа, и стане виновна оная душа, то нека изповядат сторения си грях и да върнат напълно онова, за което са виновни, и да прибавят към него петата му част и дадат ономува, спрямо когото са съгрешили (Числ. 5:6-7). Така било предписано за онези, които признават своя грях. Признавайки своя грях, Закхей би трябвало според закона да върне на всеки, от когото несправедливо е взел нещо, освен това, което е взел, и една пета част от него. Но Закхей постъпва към себе си по-сурово от закона; той иска да приложи към себе си онова предписание на закона, което важело за крадците и грабителите, които не признават своето престъпление, но които биват заловени в престъпление; той иска четворно да плати на всеки, от когото е взел нещо несправедливо (Изх. 22:1). Така всеки искрено каещ се става милосърден към другите и немилосърден към самия себе си.

Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама.

Такъв бил отговорът на Господ Иисус към малкия Закхей на неговото сърдечно покаяние, на неговата духовна радост и на принесените покайни плодове. Следващите и заключителни думи: понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото – са Христовият отговор на плиткоумните мъдреци и викачи, негодуващи срещу Христос за това, че е влязъл в дом на грешник. Докато вървели по улицата към къщата на Закхей, докато роптаели и викали против това неподобаващо посещение, дотогава Господ мълчал и чакал. Какво чакал? Чакал напълно да се открие и сърцето на немилостивите роптаещи, и сърцето на покаялия се Закхей; оставил демона на злобата да се прояви до върха на своето ликуване, за да бъде неговото поражение явно и очевидно за всички. Такъв е методът, по който Бог побеждава. Бог никога не бърза още при първата среща със злото да покаже слабостта на злото и Своята мощ, но чака, докато злото не се издигне до облаците в своята надменност, и едва тогава с един Свой дъх го превръща в нищо. Злото е толкова нищожно пред Божията сила, че ако Бог не допусне то да порасне дотолкова, доколкото може да расте, и след това да излезе със Своята сила, хората никога не биха разбрали колко велика е Божията сила. Пускайки на свобода и адските, и земните сили на Голгота, Всемогъщият веднага след това показал и на ада, и на земята Своята неподозирана сила чрез Възкресението. Със същия метод Господ си служи и в случая със Закхей. Той върви спокойно към къщата на Закхей, роптаещите роптаят, присмехулниците се надсмиват, но Той мълчи и върви. Той влиза в дома на Закхей, а самозваните праведници остават пред прага на дома на грешника от страх да не се омърсят; и пак, викащите продължават още по-силно да викат, роптаещите – да роптаят, и присмехулниците – да се присмиват. И така, триумфът на злобата достига своя връх. Всички, които викат, роптаят и се присмиват, вече са придобили увереност, че са напълно прави, а Христос не е прав; че те познават добре грешника Закхей, а Христос не го познава; че те твърдо се придържат към закона, а Христос е престъпил закона, прекрачвайки къщния праг на грешника; че те няма да допуснат да се излъжат, а Христос се е излъгал! Оттук за тях следва логичното заключение, че Христос нито е истински учител, нито пророк, нито Месия; защото, ако беше всичко това, или поне нещо от това, Той щеше да знае кой е Закхей, и не би влязъл под покрива му. Следователно: ние, жителите на Йерихон, днес сме хванали Иисус Христос в капан, и днес ще спасим света от една голяма самоизмама като тази, че Той е Месия и Син Божи! – Това е триумф, това е победа, това е издигане на злото до облаците. А през цялото това време Закхей расте като все по-добър и по-нов човек. И Господ, гледайки не толкова разнородната и озлобена тълпа, отколкото обновлението на Закхеевото сърце, стои спокойно и чака всичко това да свърши, и едва след това да започне да говори. А когато злобата достигне до облаците, и когато падне цялата твърда плесен от старото сърце на грешника, тогава Закхей отваря уста и изрича пред всички думи, неочаквани от никого, освен от Христос: ето, половината от имота си давам на сиромаси! Не е ли това неочакван гръм, прогонващ облака на надменността? Защо сега изведнъж замълчахте вие, йерихонци? Защо спряхте да викате, да роптаете, да се насмивате? Защо думата заседна на гърлото ви? Кой се е излъгал: Христос или вие? Кой е познавал Закхей по-добре: вие или Христос? Кой сега е по-голям праведник: вие или Закхей?

Колко мил и кротък е Господ? Като незлобиво агне Той и в този случай стои сред хората, озлобени от невидимите вълци. И колко спокоен и сигурен е в Своята победа, сега, както винаги! Колко спокойно чака Своя ред! А когато дойде Неговият ред, Той първо се обръща към болния, заради когото се е отбил от пътя в неговия дом: днес стана спасение на тоя дом. С тези думи Небесният Лекар уверява болния, че е оздравял и е готов да бъде освободен от болницата и да отиде при здравите. Слепотата е снета от неговата душа, както и от очите на Вартимей, и той сега може свободно да върви по пътя на правдата и милостта. Но за да бъде това уверение по-ясно и на всички стоящи наоколо, Господ добавя: защото и този е син на Авраама. Истински син на Авраам – по дух и истина, а не само по име и по плът, както останалите, които се хвалели, че са потомци на Авраам единствено по име и по плът! Авраам бил човеколюбив, богобоязлив, страннолюбив, несребролюбив, верен, кротък и радостен в Божия Дух. Ето, такъв станал и малкият Закхей. Авраам заради своите високи добродетели станал духовен родоначалник на всички праведници. Ето, оттук и Закхей чрез покаянието става негов истински потомък, негов син по дух. Господ обявява това за утеха на Закхей и за размисъл на неговите обвинители. И още, на тези, последните, Той казва: понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. Тоест: да потърси по име онези грешници, които никой не търси, а всички ги отхвърлят, и да спаси по име онези, които и светът, и самите те се смятат за изгубени. Защото Великият Герой е слязъл от небето, за да спасява не леко простудените, а прокажените и слепите, бесноватите и парализираните, и да възкресява мъртвите от гробовете.

На друго място Господ казва: Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние (Мат. 9:13; 1 Тим. 1:15). О, братя, знаете ли, че тези думи се отнасят и за нас? Знаете ли, че и ние сме грешници, заради които Героят Господ е слязъл на земята? Неизказаната любов към нас Го е накарала да слезе от небето на земята, да търси изгубените и да спасява грешните. О, погледнете малкия Закхей, който със своето желание да види Господа става голям. Ето, и сега Христос се приближава към нас, както някога към Закхей, заобиколен от множество народ, безбройно множество и праведници, и роптаещи. Цялата човешка история от две хиляди години насам тътне след Него и около Него и се надвесва над нас. Не чувате ли шума и тътена? Това е цялото минало, което се носи към вас и близо до вас. А в средата на многомилионната маса крачи смиреният Господ Спасител. Побързайте и се изкачете на височината, за да видите Господа. Всичко останало, което е било и което е, не е толкова достойно за гледане. Издигнете се от калния път, по който сте вървели досега, изкачете се на високо дърво: и Той несъмнено ще ви намери. О, преблажен е онзи, когото повика по име най-сладкият глас, от чиято сладост се опиват и ангелите!

Наистина, покаянието е първото стъпало на лествицата, водеща към царството Божие. Никой не може да стъпи на второто стъпало, докато преди това не стъпи на първото. В пустинята на този живот покаянието е първото и единствено правилно чукане на небесната врата. Можете колкото искате да чукате с пръсти по стените на една къща; никой няма да ви чуе и никой няма да ви отвори. Но чукайте на вратата, и вратата ще ви се отвори. Покаянието е чукане не по стената, а по правилната врата, водеща към светлината и спасението. Който истински се покае и пожелае да влезе в дома на своя Небесен Отец, той вече е почукал на единствената врата, през която може да се влезе в този дом.

Сребролюбието заслепява; Христос единствен дава зрение на слепите. Сребролюбието прави човека самотен и го оковава в робски вериги; Христос извежда самотния от самотата му и го въвежда в обществото на Ангелите, освобождава осъдения и го прави свободен. И Той се открива на всички каещи се, повдигащи се на пръсти, за да Го видят; а на когото Той се открие, на него се откриват и показват всички тайни на небето и земята, и всички безмерни и нетленни блага, които Бог още от създание мира е подготвил за онези, които Го обичат. Затова да бъде слава и хвала на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, заедно с Отца и Светия Дух – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги, и през цялото време и вечност. Амин. | www.svetosavlje.org

 

Превод: Татяна Филева

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...